Минирана стратегия [entry-title permalink="0"]

Най-малко 0.8 и най-много 4 процента е размерът на концесионната такса, която дължат на обществото фирмите, добиващи метални руди у нас. Така е определено в методиката към труден за произнасяне акт на Министерския съвет от 2007 г. В най-добрия за бюджета случай 96 дяла от приходите отиват за инвеститора, 4 остават за държавата. Официалните български икономисти се колебаят в оценката си много или малко е това и за кого. Да отбележим, че в различните провинции на минна Канада данъкът на добивните компании – общински и федерален, варира между 25 и 31% от облагаемия доход. Малка България е сякаш по-щедра. Вместо да опита да поправи това и ред други сходни „недоглеждания”, един нов документ, пълзящ към Народното събрание и носещ името „Национална стратегия за развитие на минната индустрия”, настоява за още по-либерално таксуване на българските подземни богатства. Казано накратко, минната индустрия държи да бъде провъзгласена за национален приоритет и търси гаранции, че няма да бъде обременявана с нови такси и режими.

Това е разбираемо, все пак водещ автор на стратегията е Минно-геоложкият университет, който отдавна е под егидата на Българската минно-геоложка камара, браншовата организация на минния бизнес. Няколко министерства и Геологическият институт на БАН са дали благословията си. Но това привидно единомислие от гледна точка на гражданите крие две основания за безпокойство, истински минни полета. Интересно е как българските медии реагираха на правителственото съобщение за промоция на минната стратегия. Второ, в чий интерес е планираното минно развитие?

на 19 август нещо беше прието от кабинета, но никой не знае какво

Гадаейки за второто се налага да се заинтересуваме за първото, защото на 19 август нещо беше прието от кабинета, но никой не знае какво. Въпреки че ято дружелюбни към властта медии напълниха опустелия летен ефир със заглавия от типа „Правителството каза „Да“ на минната стратегия“, документът, на който казаха „да“ остава невидян от журналистите. Публичен достъп има само до изготвен през 2012 г. проект, на който не бе даден ход след внезапната оставка на първото правителство на ГЕРБ. Според енергийния министър Теменужка Петкова, стратегията е същата, само че актуализирана с нови статистики.

Актуализацията може да се окаже по-сериозна. Лаконичните стенограми от заседанието на Министерския съвет показват какво докладва министър Петкова на премиера Бойко Борисов. Минната стратегия била получила одобрението на отделните министерства, техните бележки са взети предвид и са отразени. Само министерството на икономиката се било забавило със своето становище, но и то вече било налице. Борисов дава одобрителната си дума за черновия документ и строго отбелязва: „Министерство на икономиката, добре записахте сроковете как трябва денонощно да подменят всички пломби и да не ми обясняват, че не може, че нямат ресурс. Всеки ден това са загуби“.

Министерството на икономиката е неубедителен арбитър по концесионни въпроси.

Министерството на икономиката е неубедителен арбитър по концесионни въпроси. Това се потвърждава дори само от факта, че при разформироването на голямото икономическо ведомство управлението на подземните богатства беше извадено от Икономиката и дадено на Енергетиката. Но сега точно МИ има крайната дума по документа, уреждащ националната политика по полезните изкопаеми (да потретим, приет и приветстван, без да се знае какво има в него). Гнездо на крайни либертариански идеи, министерството на улица „Славянска“ едва ли ще изглади гънките и пороците на минната стратегия. Което насочва към втората болна точка: досегашната, а вероятно още повече и бъдещата политика на кабинета поставя интересите на добиващите компании над социалните.

Бизнесът държи да изтъква, че приносът му към обществото е по-голям от концесионната такса и данъците, които плаща – работни места, осигуровки, спонсорство… Сякаш това, че компаниите печелят от публичен оскъден ресурс няма значение. Правителството също се държи така, сякаш обществото трябва да целува ръка на минния бизнес. Министър Петкова се хвали, че за първото полугодие държавата е получила почти толкова приходи от концесии, колкото през цялата предходна година – 66 млн. лв.

Статистиката за външната търговия на Българската народна банка показва, че износът само на цветни метали за полугодието е на декларирана стойност 2555 млн. лв. Рудниците не са единствен източник на концесионни приходи за държавата, съответно държавният пай в приходите от националните природни богатства е значително по-малък от 2.6%.

Трийсетина са медийните преразкази на правителствения пресрелиз от 19 август за добродетелите на минната стратегия, каквато и да е тя. 24 часа подготви почвата с вчесан репортаж от професионалния празник на миньора ден по-рано. С новата минна стратегия ще дойдат 4 млрд. лв. инвестиции и 15 000 нови работни места… Хора в лъскави костюми на фона на помпозните полилеи на столичния „Шератон“ усмихнато гледат читателя и авторите така са се втренчили в тях, че не си струва да ги разсейваме с въпроси за проценти.

Бизнесът не иска да плаща повече – и нарича това „политическа стабилност“

Не че стратегията е лошо написана, напротив. Но тя въвежда в опасна оптическа заблуда: в началото се акцентира на бъдещето – колко устойчив, екологичен, отговорен и съобразен ще е минният сектор през 2030 г. След което текстът продължава с цитати от института „Фрейзър“ – една от закачалките, на които се крепи неолибералната доктрина. Бизнесът не иска да плаща повече – и нарича това „политическа стабилност“, която била от първостепенна важност за напредъка на минната индустрия. Впрочем това не е безобидна вметка: негласно и неусетно минната индустрия се конституира като политическа институция в България. Тя търси право на глас, защо не и вето на българските политики. И то най-вече на тези, които действително биха превърнали сектора в отговорен и съобразен с националния интерес.

В стратегията си минната индустрия настоява да не бъде ощетявана заради други сектори на икономиката, например земеделие или дърводобив. Тя иска държавна финансова политика без прилагане на „ограничителни или забранителни административни решения“. Настоява да бъде обявена за национален приоритет, а тези, които й пречат – да се порицаят. „Враждебните“ екологични неправителствени организации са поставени в графата „риск“ в приложения SWOT анализ, а екологичната мрежа Натура 2000 е оценена като „слаба страна“.

Проблем е и конкуренцията с туризма, земеделието, строителството, опазването на природата. Дори е записан риск, свързан със „значителни инвестиции за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите“… Създава се усещането, че полезни изкопаеми са не златните и медните жили на наша територия, а фирмите, които ги добиват. Под „устойчивост на средата“ минният сектор вече разбира нищо да не пречи на непрестанно разрастващата му се дейност.

А тя наистина се разраства. В годишните си награди БМГК отличи „Минстрой Холдинг“ АД – първенец по ръст на приходите от продажби сред големите компании в сектора, над 31% за 2014 г. Само че годишният финансов отчет на дружеството на бившия шеф на Мултигруп Николай Вълканов показва, че за същата година то е платило смешните 63 хил. лв. данък. При приходи от над 30 млн. лв., ползата за държавата е едва 0.2%. Явно приносът за бюджета не е сред критериите за връчване на минните награди.

Приносът за бюджета не е сред критериите за връчване на минните награди

Който устои да прочете текста докрай, ще открие и претенции към държавния бюджет, от който се очаква да плати за цялостно геоложко проучване на страната – докато на администрацията се отказва право за допълнително регулиране на бранша. Изложените по-горе съображения и съотношения са сякаш достатъчни, за да породят известно несъгласие у тези, които биха искали да видят българската минна индустрия по-„канадска“. Опитното око на редактора вижда още един, почти незабележим щрих.

#КОЙ пише грешно?

За разлика от много други стратегически документи, тази стратегия е написана стегнато, грамотно, с правилна пунктуация. Но на страница 12 погледът се спъва в едно заключение от SWOT анализа, в полето „слаби страни“: „Създава рискове които могат да се управляватза качеството на околната среда като: замърсяване на въздуха (предимно прах), шум, замърсяване на почвата и водата и въздействието върху нивото на подземните води, разрушаването или временно нарушаване на релефа и ландшафта…“

В смислово отношение заключението е коректно, само че в първите девет думи са допуснати точно три правописни грешки. Явно някой е прочел в почти-финалния вариант на стратегията за този риск, формулиран от добросъвестен изпълнител – и с уверена ръка е заличил страховете, натъртвайки отгоре, че минните рискове може да се управляват.

Дори това да е така, кой е този, който си позволява да редактира, след като учените и експертите са си казали думата? Кой има последната дума за националната минна стратегия?

Минната стратегия няма да има силата на нормативен документ, тя е по-скоро инструмент за натиск. Границите 0.8 – 4% за концесионните такси са определени от Министерския съвет, съответно няма законова пречка те да се нормализират.

 

EEAgrantsТози материал е изработен  в рамките на проект “Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, изпълняван от Център за екологично право /ЦЕП/ и BlueLink.net със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространствоЦялата отговорност за съдържанието на текста се носи от Център за екологично право /ЦЕП/ и Фондация БлуЛинк и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.