Гласове за боклука Ромски младежи участват в кампания "Не на калта: по-добри условия за по-добър живот", осъществена през 2014 г. от сдружение "ЛАРГО" в рамките на проект за създаване на Ромски общностен съвет в кв."Изток", Кюстендил, с подкреата на EEA Grants. Фото: EEA Grants/Сдружение "ЛАРГО"

Гласове за боклука

На 5 юли в Кюстендил се случи немислимото – роди се въображаемо птиче, разпери крила, литна и очурулика целия град и околностите.  Птичето се казва “референдум”. Местен, организиран от кмета Петър Паунов. Всички впериха поглед в несъществуващото птиче и започнаха да обсъждат недостатъците и достойнствата му. Него го няма, обаче всички го виждат – ей този Радичков сюжет се случи в Кюстендил на 5 юли. И ние разказваме за него. Защото показва колко трудно е пряката демокрация да заработи по нашите ширини. И как пътят към дискриминация и пренебрегване на законите може да се окаже осеян с най-добри намерения за преодоляване на търговията с гласове сред ромите.

Годината е 2015-та, сега. Наближават местни избори. Някъде през пролетта в публичното пространство се лансира идеята в Кюстендил отново да има референдум. Кметът Паунов го потвърждава. Въпросите си три: “ Подкрепяте ли постъпилото предложение Петър Паунов да се кандидатира за кмет на община Кюстендил на предстоящите местни избори; подкрепяте ли продължаването на политиката за привличане на инвеститори в общинска собственост на територията на община Кюстендил; какво според Вас трябва да се направи за подобряване на работата на община Кюстендил. На първите две питания се отговаря с “да” или “не”, а в третото се вписва свободен текст.

Законът за прякото участие на гражданите във властта указва, че “местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството”. Свикването изисква дълга законова процедура. За разлика от 2011 г. обаче, когато в Кюстендил е проведен един напълно редовен референдум, тя сега не  е извървяна.

Следователно инициативата на Паунов не е референдум. А щом не е, той може да направи всичко – да зададе какъвто въпрос поиска, да включи и изключи когото поиска, да преброи бюлетините както поиска. Прави го – въпросът му “да се кандидатирам ли отново” въобще не е от компетенцията на местната власт; изключва ромите, макар законът да повелява “общо, равно и пряко участие”; не използва избирателните списъци, какъвто е редът на легитимните референдуми, а сам изготвя списъци; в неговия “референдум” няма срок за информационна кампания, липсва равен достъп на спорещи страни (то и страни няма), няма го законовия ред за отпечатване на бюлетини, съставяне на протоколи. Вместо това Паунов събира доброволци и кани всички хора да гледат и броят. Това може да е викторина, но не и референдум.

Кметът може да направи всичко – да зададе какъвто въпрос поиска, да включи и изключи когото поиска, да преброи бюлетините както поиска.

Кметът е опитен юрист,  винаги в изявленията, някъде между изреченията, допълва: “референдумът на коалиция “За Кюстендил” (неговата общинска коалиция), т.е. застрахова се, че допитването е частно. В шумната публична говорилня обаче никой не забелязва тази тъй важна подробност. Напротив – 99% от българските медии написаха и казаха, че на 5 юли, успоредно с Гърция, се е провел и референдум в България – в Кюстендил. Вестници пишеха за референдум, сайтове, телевизии… Една информационна агенция дори трепетно измери “избирателната активност”. Тъй се роди птичето, което всички коментираха, ама него го нямаше.

Във викторината-референдум участваха малко над 5000 души. Паунов бе пожелан да се кандидатира от 99.99%. И инвестиции поискаха хората. И бележки нахвърлиха по управлението. Мнозина граждани, “информирали се” от медиите, че кметът  издига кандидатурата си чрез “пряка демокрация”, го поздравиха. Практиката сочи, че тази всеобща радост ще завърши с кандидатура за трети мандат.

Етично ли обаче постъпиха медиите – те обговориха като референдум  нещо, което не е? ”Това е подвеждащ въпрос. Със сигурност организирането на подобна инициатива е свързано с частни, лични интереси на този, който стои зад нея. Референдумът е свързан с общественото мнение, което може да съществува само и единствено в среда на плурализъм и свободно, публично изразяване на гледни точки по дадена тема.  В политиката обаче, дали едно поведение е етично, се определя от избирателите, които формират рамката на морално-ценностните ориентири. Ако те смятат, че са участвали в референдум, значи заслужават своите управляващи”, коментира Илия Вълков, член на Комисията за журналистическа етика  (той уточни, че изразява лично мнение, а не на комисията).

Но казусът отваря още по-голям етичен проблем – изключването на ромското население.

 

Гражданско изключване

Правилно прочетохте по-горе, че викторината-референдум в Кюстендил изключи ромите. А изключването стана  така – урни бяха разположени на много места в града, без ромския квартал “Изток”. Ако мургав жител от махалата реши да гласува на друго място, му се отказва, защото бюлетина се пуска след показване на лична карта и проверка на адресната регистрация (проверява доброволец, който стои край урната; ако гражданинът ром живее извън циганската махала, то може да гласува в съответната си секция; правилото важи за всички, т.е. участва се според адресната регистрация). В многобройните си изявления преди инициативата Паунов заяви, че в квартал “Изток” се вихри с търговия с гласове, т.е. махалата би опорочила мероприятието, затова е и изключена.  “Нямаше смисъл да тормозим тези хора в едно партийно допитване – да ги притискат тарторите, да ги притесняват. Тарторите това й чакат. А хората там не се вълнуват от партии, коалиции. Решихме да им спестим притесненията”, каза кметът пред “Евромегдан”.

Има обаче пакет въпроси, на които седмици вече след събитието в Кюстендил търсим отговори. Изключването на ромите оправя ли проблема? Има ли демокрация без участието на всички? Ако е само за някои, то това демокрация ли е? Етично ли е да дискриминираш в името на демокрацията? Полезно ли е?

Има средства и методи за борба с купените гласове, но те изключват лишаването на групи от избирателни права.

“Когато изключваш една група от някакво меропирятие или акция, която по дефиниция обхваща всички, имащи определени права, в случая – избирателни, това е дискриминация. Кметът на Кюстендил обяви допитване до гражданите на Кюстендил, а не до „поддръжниците си“. Ако беше второто, има право да не иска някакви видове хора да участват. Но гражданите на Кюсетндил са всички с право на глас. Има средства и методи за борба с купените гласове, но те изключват лишаването на групи от избирателни права”, смята дългогодишният правозащитник и основател на правозащитния сайт “Маргиналия” Емил Коен.

“Такива референдуми не са тържество на демокрацията, а често е злоупотреба с нея.  С изключването на циганите не помагаме на демокрацията. По-трудно е да ги включим – истински. Това би било принос към демокрацията, културата на участието и гражданската активност”, коментира и Първан Симеонов, директор на социологическа агенция “Галъп интернешънъл”. “Ограничаването на избирателните права на всеки един български гражданин противоречи на свободите, правата и задълженията, определени  от Конституцията. Това че едни гласоподавалите с български етнически произход гласуват за партии и политици, които не харесвам, означава ли, че демокрацията страда от тях? Т.е. трябва ли да ги отделим от другите гласуващи”, попита реторично и Илия Вълков.

През 2011 г. урните за местния вот също бяха извадени от квартал “Изток”, избирателите му трябваше да гласуват из други секции в града. Кметът смята, че и с тогавашното действие, и със сегашното,  помага на ромите и демокрацията: “Трябва да ги извадим от махалата,  да ги смесим с другите хора, за да не са зависими. Така тарторите не могат да ги проследят, не могат да ги контролират за кого гласуват. Ние постоянно партнираме с ромите  – осигуряваме инвестиции, реализираме проекти, 400 деца водим на училище. Първата крачка за възстановяване на демократичния процес е като осигурим спокойствие на тези хора. В Кюстендил е осигурено – гласуват в смесени секции, никой не може да ги следи за кого упражняват вот. Разбира се, нужни са и дългосрочни мерки за изваждане от зависимостта – образование, инвестиции, партньорства с неправителствения сектор”.

Референдумите на Петър Паунов. Първият референдум на Петър Паунов, тогава напорист адвокат, е 2007-ма. Лято, тече предизборна кампания за местния вот. В Кюстендил се ражда мащабната трансгранична идея “Зона 50”. Самата идея на Паунов изглежда така – в 50-километровата зона от двете страни по границите на България със Сърбия и Македония да се пътува без визи. “Няма търговец в Кюстендил, който да не е усетил по оборота и по джоба си липсата на гости от Македония и Сърбия. Няма ги вече групите купувачи с чанти тип "трабантче"”, казва тогава Паунов. Целта му е да съживи местния бизнес, инициативата e мащабна – направена е подписка, дадена е на посланици, евродепутати, министри. Включват се стотици жители, хиляди адмирират мащабното дело на младия адвокат. Малко по-късно той се кандидатира за кмет. Печели. Понеже за реализирането на “Зона 50” не е нужен някакъв си кмет, а цели държавни, че и европейски споразумения, инициативата си остава все така пожелателна и постоянно действаща – до падането на визите. През 2011-та отново наближават местни избори. Вече действащ кмет, придобил популярност и авторитет, Паунов организира отново референдум. Въпросът е: “Подкрепяте ли изграждането на Медико-балнеологичен комплекс в Кюстендил, изцяло собственост на община Кюстендил с привлечени средства от външно финансиране, в размер не по-голям от седем и половина милиона евро при годишен лихвен процент, не по- висок от шест цяло и пет десети пункта“.”Като привърженик на пряката демокрация, Петър Паунов счита, че единствените, които имат правото и възможността да решат трябва ли да има Здравен център в Кюстендил са гражданите на общината”, пишат тогава близките до общинската управа местни медии. Гражданите обаче, дали защото темата не ги вълнува, или поради сложния въпрос (“лихвен процент, не по- висок от шест цяло и пет десети пункта…“!?) не се стичат масово към урните. Референдумът е невалиден, защото не се събира нужният брой избиратели според тогава действащото законодателство. Паунов обаче отново получава похвали за демократичното дело, пък си е факт – точно в тия години никой не пита хората за нищо. Преизбран е за втори мандат. Фото: Bulphoto.com

Референдумите на Петър Паунов. Фото: Bulphoto.com.
Първият референдум на Петър Паунов, тогава напорист адвокат, е през 2007-ма. Лято, тече предизборна кампания за местния вот. В Кюстендил се ражда мащабната трансгранична идея “Зона 50”. Самата идея на Паунов изглежда така – в 50-километровата зона от двете страни по границите на България със Сърбия и Македония да се пътува без визи. “Няма търговец в Кюстендил, който да не е усетил по оборота и по джоба си липсата на гости от Македония и Сърбия. Няма ги вече групите купувачи с чанти тип „трабантче“”, казва тогава Паунов. Целта му е да съживи местния бизнес, инициативата e мащабна – направена е подписка, дадена е на посланици, евродепутати, министри. Включват се стотици жители, хиляди адмирират мащабното дело на младия адвокат. Малко по-късно той се кандидатира за кмет. Печели. Понеже за реализирането на “Зона 50” не е нужен някакъв си кмет, а цели държавни, че и европейски споразумения, инициативата си остава все така пожелателна и постоянно действаща – до падането на визите.
През 2011-та отново наближават местни избори. Вече действащ кмет, придобил популярност и авторитет, Паунов организира отново референдум. Въпросът е: “Подкрепяте ли изграждането на Медико-балнеологичен комплекс в Кюстендил, изцяло собственост на община Кюстендил с привлечени средства от външно финансиране, в размер не по-голям от седем и половина милиона евро при годишен лихвен процент, не по- висок от шест цяло и пет десети пункта“.”Като привърженик на пряката демокрация, Петър Паунов счита, че единствените, които имат правото и възможността да решат трябва ли да има Здравен център в Кюстендил са гражданите на общината”, пишат тогава близките до общинската управа местни медии. Гражданите обаче, дали защото темата не ги вълнува, или поради сложния въпрос (“лихвен процент, не по- висок от шест цяло и пет десети пункта…“!?) не се стичат масово към урните. Референдумът е невалиден, защото не се събира нужният брой избиратели според тогава действащото законодателство. Паунов обаче отново получава похвали за демократичното дело, пък си е факт – точно в тия години никой не пита хората за нищо. Преизбран е за втори мандат.

 

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.