Посланици на промяна Славея Костадинова разказа за постиженията в овластяването на семейства на деца със спина бифида и хидроцефалия и механизмите за взаимопомощ. Фото: Велина Барова / Евромегдан

Посланици на промяна

В условия на натиск и недоверие неправителственият сектор у нас успява да постига позитивна промяна в редица сфери на обществения живот, стана ясно по време на конференция „Състояние на демокрацията и ролята на гражданските организации в България“, организирана от Институт „Отворено общество“ и Фондация „Работилница за граждански инициативи“ на 28 февруари 2017 г. в София. По време на събитието бяха представени резултати от Програмата за подкрепа на неправителствените организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., както и резултати от изследване на обществените нагласи към демокрацията.

Герои на промяната

Вие сте посланиците на демокрацията, основните права и свободи и промяната, вдъхновено заяви Кристиан Гротнес Халворсен, старши съветник в министерство на външните работи на Кралство Норвегия в обръщение към десетките представители на българския неправителствен сектора по време на заключителната конференция на Програмата за подкрепа на НПО, на която бяха представени резултати от работата на Програмата.

В периода 2009 – 2014 г. чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство са подкрепени 454 инициативи на 387 организации. Основните тематични области, в които са работили НПО, са демокрацията, правата на човека, социалното включване, овластяването на уязвими групи, устойчивото развитие, опазването на околната среда и други, стана ясно от представените данни.

По време на събитието беше представена книгата „Кратки разкази за добри дела“, събрала историите на част от стотиците успешни граждански инициативи. Постиженията си за позитивна социална промяна споделиха и представители на сдружение „Спина бифида и хидроцефалия – България“, сдружение „Устойчиво общество“, фондация „Герои на времето“ и фондация „Асоциация Анимус“.

Снимка: Велина Барова / Евромегдан

„Дойдох по задължение! Не харесвах бежанците, не ги разбирах, не им съчувствах. Тръгвам си смирен и замислен. Вече уважавам избора им. Благодаря!“, е написал Р. Л. през 2015 г. като реакция на изживяването в „лаборатория по емпатия“, организирана от фондация „Фотофабрика“. Не се надявах, че с една инсталация ще можем да променим предрасъдъците на едно младо момче, каза откровено Еми Барух, като представи проекта „Непознатият друг“, който среща очи в очи българи и бежанци.

„Евромегдан“ също е сред гражданските инициативи, реализирани със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО. Електронното издание за отговорна и честна журналистика в обществен интерес беше създадено през 2014 г. в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: журналистическа практика в обществен интерес“, изпълнен от фондация „БлуЛинк“ като част от идеалните цели на фондацията.

Непотърсена демокрация

Гражданският сектор има отговорността да бъде коректив на държавата и институциите, заяви служебният заместник министър-председател по европейските фондове Малина Крумова. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

„Вярвам, че силното гражданско общество е това, което предлага решения, което притежава екпертизата и капацитета да оценява политиката и действията на институциите и да предлага начини за промяна“, заяви служебният заместник министър-председател по европейските фондове Малина Крумова. Секторът има голямата отговорност да гарантира справедливостта и да бъде коректив на държавата и институциите във всеки един момент, каза още Крумова.

„Вие сте модели за подражание – работите в интерес на други хора, застъпвате се за правата на други хора, работите за добото на всички. И го правите по-често в недружелюбна среда, под натика на критики, като срещате недоверие и често оставате неразбрани“, каза Кристиан Гротнес Халворсен, като очерта сложната социална среда, в която работят неправителствените организации.

В рамките на конференцията бяха представени и резултати от представително проучване на общественото мнение за нагласите към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека, проведено от Институт „Отворено общество“ през 2016 година. Според данните, 39% от анкетираните нямат доверие в неправителствения сектор, а 25% не могат да преценят дали могат да се доверят на НПО.

Проучването показва, че общественото доверие към институциите е дори по-ниско – 32% за президента и съда, 27% за правителството и 22% за Народното събрание, като мнозинството от гражданите са неудовлетворени от начина, по който функционират демократичните институции и по който се пишат и прилагат законите и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт. Това може да доведе до ерозия на доверието в демокрацията като най-добра форма на държавно управления в България, заключва Институт „Отворено обществто“.

Въпреки че мнозинството от българите са убедени, че основните им политически и граждански права са защитени и могат свободно да ги упражняват в рамките на съществуващото демократично устройство на страната, малко от тях имат опит с реалното упражняване на тези права. През 2016 г. 80% от хората заявяват, че не членуват в някаква организирана форма на обществен живот – политическа партия, профсъюз, клуб или гражданска организация. Между 2% и 4% членуват в читалище, НПО или в професионална организация.

Един от позитивните резултати на изследването е, че между 2006 г. и 2016 г. с 10% е намалял броят на хората, които се примиряват и не правят нищо, когато са нарушени правата им, отбеляза Иванка Иванова, директор на Правна програма в Институт „Отворено общество“ – София, която представи данните.