Ползата от пиролизата под въпрос Опростена схема на химическия процес при пиролиза. Графика: Wikimedia/Claus Hindsgau

Ползата от пиролизата под въпрос

Пиролиза се нарича химико-технологичният процес по обработка на нефтопродукти, при който под въздействието на топлина (до 650-750°С) и при налягане близко до атмосферното, тежки нефтени суровини се превръщат в ненаситени и ароматни въглеводороди, информира лаконично „Уикипедия.“ Пиролизата е термично разграждане при пълна липса на оксидиращ агент, или такъв с ограничена наличност.Обикновено се произвеждат три продукта: газ, пиролизно масло и коксов остатък, чиито относителни пропорции много зависят от метода на пиролиза , характеристиките на биомасата и параметрите на реакцията. Пиролизата се извършва в херметично затворен реактор, в който суровината се хомогенизира и се разлага превръщайки се в газ и коксов остатък. Принципно е възможно пара или инертни газове да се добавят в пиролизния реактор за допълнителна газификация на твърдата фракция. За пиролизата е характерно това, че енергията за извършването на процесите в реактора се подава отвън.

Биомасата (в която се включват и твърдите битови отпадъци) както и голямата част от всички останали въглерод-водород съдържащи отпадъци са един все още недостатъчно обхванат ресурс за получаване на енергия. По данни на Евростат (Eurostat – Waste) това са стотици милиони тонове на година.  Едно от перспективните направления при преработката и използването на отпадната биомаса, в т.ч. и ТБО е „реанимираната” технология на автотермичната газификация на органическите вещества. С използването на съвременните достижения на химията, в т.ч. контрола на процеса на горене, на металургията и автоматиката тази „реанимация” повишава значително ефективността и приложимостта на тази технология.

Директното изгаряне обаче се явява голям екологически замърсител. Най-големият му недостатък е неконтролируемото отделяне в атмосферата на вредни вещества. Изгарянето се извършва при температура от 800°- 900° и в димните газове се отделят редица органични съединения (алдехиди, феноли, диоксини), азотни и серни окиси, както и съединения на тежки метали. Отделят се и значителни количества твърди частици.

Много от проблемите посочени при директното изгаряне възникват и при пиролизните технологии. При тях е невъзможно да се разложи цялата органика, което означава, че част от използваните в процеса отпадъци няма да бъдат утилизирани. Така отново се появяват проблемите свързани с по-нататъшното съхранение на коксовия остатък. Освен това в процеса на пиролизата, пиролизните пещи синтезират и изхвърлят в околната среда нови токсини. Това са основните проблеми от гледна точка на екологията.

Самия процес на пиролизата е високо енергоемък. Въпреки че калорийната стойност на пиролизния газ е висока, неговото количество е малко. Това обуславя, че калорийната стойност на полученото количеството на пиролизния газ, синтезиран при нискотемпературната пиролиза, е почти равен на калорийната стойност на енергоносителя- средно около 80%, използван за нагряване на реактора и който е необходим за поддържането на процеса – било като директно изгаряне на гориво или на базата на електрическа , било като гориво за генериране на електрическа енергия на основата на газови двигатели с вътрешно горене. При високотемпературна пиролиза употребяваната енергия за поддържане на процеса надхвърля енергийната стойност на полученото количество газ – средно с около 120%, а процесът протича при налягане, значително надвишаващо атмосферното.

Оборудването, произвеждано от различни производители, е силно металоемко и за неговото разполагане е необходима не малка площ. Така например за разполагането на оборудването на фирмата „Pyromex“ (чийято първа инсталация за високо-температурна пиролиза беше поставена още през 1999 г. в Германия, и чийто инсталации се характеризират с компактност и енергоикономичност) за преработка на 25 тона отпадъци на ден изисква площ приблизително 25м х 25 м.

Именно посочените по-горе основни проблеми на директното изгаряне на отпадната биомаса и на пиролизата стоят в основата на тенденцията развитите страни да се отказват от по-нататъшно изграждане на заводи за директно изгаряне на отпадната биомаса както и от широкото внедряването на технологии, базирани на пиролизния процес.

Рециклираните материали от старите гуми имат различни употреби: подова настилка за спортни игрища, детски площадки, покривни материали, основа за пътища и железни пътища, укрепване на речни брегове, бариери за ерозия, дренажен материал и др. Изгарянето се прави предимно в циментови заводи. Но Евгения Ташева, кооринатор „Нулеви отпадъци“ на екологично сдружение „За Земята,“ е категорична: в пиролизата няма нищо „еко“. Ташева посочва следните причини, поради които рециклирането на автомобилните гуми е за предпочитане пред унищожаването им чрез изгаряне:

  • спестяват се 2 пъти повече въглеродни емисии и фосилни горива;
  • 48 пъти по-малък канцерогенен потенциал от изгарянето чрез пиролиза,
    спестяват се 3 пъти повече емисии на прахови частици;
  • възстановяването и повторното използване на материали е по-ефективен;
  • начин за използване на природните суровини от извличането на топлинната
    енергия от отпадъците; и
  • рециклирането открива десет пъти повече работни места от изгарянето
    чрез пиролиза – до 250 работни места за 10 хиляди тона рециклирани
    отпадъци.

При изгарянето на гуми чрез пиролиза в атмосферата се отделят фини прахови частици, летливи органични съединения, тежки метали, диоксини, серен двуокис, солна киселина, живак и фурани, категорична е Ташева. Според нея замърсяването с диоксини и фурани е особено опасно – те причиняват хормонални нарушения и рак, натрупват се в телесните тъкани и носят дългосрочни здравословни вреди на следващите поколения. Освен това при пиролизата остава пепел, която е силно токсична, съдържа диоскини, фурани и високи концентрации на тежки метали като олово, кадмий, мед и цинк, предупреждава експертът по преработка на отпадъците. В допълнение, сменяемите филтри, които се използват при пиролиза, също стават опасни отпадъци с високи концентрации на токсини, които трябва да се изхвърлят някъде.

Към всички екологични аргументи, Ташева добавя и няколко социални. Според нея ефектът на подобни инсталации за подобряване на заетостта е силно ограничен, тъй като за пиролизата се ползват скъпи, компютъризирани, автоматизирани съоръжения, за които е нужна малко работна ръка. „Изборът на технология за унищожаване на отпадъците чрез изгаряне, вместо тяхното рециклиране, означава по-малко работни места за местната общност и повече разхищение на ценни суровини,“ заяви тя.

Въпреки, че обемът на отпадните гуми сякаш се стопява след пиролизата, не съществува технология, която да накара масата да изчезне – основен закон на физиката. Емисиите от пиролизата под формата на газ, дим течност и твърди отпадъци (пепели) имат същата маса като гумите, вкарани в съоръжението. Газовете и фините частици излизат през комина, токсичните пепли и твърдите отпадъци отиват на сметище, а течните отпадъци също трябва да се преработват.

В България всяка година на пазара се пускат няколко десетки хиляди тона гуми – близо 30 хиляди през 2013 г. От тях около 40% се рециклират или регенерират, около 54% се изгарят в циментови заводи като заместител на обичайното им гориво и едва 5% се третират чрез пиролиза.

През 2011 г. Европейската комисия е възложила на Агенцията по опазване на околната среда на Австрия да направи проучване за ползите и вредите от горивата, получени от отпадъци, включително и минералното масло, получавано при пиролиза на гуми. След цяла година проучване пред ЕК е представен доклад, според който при пиролизата се отделят множество токсични и канцерогенни вещества, а получения продукт няма пазарно търсене, тъй като се предпочитат други горива. Изводите от доклада са разпратени до всички РИОСВ в страната ни още през март 2012 г. и с тях би следвало да се съобразява екологичната политика в България.

Още по темата: Бъдещето като стара автомобилна гума.

 

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.