Гарантирано (без)участие Когато през 2015 г. депото за отпадъци край Самоков е открито, граждани против изграждането му са на улицата. Отново. Протестът е единственото, което им остава, след като опитите им за гражданско участие остават без резултат, въпреки че привидно всяко мнение има трибуна. На заседание на общинския съвет в Самоков всички граждани, поискали думата, я получават без ограничения, разказва Аглика Крушовенска, но допълва: "Имаше някаква фасадна демокрация: „Ето, говорете каквото искате, пък ние после ще си решаваме каквото ние искаме”. Фото: Аглика Крушовенска / личен архив

Гарантирано (без)участие

В демократично общество, където възможностите за участие на гражданите в работата на държавата са прилежно разписани в закон, то изглежда лесно и естествено. И с очакване за резултат. След сблъсък с механизмите за гражданско участие и разходка из лабиринта на изисквания и формалности обаче, започва да изглежда, че реалното вслушване в гражданския глас е въпрос на борба, а участието във взимането на решенията на властта – по-скоро нежелано. Три истории на активни граждани разказват за нелекия им опит да спрат процеси във вреда на природата и екологията.

Аглика Крушовенска, член на НС на Зелените, споделя, че двете й деца са запознати с нейния граждански зелен активизъм; стоят до майка си и през по-голямата част от събирането на подписи в подкрепа на референдума. Хората от Самоков приемат инициативата с отзивчивост, но си личи и колко са обезверени, казва Крушовенска. В началото на 2015 г. тя е сред „последните ентусиасти”, които вярват, че могат да помогнат за това гледката от прозореца да не бъде към хълм от боклук. Историята започва пет години по-рано, когато се променя предложението за терен за изграждане на депо за отпадъците на общините Самоков, Ихтиман, Долна баня и Костенец. От първоначалната идея за площадка край изоставена уранова мина близо до с. Пчелин се стига до предложение за терен в непосредствена близост го гр. Самоков, с. Драгушиново, р. Искър и нейни притоци. Идеята провокира огромно обществено недоволство и създаване на Инициативен комитет срещу изграждането на депото за отпадъци на новия терен. Организират се протести в Самоков и София, внасят се запитвания в Народното събрание, над 5000 души се подписват срещу инвестиционното намерение. Аглика Крушовенска разказва, че подписката за промяна на терена на депото не води последици след себе си. Определя като цинично изказването на кмета Владимир Георгиев, който, по думите й, по време на среща във връзка с казуса през 2015 г. пита каква е тази подписка, все едно тя не съществува. Според гражданите, застанали срещу изграждането на депото, има фрапиращи неточности в доклада за оценка на въздействието върху околната среда и водите във връзка с инвестиционното предложение. Сред тях отбелязват липсата на обективна оценка за смяна на предвидения терен, погрешното отбелязване на р. Палакария като най-близка, неотбелязването на факта, че теренът се намира в санитарноохранителната зона на язовир Искър, пренебрегването на близостта на бъдещото депо и гр. Самоков, които дели само един километър. Членовете на Инициативния комитет обжалват доклада, както и другите документи, изготвени от Община Самоков за реализиране на инвестиционното предложение. Резултат няма, само аргументи от страна на съдебните инстанции, че са спазените процедурите по изготвянето на доклада, а при изграждането на депа за отпадъци винаги би имало недоволни. И така до 2015 г., когато и последното дело е изгубено, започват строителните дейности на новото депо, а също и работата по осъществяването на идея замислена още през 2010 г. – осъществяването на референдум.

Аглика Крушовенска, член на НС на Зелените, споделя, че двете й деца са запознати с нейния граждански зелен активизъм; стоят до майка си и през по-голямата част от събирането на подписи в подкрепа на референдума. Хората от Самоков приемат инициативата с отзивчивост, но си личи и колко са обезверени, казва Крушовенска. В началото на 2015 г. тя е сред „последните ентусиасти”, които вярват, че могат да помогнат за това гледката от прозореца да не бъде към хълм от боклук. Историята започва пет години по-рано, когато се променя предложението за терен за изграждане на депо за отпадъците на общините Самоков, Ихтиман, Долна баня и Костенец. От първоначалната идея за площадка край изоставена уранова мина близо до с. Пчелин се стига до предложение за терен в непосредствена близост го гр. Самоков, с. Драгушиново, р. Искър и нейни притоци. Идеята провокира огромно обществено недоволство и създаване на Инициативен комитет срещу изграждането на депото за отпадъци на новия терен. Организират се протести в Самоков и София, внасят се запитвания в Народното събрание, над 5000 души се подписват срещу инвестиционното намерение. Аглика Крушовенска разказва, че подписката за промяна на терена на депото не води последици след себе си. Определя като цинично изказването на кмета Владимир Георгиев, който, по думите й, по време на среща във връзка с казуса през 2015 г. пита каква е тази подписка, все едно тя не съществува. Според гражданите, застанали срещу изграждането на депото, има фрапиращи неточности в доклада за оценка на въздействието върху околната среда и водите във връзка с инвестиционното предложение. Сред тях отбелязват липсата на обективна оценка за смяна на предвидения терен, погрешното отбелязване на р. Палакария като най-близка, неотбелязването на факта, че теренът се намира във водосбора на язовир Искър, пренебрегването на близостта на бъдещото депо и гр. Самоков, които дели само един километър. Членовете на Инициативния комитет обжалват доклада, както и другите документи, изготвени от Община Самоков за реализиране на инвестиционното предложение. Резултат няма, само аргументи от страна на съдебните инстанции, че са спазените процедурите по изготвянето на доклада, а при изграждането на депа за отпадъци винаги би имало недоволни. И така до 2015 г., когато и последното дело е изгубено, започват строителните дейности на новото депо, а също и работата по осъществяването на идея замислена още през 2010 г. – осъществяването на референдум. Фото: Аглика Крушовенска / личен архив

Глас в пустиня

Аглика Крушовeнска се включва в борбата против изграждането на депо за отпадъци до Самоков с ентусиазъм и оптимизъм. „Законът е такъв, че изглежда сравнително лесно”, описва мислите си, когато започва да работи за реализирането на местен референдум по реда на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Опитът обаче преобръща представите й: „Законът е така направен, че дава възможност на общинския съвет и на съда да правят произволни тълкувания, да го прилагат съвсем произволно и практически да не подлежат на контрол”, споделя Крушовенска сега.

През 2015 г. става член на новосъздадения втори Инициативен комитет в последното усилие на хората от Самоков да се противопоставят на идеята за изграждане на депо за отпадъци, чийто терен е в непосредствена близост до града. Из улиците на Самоков доброволци на инициативата събират подписите на хора, заставащи зад идеята за референдум. Целта е да се събере подкрепа от поне 10% от имащите право на глас граждани. До разглеждане на хипотезата колко точно гласове са събрани обаче така и не се стига. „Общинският съвет реши да мине по другата по-тънка линия”, казва Аглика Крушовенска.

„Трябва ли да бъде променено местонахождението на площадката за „Изграждане на регионално депо за отпадъци ПИ 65231.915.100 с обща площ 327024 м2 в землището на град Самоков” на общините Самоков, Костенец, Долна баня и Ихтиман?” – това е формулираният въпрос за референдум, който би определил волята на местните хора. След  около 4000 гласа и дълги часове на въвеждане на подписката в електронен вид, така че да удовлетвори изискванията на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО), усилията се оказват напразни. Въпросът е обявен за незаконосъобразен, а предложението за осъществяване на референдум – отхвърлено.

„Ние общо взето бяхме почти развеселени, защото ни прозвуча толкова абсурдно всичко, което се случи там –  нито един общински съветник нито се изказа, нито гласува въздържал се, да не говорим за против; че всички комисии повтаряха някакви папагалски доклади, че въпросът е незаконосъобразен…”, спомня си реакцията на Инициативния комитет Крушовенска.

Пореден опит на гражданите да променят нещо – срещу решението на Общинския съвет са подадени жалби от името на Инициативния комитет и на един от гражданите, участвали в подписката. Резултатът е потвърждаване на решението на Общинския съвет.  „Съдът си е измил ръцете, като е казал, че мотивът е това, че е незаконосъобразна. Но поради какви причини е незаконосъобразна, общината не дължи обяснение на инициаторите, което е напълно смешно”, възмущава се от решението Аглика Крушовенска.

В България местните референдуми са успешни само когато общината застане зад тях, но не и когато граждани се опитват да преборят някакво решение

Според нея на практика този тип инициативи се превръщат в заложник на съда, а крайното решение се взима по начин, който не може да се обжалва в последствие. Не смята този тип механизъм за гражданско участие за много пълноценен и работещ: „Ясно е от макар и малкия опит, който имаме в България, че местните референдуми са успешни само когато общината застане зад тях. Когато се правят като опит на гражданите да преборят някакво решение на общината, винаги се намира начин това да не се случи”.

Много шум за нищо?

Същото мрачно мнение споделя и арх. Станимир Шаламанов, председател на Научно-техническото дружество по озеленяването към Дома на техниката в Пловдив, макар и битката, в която се включва, да има съдебно решение и щастлива развръзка в полза на гражданите… донякъде.

177280_10152065268940961_775178778_o

„Един ден хората около Бунарджика се събудиха с тътени и грохоти от къртене и взривяване”, разказва арх. Станимир Шаламанов за начина, по който пловдивчани разбират, че на едно от тепетата ще се строи. Проектът, който започва да се реализира„тихомълком”, бързо става обект на обществено недоволство. Причина за това са противоречия, свързани с разрешителните за строеж, в които граждани виждат несъответствие с няколко закона. През 1990 г. хълмът е обявен за паметник на градинско-парковото изкуство, а пет години по-късно – за природна забележителност. В същата 1995 г. е приватизиран имот, върху който от 30-те години на миналия век се издига ресторант, в последствие превърнал се в руини. На негово място през 2012 г. новият собственик – „Галакси пропърти груп“ ООД, планира изграждането на „Клуб „Бунарджика”. Статутът на природна забележителност забранява разрушаването и изнасянето на скална маса. Този процес обаче не само се чува, но и е запечатан на снимки и видеоклипове, разказват гражданите. През 2012 г. инвеститорът разяснява, че става дума за изчистване на напускани, изветрели скали с мухъл и течве, за да може новата сграда да се ползва нормално. В изграждането на проекта протестиращите срещат несъответствие и със закона за управление на териториите, който изисква отчуждаването на частни имоти в обществени паркове. Отбелязват нарушение и на Закона за културното наследство, според който в обществен парк не могат да бъдат ограничавани територии, а зад ограждения се работи по изграждането на обект със съмнително обществени функции. „Самият проект беше за частен бизнес клуб, който имаше като разпределения няколко огромни помещения със спални с джакузита за тях; имаше КПП, бариера. Можете да с предтсавие колко публично щеше да е това“, обобщава арх. Шаламанов. Позицията на инвеститора тогава е, че не е имало промяна в предназначението на обекта като сграда с обществени функции – първоначално винарна, ресторант и зона за отмора. Под гражданския натиск идеята се променя, докато в началото на 2013 г. инвеститорът замразява строежа за неопределено време. Фото: Група във Фейсбук „Да защитим Бунарджика от незаконното строителство“

Когато през 2012 г. на Бунарджика в Пловдив започва работа по строителството на клуб, а тепето променя облика си с изнасянето на скална маса, гражданите реагират остро с редовно организирани протести и сигнали до държавата. „Само до арменския поп не сме писали”, казва с горчив хумор Станимир Шаламанов и си спомня за сезираните институции – Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), общината, прокуратурата… „Реакцията беше никаква или почти никаква. Институциите кротко помагаха за извършването на това престъпление”.

През 90-те години хълмът е обявен за паметник на градинско-парковото изкуство и природна забележителност, което изключва ограничаването на публичния достъп и разрушаването и изземване на скална маса. Години по-късно на тепето се оказват багери и камиони, извозващи изкъртени скали, а по план работата е за изграждането на частен клуб с КПП. Проверки на РДНСК обаче сочат, че всичко е наред – изнасяне на скална маса няма, а позицията на общината е, че строителството н се извършва в пълно съответствие с одобрения проект и издаденото разрешение за строеж.

Когато става дума за дейност в публично-общинска собственост, от морална гледна точка местната власт трябва да дава информация на гражданите

На фона на силния шум идващ от тепето обаче, за това какво и как се случва на него цари тишина. Шаламанов разказва, че информация за проекта на бъдещия клуб е получил от Националния институт за недвижимо културно наследство в София чрез  Закона за достъп до обществена информация, тъй като тя не е представена публично на гражданите в Пловдив. Според архитекта, независимо дали законът го изисква или не, когато става дума за дейност в публично-общинска собственост, от морална гледна точка местната власт трябва да дава информация на гражданите.

Във връзка със случая са проведени множество кръгли маси, обсъждания като възможност за участие на гражданите при взимането на решение. Инициирани са обаче не от държавата, а от местни професионални организации. И макар да са поканени всички заинтересовани страни, включително Община Пловдив, до представяне на всички гледни точки не се стига. „Никой не дойде, нас ни нямаше в пространството за тях, ние не съществувахме, игнорираха ни всячески”, разказва Станимир Шаламанов.

През 2013 г. изглежда, че гражданската активност срещу строежа на Бунарджика оказва реално влияние върху процеса. Инвеститорът замразява строежа за неопределено време заради политизиране на темата и нарастналото гражданско недоволство. Същевременно иск от страна на граждански сдружения води до съдебно решение на ВАС, според което МОСВ неправилно е издало съгласувателно писмо за строеж на новия клуб. Победа за гражданите? Не съвсем. Според арх. Шаламанов съдебното решение е малък успех, но на практика не води до нищо съществено. Разрешителното за строеж не е отменено и е все още актуално; строителната дейност би могла да започне отново още утре. Във всеки един момент може да се окаже, че вдигналият се шум около спорния проект е бил напразно.

Участие въпреки всичко

През февруари т. г. МОСВ върна за преработка новите планове за управление на Национален парк „Пирин“ и Природен парк „Витоша“. Плановете не „минават” в първоначалния си вид след внесени стотици негативни становища от страна на граждани, останали неотразени в тях. Макар и случаят да е красноречив пример за ефекта от участието на гражданското общество, „за победа е рано да се говори, първо трябва да минат окончателните варианти”, предпазливо казва Андрей Ралев от инициативата „Прозрачни планини”. Освен крайният резултат на ефективно участие, експертът отчита и спънките в механизмите, въпреки които е осъществено то.

11403441_1638297626382768_7943366441630290353_n

През юли 2015 г. Коалиция „За да остане природа в България” организира обществено обсъждане на проекта за План за управление на Национален парк „Пирин”. Андрей Ралев от СДП Балкани, експерт в инициативата „Прозрачни планини” (на снимката) е сред стотиците граждани, изпратили своите становища във връзка с него и Плана за управление на Природен парк „Витоша” – и двата изготвени от „Пролес инженеринг”. „От една страна тя няма опит с управлението на такива големи защитени територии, от друга страна – така, както сме видели от действията й, обслужва интересите на тези, които искат да строят в парковете”, коментира Ралев и допълва, че именно големите територии. 40% от територията на Парк „Витоша” са предложение за изграждане на ски съоръжения според проекта на „Пролес инженеринг”, което е причината планът да бъде върнат за преразглеждане, съобщава февруари министърът на околната среда и водите Ивелина Василева през февруари пред bTV. Василева допълва, че паркът е защитена територия и липсва обосновка на каква база е направено предложението. Още по-голяма е предвидената за строителство територия в Национален парк „Пирин”, увеличена със 120 пъти – от 129 ха на 26 558 ха. През януари проектът е върнат за преработка, тъй като не са изпълнени изискванията на ЮНЕСКО за световното природно наследство, забраняващи строителството извън буферните зони на Банско и Добринище, изключени през 2010 г. Фото: Роса Врум

Ралев критикува проведените работни срещи, на които се очаква да присъстват представители на различните заинтересовани страни във връзка с двата парка: „И в двата случая бяха направени на много неудобно място и с опити да не се осъществи реално гражданското участие”. Като пример посочва работните срещи за Плана за управление на Витоша, проведени в Държавно ловно стопанство Витошко – Студена в сграда, до която не стига градски транспорт. Подобни на пръв поглед незначителни подробности в организацията има и в обществените обсъждания на плановете – и двете проведени в рамките на работния ден. Обсъждането на плана за Пирин пък е проведено само Банско и представители на останалите общини, свързани с парка, не успяват да присъстват, разяснява Ралев.

За да се противопостави на този отблъскващ гражданските представители механизъм коалиция „За да остане природа в България“ организира няколко алтернативни срещи, на които хората да се запознаят с плановете за управление на двата парка. В събитията обаче така и не се включва представител на фирмата, която ги изготвя.

Андрей Ралев отбелязва, че благодарение на коалиция „За да остане природа в България“ в рамките на проведените срещи и обсъждания има сериозно присъствие на граждански представители и изказвания от тяхна страна. Участието им обаче остава по-скоро на формално ниво, тъй като нито едно от предложенията на гражданите не е прието в хода на работа по двата плана. По думите на Ралев след обществените обсъждания са внесени повече от 300 становища, почти никои от тях не са отразени впоследствие.

Невинаги официално обяснение на фирмата изпълнител хвърля светлина върху въпроса защо дадено становище не е прието, което е нарушение на Наредбата за разработване на планове за управление на защитени зони, отбелязва Ралев. По думите му получените отговори в голямата си част не са по същество и не разясняват причините за неприемане.

Експертът оценява съществуващите механизми за гражданско участие по казусите с плановете за управление на двата парка като неефективни. Набляга на необходимостта от максимално отворени дискусии с ясен регламент за провеждане и излъчване онлайн в реално време, така че възможно най-много хора да „присъстват” на тях. Заплаха за реалното ефективно включване Ралев посочва и възможността за превземане на цялата комуникация от фиктивни представители на гражданския сектор.

Към по-ефективно участие

d.vasilev

По време на пресконференция през септември 2011 г. природозащитникът Димитър Василев разказва как и защо вратите на Висшия експертен екологичен съвет остават затворени за него и Андрей Ковачев. Те са избрани за граждански представители във ВЕЕС през 2005 г. и след това през септември 2011 г. чрез платформата за онлайн избори E-vote (http://vote.bluelink.net/), поддържана от „БлуЛинк“. В продължение на няколко години, докато е активна, системата дава възможност на природозащитните НПО сами да избират своите представители в съветите и другите органи на държавната власт чрез прозрачни и демократични правила. На заседание на ВЕЕС, на което се обсъжда бъдещето на златодобива в Крумовград , обаче, не са допуснати двамата граждански представители, както и хора от района на града. „Гласуването във ВЕЕС е предвидимо и предрешено. Но в протокола от събитието влизат изказвания, които може да бъдат предоставени в съда и от нарушителите да бъде търсена отговорност. Това е причината някои представители да бъдат възпрепятствани да участват“, коментира през 2011 г. Андрей Ковачев. В официална позиция на МОСВ се казва, че през април е утвърдена нова процедура за избор на представители, която цели по-голяма отвореност и прозрачност на механизма. Според министерството няма основание за включване на Ковачев и Василев, поради неизпълнени нормативни условия, сред които е представянето на декларация, че двамата не участват в ръководството на политическа партия. През 2010 г. МОСВ изисква „БлуЛинк“ да номинира друг представител на мястото на Андрей Ковачев, поради несъвместимост с позицията му на съпредседател на политическа партия „Зелените”; според министерството е недопустимо представител на съвета да бъде поставен в зависимост от политиката на някоя партия. Според Вера Стаевска, изпълнителен директор на „БлуЛинк“ към 2011 г., НПО общността е приела да проведе нови избори, въпреки че „избраните през 2005 г. Ковачев и Василев не са отзовавани и няма как законно, със задна дата, да им бъде налагана мандатност или правила, като неучастие във висши партийни органи“. Управяляващият редактор на „БлуЛинк“ Павел Антнов определя изискването като дискриминационно, като напомня, че министърът, също и председател на съвета, е член на политически кабинет: “ Т.е. се получава, че за хората от правителството е възможно да са политически хора, а за хората от гражданския сектор не е възможно“. Междувременно в отсъствието на двамата НПО представители ВЕЕС одобрява решението за осъществяването на инвестиционното предложение на “Дънди Прешъс Метълс” за добив на злато в Крумовград. На пресконференцията във връзка с решението Дончо Иванов от „Коалиция за устойчиво развитие“ пояснява, че продължава да е представиел на НПО във ВЕЕС без изискването на излезе от съвета и да участва в нова процедура. Във връзка със спорните критерии за участие на НПО представители „БлуЛинк“ сезира Комисията за защита от дискриминация, която потвърждава, че има дискриминация на база обществено положение. В периода от две години и половина, до излизането на това решение, обаче, във ВЕЕС не участват граждански представители, избрани чрез E-vote. Проблем с участието в Съвета съществува и преди въвеждането на новите критерии. През 2006 г. Димитър Василев е арестуван при опит да заеме мястото си въе ВЕЕС. Въпреки че е легитимно избран представител, на Василев не е издадена заповед за достъп, като за това не са представени официални причини, разказва Павел Антонов. Фото: БлуЛинк

„Наблюдава се основен дефицит на разбиране и подкрепа от страна на държавните институции за полезната функция на гражданското представителство“, смятат инж. Тома Белев и д-р Павел Антонов. През февруари т.г. експертите представиха доклад „Участие за природа. Представителството на природозащитни организации в съвети и други органи на държавната и местна власт“, който изследва механизмите за участие в държавни институции и общини. Според авторите държавата се страхува от гражданското участие в държавните съвети и другите държавни органи  и с помощта на различни процедурни похвати се опитва да го контролира.

Експертите смятат, че пътят към по-ефективно гражданско участие минава през промени в съществуващите механизми. Предлагат ясно определяне на ролята и отговорностите в съветите с гражданско представителство, уеднаквяване на квотите на различните страни в консултативните съвети, избягване на вишегласието като метод на гласуване или учредяване на равностойни права на глас и от страна на представителите на НПО.

Авторите на доклада подчертават, че е важно да се въведат и качествени критерии за избор на граждански представители и универсални критерии към нивото на експертиза на участниците в експертните съвети, както и ясно законово регламентиране на участието на НПО във вземането на решения на национално и местно ниво.

Въпреки всички разочарования от хвърлените напразно усилия и съмнението дали гласът на хората ще повлияе за последната дума в различните спорни казуси, представителите на гражданското общество не виждат само негативната страна. „Ако не беше това гражданско участие, сигурно вече щеше да има приети планове за застрояване на двете планини”, смята Андрей Ралев. Той подчертава, че има голям смисъл в това да се дава възможност на гражданите да участват във взимането на решения, но това не трябва да е постоянна борба от страна на НПО представителите, а естествен механизъм. Според Аглика Крушовенска ползата от гражданското участие не бива да се търси само в преките резултати, „този процес създава една общност от хора, които работят за постигането на една цел, виждат, че не са сами и че ако този път не се получи, може следващият път да се получи“.

 

EEAgrantsТози материал е създаден в рамките на проект BG05/991 „Участие за природа. Подкрепа за представителството на НПО и гражданското участие във взимането на решения относно политики за устойчиво развитие и околна среда“, изпълняван от Българска фондация за биоразнообразие в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ и фондация “БлуЛинк” и е финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. www.ngogrants.bg