Гибелта на пчелите "Уплаших се! Няма пчели!", казва бай Тодор Стоянов, докато подготвя "костюма", с който отива при кошерите. Фото: Иван Миланов / Евромегдан

Гибелта на пчелите

Тодор Стоянов е на 79 и не вярва в призраци. Докато по света и у нас говореха за мистериозно измиране на пчелите, неговите кошери бяха пълни. “Всичко това са глупости, не вярвам”, казваше тогава. Сега обаче нещата са различни. Случи се. Пчелите ги няма. „Не се връщат! За първи път ми се случва, от 50 години се занимавам. Не е акар, не е от пръскане. Сега нямам нито мед, нито пчели. Няма причина. Заминават и не се връщат. Не знам защо… Истина е, не вярвах. Но нещо има, избива ги”, казва бай Тодор.

Един проблем колкото да е голям, винаги може да се задълбочи. Особено в България. Такъв извод може да се направи около текущите беди в пчеларството. Един доходен бизнес, който черпи ресурси от природата, без да я руши, върви надолу. Проблемите, най-общо, са два. Първият действително прилича на дух от къща на призраци – всеки е чувал, че го има, но е готов да повярва едва когато лично го стиснат за гърлото и пчелите ги няма. Вторият е съвсем кокретен, видим, боде като нож – показва пряко негативното влияние на човека върху средата на живот и самите пчели: пестицидите.

Празни кошери

Пустош в кошера - 5-6 влизат, 5-6 излизат.

Пустош в кошера – 5-6 влизат, 5-6 излизат. Фото: Даниела Иванова / Евромегдан

Мистериозно изчезване на пчелите, т.нар. синдром на празния кошер, е истински фантом – има го, понеже хиляди пчелари по света се оплакват, но и го няма, защото се оплаква само този, на когото му се стовари върху главата. Статистика и го регистрира, и не: през 2013 г. браншовите организации в САЩ, Европа, вкл. и у нас, отчетоха 50% по-малко пчелни семейства, официалната статистика обаче не винаги смята така – нашето Министерството на земеделието и храните например за 2015 г. преброи 15% ръст – от 588 000 на 747 000 семейства – броейки,…. единствено регистрираните пчелари. Тези, които са сигурни в изчезването на пчелите пък, не знаят причината: климатични промени, пряка човешка дейност, взаимодействие с растенията, друго?  Това лято всеобщото безпокойство опря и до нашия бай Тодор – пчелите му изчезнаха. Защо – енигма.

Кошерите на Тодор Стоянов са в района на Побитите камъни, между Белослав и Девня. Местността е богата на акации. “Имам близо 70 кошера. В минали години, когато се развие акацията през месец май, имаше пчели. Много. Подхранвах ги, кошерът се развиваше. И акари съм имал, личи си по пилото. Борил съм се тях. И от пръскане са измирали, вижда се ясно, когато е третирано с пестициди – пред кошера намирам измрели пчели, мъртви рояци под дърветата, в градините… Каквото и да е било, пчелите се възстановяваха.  Като вземех да изцентрофужа рамките, нямаше място в магазина (горната част на кошера – бел. авт.), роят жужи като реактивен самолет… Сега няма такива неща, за първи път ми е. Пчелите изчезнаха, мед няма грам – от половин век гледам, не е било така. Уплаших се! 5-6 пчели влизат, 5-6 излизат – това е. Не е от девненските комини. Казвам ви – 50 години гледам пчели, дори когато работеха всичките девненски заводи и бълваха пушеци, бяха в изобили. Сега и пчелояди убивах, какво ли не… Да съм само аз, ама не съм – съседите и те вдигат ръце, не знаят защо е така”, казва бай Тодор.

Антените на мобилните оператори в България започнаха да се появявят масово точно преди 10-15 години: може би пречат на медоносните насекоми да се ориентират.

Като всеки стопанин, пчеларят се интересува живо от поминъка си. Следи специализираните издания, гледа телевизия, ослушва се за учените. Никой –  нищо. Няма и какво да чуе, тъй като версиите за измирането са много, без да има и една общоприета. Слънчеви петна, ГМО – растения след досега в опрашването, имунни изменения в самите пчели, ползвани химикали, почвени и въздушни замърсявания, температурни аномалии, gsm клетки…. Източникът е плод на безплодни търсения на световната научна общност. “Причината за високата смъртност на пчелите е все така неясна. Няма категорични изследвания”, заяви евродепутатът Мария Габриел по време на международна конференция за пчеларството в Брюксел проведена през юни. След като Европарламентът не знае, бай Тодор ли да знае? Той лично се съмнява в антените на мобилните оператори, защото в България започнаха да се появявят масово точно преди 10-15 години. Може би пречат на медоносните насекоми да се ориентират? Знае ли въобще човек?

“Нека учените да кажат. Наши, чужди – не знам кои. Но трябва да открият причината. Най-вероятно е някаква човешка дейност…”, казва бай Тодор. “Да, изчезват пчелите, но не е доказано защо. Какво да правим, такава е ситуацията”, обобщава Светослав Матеев, собственик на 2200 кошера край Габрово.

Безнаказани убийства

Йордан Йорданов от Шабла за пореден път намира измрели пчели пред кошерите си. Това, оказва се, е проблем, с който се сблъскват много пчелари. Фото: Велина Барова / Евромегдан

Йордан Йорданов от Шабла за пореден път намира измрели пчели пред кошерите си. Това, оказва се, е проблем, с който се сблъскват много пчелари. Фото: Велина Барова / Евромегдан

Стигаме до втория проблем – пръскането с пестициди. То е убийство на пчели посред бял ден, пред очите на всички. В България от години се пръска безразборно и това е най-големата беда за пчеларите. Пръскането буквално разболява средата на живот за пчелите, нарушава баланса в екосистемата им. Притоводействие обаче няма, а тази пролет проблемът се задълбочи.

Вълната смърт дойде с болестта по кравите, наречена нодуларен дерматит. Случи се така: кожното заболяване по едрия добитък бе пренесено у нас от Гърция през април; през май започна ударно пръскане, защото преносител са комарите, извършват го органите на зедемеделското министерство с летателна техника; май-юни обаче е масовият летеж на пчелите, а разпръскваните вещества са смъртноносни за тях.  Хиляди кошери бяха унищожени, особено в Южна България. Стигна се дори до спонтанни протести – в Димитровград и Петрич, например. В Гоце Делчев имаше гражданско неподчинение – пчеларите се събраха пред самолетната площадка и не позволиха на пилота да излети.

Никой не може да изчисли точно щетите. Загубих вероятно 200 кошера!

“Никой не може да изчисли точно щетите. Загубих вероятно 200 кошера. Кръгът е омагьосан –  часовете, в които се обявява, че ще се пръска, съответно ние трябва да държим пчелите затворени, не се спазват. Масово се нарушават, всеки може да го потвърди. Обаче държавата официално твърди, че се спазват. И че сами сме си виновни”, сподели Димитър Георгиев, пчелар от Гоце Делчевско.

Но проблемите са не само в Южна България. “Има арендатори, които въобще не уведомяват. На нас ни натровиха 160 семейства през април”, съобщава габровецът  Матеев. Оплаква се и Йордан Йорданов от Шабла, който гледа около 200 кошера и е ветеринарен лекар: “Пестицидите носят голямата смърт. Пред кошера преброих умрели – 500-600 броя. Търговията с пестициди е неконтролируема, голям бизнес е – дребният земеделец отива в агроаптеката, купува каквото иска, ръси каквото му падне, без контрол. Часовете не се спазват, а като не се спазят, в лятото при високите температури пчеларят не може да затвори кошерите за цял ден. Държавата я няма никаква – пръскането срещу комари и грижата за курортистите й е по-важна от пчелите. А и пчеларските организации са цели 12-13. Няма единна, която да ни защити интересите”.

Представителите на държавата от своя страна нееднократно са отричали обвиненията. За тях пръскането се осъществява по начин, който не вреди на пчелите. “То се провежда съгласно нормативните изисквания. Кметовете и пчелните сдружения са уведомени 5 дни преди обработките”, заяви в официално съобщение Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) през лятото, в разгара на пчеларските протести. “За да бъдат максимално предпазени пчелите, инсектицидните обработки се извършват единствено в ранните часове на деня от 6:00 до 10:00 часа”, поясни институцията. “Летателните средства пръскат само сутрин, въпреки че по законодателството се разрешават и вечерни пръскания. Пъскат се такива територии, които са биотопи за самите комари, а не места, където пчелите събират нектар и прашец”, заяви през юни и Георги Чобанов, директор на Дирекция „Здравеопазване, хуманно отношение към животните и контрол на фуражите”.

Очевидно версиите на спорещите страни се разминават. А по отношение на синдрома на празния кошер държавата, както стана ясно по-горе, въобще няма позиция, тъй като за нея пчелите не намаляват, напротив – увеличават се. Официалната статистика обаче, както на наличните, така и на изгубените семейства, обхваща единствено регистрираните пчелари. Само те се броят. А много пчелари въобще не се регистрират – най-често защото нямат никакви ползи от това. Бай Тодор Стоянов например не е регистриран. Т.е. статистиката е непълна, стъкмистика е.  

Проблемът е с измирането на пчелите, особено от пръскане с пестици, е толкова остър, че в момента Конфедерацията на българските пчелари е разпространила в интернет анкетни карти, с които събира данни за измирането на насекомите. Каква официално ще е смъртността не се знае, за миналата година, преди нодуларния дербатит, бе 45 000 семейства.

Пръскането срещу комари и грижата за курортистите е по-важно за държавата от пчелите.

Има обаче и още един много важен проблем за установяване на смъртността след пръскането. “Процедура е тежка, бавна и скъпа. Много хора се оплакват, но малцина тръгват да доказват измирането. Подава се жалба в общинска служба по земеделие, сформира се комисия. Броят се унищожените пчели. Трябва да се дадат два вида проби – както от измрелите насекоми, така и от пръсканите растения. Но в България няма държавна лаборатория за такива изследвания, има частна – пробата за пчели е 400 лв., още 400 лв. за растението. Ако въобще се докаже отравяне, този, който е пръскал, бива санкциониран, но самият пчелар нищо не получава. Нали разбирате защо малцина тръгват да доказват измирането, да си търсят правата”, споделя Светослав Матеев. Оказва се, че схемата, в която са затиснати пчеларите, е наистина порочна и… убийствена.

Скъпо и все по-малко доходно

Рояците мъртви пчели по земята са красноречива следа за скорошно пръскане с пестициди. Фото: Велина Барова / Евромегдан

Рояците мъртви пчели по земята са красноречива следа за скорошно пръскане с пестициди. Фото: Велина Барова / Евромегдан

След всичко това съвсем резонно намаляват и приходите. Бай Тодор Стоянов е дребен соственик, не практикува сезонно пчеларство, инвестира малко, и пак е на минус. “Изкарвах около 20-30 кг мед на година. Но сега няма въобще… Разходите остават непокрити  – живея във Варна, през ден ходя до кошерите, това са 50 км за бензин. За лекарства плащаме, миналата година и машина за опушване купих, 150 лв. дадох за нея… Не съм правил точна сметка, сами може да прецените. И очевидно проблемът е дълбок, защото с 1 лв. скочи мановият мед във Варна на дребно това лято. Бурканът беше 8 лв., сега е 9 лв. Ако няма проблеми, както твърди министерството, защо скача цената?”, пита той. Падат приходите и за Димитър Георгиев от Гоце Делчев, който е доста по-едър производител: “Правих сметка, около 2000 лв. ми е по-малко печалбата само досега, август. С една трета съм произвел по-малко спрямо миналата година. Ами заради пръскането, това е причината”. Пада и самото качество на меда. “Пръскат, а след това в меда има антибиотик. А за да се изнесе в чужбина, трябва да е чист”, казва и още един пчелар – Димитър Цонев от Каварна.

Ползата от пчелите е всестранна. Освен добив на мед, несравнимо по-голямо е значението им върху стопанството след опрашването на растенията. Те предлагат една изключително широка екосистемна услуга, която неизбежно води до значим монетарен ефект или… дефект, при наличието на дълбоки проблеми. В диалога между пчеларите и държавата обаче като че ли отсъства важно звено – научната общност. Липсват мащабни български проучвания върху общото намеление на пчелите, конкретното влияние на пестицидите и стопанските загуби.

“Няма образование по пчеларство у нас, хората с научни звания по този въпрос са двама-трима”, обяснява ситуацията Петко Симеонов, председател на сдружението за биологично пчеларство. И все пак има експертни становища от неправителствения сектор по темата. “Смъртността на пчелните семейства в последните години е висока, има проблеми и с изкупните цени на меда”, констатира доклад, изследващ деградацията и фрагментацията на черноморските крайбрежни екосистеми върху туризма и рекреационните дейности, изготвен от учени и експерти от България, Норвегия и Германия.  “Забелязва се срив в цените в световен мащаб от миналата година”, коментира и Петко Симеонов. Той обяснява: “Нашият мед е експортно ориентиран, предимно за Европа. Сега конвенционалния мед се изкупува за 4,50 лв., а биологичния 6 – 6,50 лв. Европейската политика включва подпомагане на биологично земеделие, но България е ощетена държава, защото целевото финансиране е малко”.

Всъщност пчеларството трябва да бъде подпомагано и заради ефекта върху добивите на растенията. А той е огромен. “Изследване от 2009 г. сочи, че приносът на пчелите след опрашването при ябълката е 80-100%, при гроздето 0-10%, при пъпешите 80-100%, при краставиците 50-90%, доматите 10-50%, при рапицата и слънчогледа 50-100%. Изчисления предвид площите, заети с различни култури в черноморския регион говорят за поне 40 млн. лв. стойност, създавана с пряката услуга на пчелите. Друго изследване от 2005 г. изчислява, че опрашването на пчелите формира средно 9.5% от крайната стойност на аграрните продукти в света. Този процент, приложен само към Българското Черноворие, означава около 10 млн. лв. годишна стойност на услуга, оказвана от пчелите.”, пише в доклада, изследващ черноморските екосистеми. ““Трябва да се отчита фактора опрашване, той  е главен за брутния вътрешен продукт на Европа”, казва и Симеонов.

По текста работи и Даниела Иванова

Още по темата:

Изчезват ли наистина пчелите от Даниела Иванова, в BlueLink.net, 04.12.2012

 

ози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Секторни политики укрепващи ангажираността за подобряване на екосистемните услуги в България (SPECIES)“, изпълняван съвместно от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, фондация „БлуЛинк“ и ГРИД-Арендал, Норвегия. Проектът се финансира в рамките на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – bg03.moew.government.bg, на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 – eeagrants.org. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Програмния Оператор на Програма BG03 “Биоразнообразие и екосистеми” – Министерство на околната среда и водите.