Комини убийци Комин разстила зловонен дим над софийския квартал "Курило". Снимка: Милен Димитров

Комини убийци

От началото на отоплителния сезон от комина на къщата на ул. „Копривщица“ 11 излиза гъст дим с остра задушлива миризма, напомняща изгаряне на гуми, бакелит, пластмаса или други отпадъчни материали. В резултат хората в съседните къщи не само не могат да проветряват домовете си, но забелязват, че миризмата влиза в тях дори при затворени прозорци. В домовете  живеят малки деца, за чието здраве имат притеснения. „Надяваме се, ще разберете основанията ни за анонимност на подадената жалба, тъй като се страхуваме от саморазправа от страна на собствениците на обгазяващия ни комин. Молим да ни съдействате за разрешаването на този сериозен за нас проблем.“

Това е текста на една неподадена жалба. Написалите я са решили, че няма смисъл. Че просто такъв е животът. Душите им са олекнали с няколко грама с писането. Самите те също дълги години се отоплявали с въглища и живяли сред въглищен, дим. След последния отоплителен сезон преминали на пелети, за да се спасят от замърсяването. Но замърсяването продължава – с лепкав черен дим с привкус на изгоряла пластмаса, който се стеле от съседския комин.

Смърт във въздуха

НОВА ТЕХНОЛОГИЯ: Заобикаляме три празни кофи за изгорял кюмур, за да разговаряме с трите поколения в семейството, което доскоро е използвало въглища за отопление. Цветана Кръстанова, на 77, е била основният обгрижващ парното, което според нея не е приятна работа, а доста мръсна: трябва да се чисти сгурията, тоест останалото от въглищата и дървата, после да се зареди котела отново с въглища и дърва. Парната инсталация понякога работи добре, но понякога, когато започне да пуши или се запушат тръбите, трябва отново да се започне всичко – да се изчисти котлето, както и мястото, където кюнецът влиза в котела. Всяка пролет коминът се чисти основно, за да може и през другата година пушекът да излиза свободно. Чисти се и един отвор до котела, в който падат сажди от комина, там се събират по една, дори две кофи, понякога по няколко пъти в годината. „А пушекът е много мръсен, не можеш да простираш дрехи, защото се вмирисват и стават мръсни. Освен това, когато се запуши, нашият дим си влиза в нашите прозорци и не може да се проветри. И не е евтино – онези, които живеят в апартаменти и се оплакват от цената на парното изобщо не знаят за какво става въпрос“, разказва Цветана. За една триетажна къща на година се купуват по осем тона въглища по 300 лева, и по десет кубика дърва по 70 лева (нарязани), отделно и подпалки за около стотина лева. Стават около 3 200 лева. Понякога остава част от количеството, когато зимата е по-топла. За щастие описаните мъки вече са част от миналото на Цветана – от последния отоплителен сезон отоплителната технология в дома й е сменена – въглищата са отстъпили мястото си на пелетите. Те са добър вариант, но цената е висока, необходими са по около 8 тона на година с цена около 370 лева. Това е гориво от частици, образуващи се като отпаден продук при различни производства, най-често на дървесина. Частиците се изсипват механично в котела и не е необходимо някой да запалва и поддържа огъня. Почистването е лесно, събира се една шепа пепел за няколко дни. Причината за решението да променят начина на отопление е донякъде екологична, донякъде – в улеснението за грижещия се за отоплението. Улеснението обаче не е достатъчен стимул за другите домакинства в района, а въздействието върху околната среда – още по-малко. 31-годишният син на Ада, Константин Атанасов, разказва, че животът им след избора на инсталация с пелети вече е съвсем различен. Задължението което буквално е почерняло деня на баба му, поема той. И вместо всичко описано от Цветана, което отнемало по два-три часа на ден, отделно и време за слагане на дърва и въглища по десет пъти на ден, сега му се налага да жертва по-малко от пет минути на ден, за да изсипе два чувала пелети в контейнера, и по-малко от десет минути веднъж в седмицата, за да изчисти котела. Към екологичните проблеми на квартала, в който живее, Константин добавя още един – липсата на контейнери за разделно събиране на отпадъци. „През ден или два носим със себе си по един черен чувал с пластмаса, хартия и метал. Изминаваме около 300 метра, за да го изхвърлим в контейнерите за разделно събиране на отпадъци. Почти никой от съседите ни не би се поколебал да метне пластмасите в котела на парното.“ 31-годишният син на Ада, Константин Атанасов, разказва, че животът им след избора на инсталация с пелети вече е съвсем различен. Задължението което буквално е почерняло деня на баба му, поема той. И вместо всичко описано от Цветана, което отнемало по два-три часа на ден, отделно и време за слагане на дърва и въглища по десет пъти на ден, сега му се налага да жертва по-малко от пет минути на ден, за да изсипе два чувала пелети в контейнера, и по-малко от десет минути веднъж в седмицата, за да изчисти котела. Към екологичните проблеми на квартала, в който живее, Константин добавя още един – липсата на контейнери за разделно събиране на отпадъци. „През ден или два носим със себе си по един черен чувал с пластмаса, хартия и метал. Изминаваме около 300 метра, за да го изхвърлим в контейнерите за разделно събиране на отпадъци. Почти никой от съседите ни не би се поколебал да метне пластмасите в котела на парното.“ Снимка: Милен Димитров

 

Ада Атанасова е на 59 години и видимо се ядосва, когато стане въпрос за съседския пушек: „От комините на съседите ни излиза черна смърдяща мъгла. Според мен това издевателство над природата е гнусно престъпление. “ Синът й, Константин, на 31,  споделя, че през няколко дни пренася чувал с пластмаса, хартия и метал до отстоящите на над 300 метра контейнерите за разделно събиране на отпадъци. „Но почти никой от съседите ни не би се поколебал да метне пластмасите в котела на парното,“ обяснява наличието на лепкавия дим той.

Така е, съседите не биха разбрали това усилие. Срещаме се с представител на семейството, чийто комин съсипва въздуха на нашите герои: Георги, млад човек, отскоро баща. Признава, че използва приходите си за нуждите на семейството и бебето, като всеки спестен лев от гориво е добре дошъл за домакинството. Баща му понякога донася материали за изгаряне от работата си, които отиват в котела на парното. Отрича това да са пластмаси, гуми или други материали с вредни съставки. Но и не успява да ни обясни какво точно гори в котела му през зимата.

Заради Цветана, Ада и Константин ще се опитаме да разберем има ли инструменти за санкциониране на домакинства, които горят пластмаса, гуми или други особено замърсяващи вещества в котелите на собствената си парна инсталация. Защото когато културата на потребление и на съхранение на собственото здраве отсъства, остават институциите.

От докладите на Регионалните здравни инспекции (РЗИ) ще разберете че сред основните причини за замърсяване на въздуха на домакинствата са формалдехида, азбеста, цигарения дим и т.нар. продукти на горенето. Отоплението на жилищата с печки на твърдо гориво (дърва и въглища) е съпроводено с отделяне на продукти на горенето – въглероден диоксид, въглероден оксид (при непълно изгаряне), азотен диоксид, серен диоксид и твърди частици. В зависимост от концентрацията им във въздуха и времето на въздействие посочените окиси могат да предизвикат главоболие, замайване, общо неразположение, кихане и кашляне, дразнещо действие върху очите, лигавиците, кожата и дихателните пътища. Високите концентрации на въглероден оксид могат да предизвикат отпадналост, силно главоболие, световъртеж, бучене в ушите, гадене, дори и коматозно състояние. При тежки отравяния със серен диоксид може да се наблюдават бронхоспазъм, остра обструкция на дихателните пътища и пневмония, белодробен оток.

РЗИ: основни причини за замърсяване на въздуха на домакинствата са формалдехида, азбеста, цигарения дим и т.нар. продукти на горенето – въглероден диоксид, въглероден оксид (при непълно изгаряне), азотен диоксид, серен диоксид и твърди частици.

Някои от праховите частици, при отопление с твърдо гориво са по-големи и тъмни, видими с невъоръжено око, като сажди или дим, други са малки и се виждат само под електронен микроскоп. Попадайки в дихателната система след вдишване, те причиняват възпалителни процеси, създаващи дихателни проблеми. Фините частици достигат до алвеолите, където се задържат продължително време или, попадайки в кръвта, достигат до всички органи и системи.

Използването на печки, изгарящи пропан-бутан за отопление или готвене е съпроводено с отделянето, както на окиси, така и на вода, а това повишава влажността на въздуха. Съветът на Регионалните здравни инспекции е един: да избягваме отоплението с твърди горива и газ пропан-бутан. Цветана, Ада и Константин са направили точно това. Но изборът им засега е потребителска рядкост.

Въпреки съветите на инспекциите, през зимните месеци редовно можете да научите, че наднормено запрашаване на въздуха е измерено в повече от десет града в страната. Фини прахови частици в повече са регистрирани в цяла България. В София превишенията често са повече от два пъти над нормата.

Фините прахови частици в София често двойно превишават допустимите норми.

Становището на институциите: през отоплителния сезон на локално ниво основен източник на замърсяване е изгарянето на твърди и течни горива в бита. Причина за това са ниските комини и специфичните метеорологични условия през зимния сезон, при които се намалява възможността за разсейване на атмосферните замърсители.

Пушекът в затворен кръг

Неподадената жалба на Цветана, Ада и Константин се превърна в повод за наше запитване към институциите за контрола и санкциите на домакинства, които замърсяват околната среда при изгарянето на гуми, бакелит, пластмаса или други отпадъчни материали. Регионалната инспекция по околната среда и водите-София отговаря, че компетентен орган е кметът на съответния район. Контролът в случая, описан в писмото, се осъществява от Столичен инспекторат. Нормативната уредба е описана в „Наредба за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община“. Компетенциите на Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), в частност РИОСВ – София, са свързани с предотвратяването и ограничаването на промишленото замърсяване.

Тази наредба обаче урежда екологосъобразното управление на битови, строителни и масово разпространени отпадъци, дейностите по тяхното изхвърляне, събиране, включително разделното, транспортиране, претоварване, оползотворяване и обезвреждане, както и формите на контрол върху тези дейности. Наредбата урежда обществените отношения, свързани с поддържането и опазването на чистотата; управлението на битовите отпадъци; управлението на отпадъци от опаковки, негодни за употреба батерии и акумулатори, оборудване, излезли от употреба моторни превозни средства и автомобилни гуми.

За съжаление, димът от комина не е нито опаковка, нито излязла от употреба автомобилна гума, дори битов отпадък не е. Той не е обект на тази наредба. Все пак последвахме съвета на РИОСВ-София и попитахме Столичния инспекторат предвиден ли е контрол, който да установи и санкционира домакинствата, които замърсяват по този начин околната среда и застрашават здравето на съседите си и те ли осъществяват този контрол, ако изобщо го има.

Получихме отговор: че само РИОСВ има правомощия за съответните проверки!

Ивайло Попов, експерт в Екологично сдружение „За земята“, отговаря че няма никакъв механизъм за контрол над димното замърсяване просто защото няма регулация и забрани за това замърсяване. В нито един текст не се посочват задължения на домакинствата към въздуха. Подобни задължения имат само общините, които отговарят за качеството на атмосферния въздух в рамките на населеното място. Единственото, което би могло да се направи, е една община сама да издаде забрана за използване на замърсяващи материали, какъвто случай досега няма, смята Попов. Подобен пример е забраната на тютюнопушенето на обществени места, въведено от община Кюстендил преди влизането в сила на национална забрана в цяла България.

В Европа има много държави, в които е забранено използването на въглища. Ивайло Попов дава пример с Полша и по-конкретно град Краков, изключително голям град, при това попадащ в центъра на добив на въглища. В Париж има забрана за използване на всякакви твърди горива. Преди време се заговори за възможна подобна забрана и в България, но оттогава идеята не е споменавана отново. Дори природозащитници като  Попов смятат, че забраната не е решение, защото хората живеят в бедност. Предложението му е да има забрана за използване на помощите, които се предоставят на многото енергийно бедни домакинства, за въглища. А в момента тези средства отиват предимно за този вид гориво. С малко увеличаване на ресурса може да се допълни помощта за тези домакинства така, че те да бъдат пренасочени към друг тип отоплителни системи – например на пелети. „Това би имало дългосрочен ефект, защото с една първоначална инвестиция ще се намалят средствата в последствие,“ обяснява Попов. Но без инвестиции в сектора няма как да се случи промяна. Не можем да очакваме, че най-бедните имат избор и ще го използват в полза на екологично гориво. Част от решението, според природозащитника, е да се използва възможността за използване на европейски средства за подобна промяна.

Саждите като глобален проблем

Университетско проучване от септември 2014 г.  доказва, че битовото замърсяване на въздуха, вследствие на горива на растителна основа и въглища, излага на риск здравето на близо три милиарда души по целия свят. Една трета от населението в световен мащаб използва твърди горива на растителна основа като дърва или дървени въглища, или въглища, като този процент е най-висок в Азия и Африка. Тези горива често се използват за готвене и отопление, а нерядко огънят е открит, което води до замърсяване на въздуха, особено ако помещението не е проветриво. Комисията, която се оглавява от проф. Стивън Гордън от Училището по тропическа медицина в Ливърпул и проф. Уилиам Мартин от Щатския университет в Охайо, САЩ, анализира данни относно ефектите на замърсяването на въздуха от домакинствата върху здравето. Те заключават, че приблизително 600 – 800 млн. семейства по целия свят имат повишен риск от развитие на заболявания като инфекции на дихателните пътища, пневмония, ХОББ, астма и рак на белия дроб. Изследователите констатират, че този вид замърсяване на въздуха води до летален изход на 3,5 – 4 млн. души през 2010 г.

Световната здравна организация (СЗО) отдавна следи проблема. Д-р Михаил Околийски, който управлява офиса й в България, разказва, че проблемът е особено актуален не само за България. Повече от 3 милиарда души в света се отопляват с твърди горива. Това води до около 7 милиона случая на преждевременна смърт. В централна Европа праховите частици с диаметър по-малък от 2.5 микрометъра, които идват именно от отоплението с твърди горива, водят до 61 хиляди починали. За България данните са от преди 5 години, но оттогава вероятно има положителна промяна заради намаленото промишлено замърсяване. България е лидер в ЕС в негативен план по отношение на загубата от БВП – 29.5 процента. Според редица изследвания това замърсяване е пряк причинител на респираторни, сърдечно-съдови и онкологични заболявания, последните заради канцерогенните елементи от изгарянето най-вече на въглищата. Видимите частици, саждите, причиняват кашляне и повреда на горните дихателни пътища, но не стигат по-надолу. Но фините прахови частици и особено наночастиците преминават през белодробната лигавица и причиняват директно увреждане на различни органи. „Така се причиняват тежките заболявания. Най-малките частици могат да проникнат и директно в мозъка“, предупреждава д-р Михаил Околийски.

СЗО се опитва да работи най-вече чрез образователни кампании сред населението, което трябва да разбере рисковете и да избере по-малко замърсяващи технологии като пелети например. Добра стъпка е повишаването на енергийната ефективност. Намаляването на твърдите горива може да се случи и с икономически стимули за използващите екологични технологии домакинства. През 2014 г. СЗО развива насоки за качеството на въздуха в помещенията. Правителството трябва да определи цели за това качество. Засега за въздуха навън обаче не се говори.

На последната среща в Израел, където се дискутират тези проблеми, въпреки опитите на СЗО да привлече български представител, това не се случва, нямаме такъв. България не е активен участник в този дебат. И правителството, и здравното министерство би трябвало да са активно ангажирани с решаването на този проблем, , коментира Наталия Димитрова-Попова, специалист по управление на отпадъците. „Освен здравно-екологични, съществуват и чисто икономически аргументи за това: ще се постигне осезаемо намаление на разходите за лечение на остри заболявания,“ смята Димитрова-Попова, която е и член на НС на „Зелените“. Партията поставя проблема с чистотата на градската околна среда в центъра на кампанията си за предстоящите през октомври местни избори.

 

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.