Бъдещето като стара автомобилна гума

Обитателят на дом решава дали и как да го ремонтира: дали да си построи гараж или сауна, дали да превърне кухнята в спортна зала, дали да добави тавански етаж. По правилата на демокрацията и местното самоуправление, живеещите в Сланотрън би следвало да имат същата възможност: да решават дали в селото им да се възстанови прочутата лековита минерална баня или да се строи исталация за преработка на автомобилни гуми, примерно. Но историята на видинското село демонстирира как по силата на плетеница от закони, административни и поличически действия и бездейстивя хората тук не могат да решават дали и как да използват богатството под земята си и какво да е качеството на въздуха, който ще дишат.

За Северезопада се знае, че е най-бедният регион в ЕС. Но в Сланотрън помнят, че това не винаги е било така. Доказва го една от къщите в центъра на селото – същински палат, но в руини. Собствениците са починали, вече няма кой да се грижи за нея и тя се руши, но по нея можем да съдим какви хора са я обитавали – богати, в противоречие с твърденията за бедността на Северозападния регион.

Сланотрънци на Дунав мост 2 на 31 август 2014 г. Фото: Е.Светославова

„Никога не сме били бедни”, говорят един през друг местните хора, събрани на мегдана, „сега обедняхме, защото не се използват богатствата на района – водата и банята”. А водата според проучвания от 1960-те, притежава качества, които можете да откриете в общо четири извора в целия свят – единият е в Сланотрън, един от останалите три – в Карлови вари. „Когато пътувам някъде и кажа, че съм от Видин, често ме питат „имате ли още онази баня в Сланотрън? споделя адвокат Елена Светославова, член на Инициативния комитет „Да спасим Златорожието”.

Всеки кандидат-кмет на Видин до този момент е заявявал, че банята е сред приоритетите му, разказват сланотрънчани, но до този момент нищо не е направено, въпреки че земята около банята е общинска собственост и е възможно да се намери инвеститор, на когото да се предостави с бързо придвижване на документацията. Вместо това обаче се появява друг инвеститор, желаещ да развива пиролиза на автомобилни гуми и кметът на общината придвижва бързо документите му. „Големият“ кмет е Герго Гергов, отстранен от длъжност след дело срещу него за присвоени средства от детските градини. „Малкият“ кмет, на Сланотрън, Венелин Павлов, пък повежда борбата на селото срещу предприятието. Съселяните му разказват, че не му е лесно, че в резултат на тази борба в общината във Видин го гледат накриво. Селският кмет е напълно зависим от голямата община.

Фабриката за пиролиза на стари автомобилни гуми край Сланотрън Фото: Л.Константинова/Евромегдан

През лятото на 2013 г. новоначенат строеж край селото предизвиква учудването на жителите.  Обяснение няма, само слухове, докато новопостъпилият тогава кмет на Сланотрън Венелин Павлов намира документация, подсказваща тревожно бъдеще –  проект „Внедряване на иновативен процес за безотпадъчна преработка на автомобилни гуми“. Според местните, инвестиционното намерение се е осъществявало тайно от жителите на Златорожието – селата Сланотрън, Кошава, Кутово, Антимово, Покрайна и Гомотарци – без обсъждане със засегнатото население и с доклад по ОВОС пълен с неточности и откровени лъжи. В доклада пише, например, че наблизо няма никакви природни богатства, докато истината е, че на около 1500 м от инсталацията се намира изключително лековитият минерален извор на Сланотрън, на около 2000 м са изворите, от които се водоснабдява цялата община Видин, а буквално до оградата на инвестиционната площадка се намира вторият минерален извор на Сланотрън, от чиято вода на времето се е правила лековита паста за зъби. Впрочем, само на около 500 м, в село Кошава, се намира и единственото в Югоизточна Европа подземно находище на гипс.

Експертите в Регионална инспекция за околната среда /РИОСВ/ – Монтана не са забелязали нищо нередно в това на място с такива природни богатства, сякаш създадено да бъде лековит курорт, да се пиролизират десетки тонове гуми всяка година. В самата община Монтана обаче инспекцията не е разрешила изграждането на нито една пиролизна инсталация. От инспекцията заявяват, че проектът за инсталацията е изработен съобразно изискванията на закона и е съвсем изряден, като е видно доволството от добре свършената работа, която позволява пиролизирането на гуми край Сланотрън.

Пределно допустимите стойности за съдържанието на ФПЧ10 във въздуха включват средногодишна стойност от 40 g/m3 и 24-часова средна стойност от 50 g/m3, която не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти за една календарна година. За периода 01.10.2013 г. – 30.09.2014 г. автоматичната измервателна станция във Видин е отчела общо 122 дни с превишения на нормите за ФПЧ10., което се вижда на официалния сайт на РИОСВ-Монтана:

„Ясно е, че пускането на още една инсталация за пиролиза на гуми, чието замърсяване ще се прибави към това на двете вече съществуващи в общината инсталации, ще доведе до още по-голямо замърсяване на въздуха.“

Последиците от замърсяването на въздуха за респираторни и сърдечно-съдови заболявания са отдавна известни, а доказателство лесно може да се намери в статистиките за заболеваемостта във Видинска община. Според тях заболеваемостта от сърдечно-съдови заболявания е два пъти по-висока от средното за България, същото е положението и със белодробните заболявания.

Защитниците на предприятието акцентират  върху това, че все пак става въпрос не за горене на гуми, за за пиролизиране, което според тях е напълно безобидна технология. Пиролизата представлява изгаряне с цел получаване на директна енергия, механическо раздробяване и получаване на каучукови гранули.

От момента, в който разбират за инвестиционното намерение през лятото на 2013 г. жителите на Сланотрън търсят експертни мнения, които само потвърждават опасениията им, че замърсяването ще е тежко. Пренебрегнати и недопуснати на заседание от Общински съвет – Видин, търсят областния управител на област Видин Кръстьо Спасов. Сланотрънчани пишат до председателя на 42-то Народно събрание Михаил Миков, който е видински депутат, както и до министъра на околната среда и водите по това време Искра Михайлова. Тя отвръща с уверения за разбиране и обещания за съдействие. И изпраща комисия.

„Трябваше да дойдат на място, за да проверят каква е ситуацията. Вместо това провериха документите на фирмата, казаха, че са изрядни и всичко приключи,” споделя горчивината на местните Светославова. И до днес те не са получили официално заключение от комисията.

Местните хора: „обедняхме, защото не се използват богатствата на района – водата и банята”.

Протест на Инициативен комитет „Да спасим Златорожието“, подкрепен от кмета на Калафат Мирча Гуца Фото: Е.Светославова

„Всъщност към всички сме се обърнали, само от Светия синод не сме търсили помощ”, разказва Светославова.  Според нея на местно ниво се получават многобройни обещания за съдействие, уверения в разбиране. „Ние благодарим, че ни разбират, но само разбиране не стига”, коментира адвокатът. Последната й надежда са европейските институции и регламенти. Местните жители се позовават на Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния, която налага на подписалите я държави задължението постепенно да намаляват и предотвратяват замърсяване на въздуха, включително и трансграничното му замърсяване. Член 6 от конвенцията разпорежда, че „за борба със замърсяването на въздуха, което по-специално е свързано с новите или реконструирани предприятия, всяка договаряща се страна се задължава да… използва най-добрата налична и икономически приемлива технология и малкоотпадъчни и безотпадъчни технологии.“

Има и други европейски документи във връзка с казуса. Становище на Европейската агенция по околна среда потвърждава, че тези предприятия тровят природата.  Според становище на Европейската комисия отделяните при пиролиза вещества дори причиняват репродуктивни проблеми, увреждат ембрионите, които би трябвало да се превърнат в следващото поколение на България. В самия град Видин работи една инсталация, в с. Новоселци, на около два км от Видин, има друга инсталация, вече е почти завършен и обектът на разказа ни – значителната инсталация в с. Сланотрън, чийто капацитет е 20 000 тона годишно.

След вдигането на явно достатъчно шум шестте села в района на Белорожието са уведомени за складирането на отпадъците, получени от след преработката на гуми, и всичките се противопоставят. Отчаяни, местните хора излизат на Дунав мост ІІ, но медиите не обръщат особено внимание на протеста им.  Инвеститорите оспорват твърденията им и категорично твърдят, че това е изключително иновативна и безопасна нова технология. Това уверение получихме и ние от инвеститорa Тодор Николов.

В район с висока безработица като тукашния, дори мъглявата надежда за работа често се оказва по-силна от страха за здравето и околната среда.

Не всички местни жители изразяват притеснения и обвинения. Някои от тях вече работят в предприятието, макар и като охранители, а други се надяват да получат работа след започването на същинския процес. Надеждите им се коренят в получени обещания от инвеститора и властите, и в очакването, че ще получат едно от заявените в доклада по ОВОС общо 24 работни места, въпреки че не се знае каква ще е необходимата квалификация. В район с висока безработица като тукашния, дори мъглявата надежда за работа често се оказва по-силна от страха за здравето и околната среда.

Проектът стартира и въпреки тлеещите страхове и опасения, вече е в доста напреднал стадий. Доскоро не са били налични ток и вода, но сега остава единствено прокарването на електричество. Община Видин е разрешила построяването на електропровод, така че този проблем е почти забравен. Очаква се предприятието да започне да работи всеки момент. „Скоро изключиха електрозахранването на Сланотрън и Кошава, другото близко село, за да скачат цеха”, разказва пенсионерът Витан Маринов. Според неко кметът на Сланотрън е безпомощен: „какво да направи човека, не може сам да се бори”! А от Голямата община не очаква нищо добро – кметът на Видин не е стъпвал в селото, откакто е избран.

Протестиращите срещу проекта за преработка на гуми са на мнение, че част от сланотрънчани се страхуват да му се противопоставят. „Мен ме е страх от това, че убиват мен, родното ми място, близките ми – по-страшно от това накъде?“, коментира адв.  Светославова. „И тези, които се борим, и останалите, дишаме един и същ въздух – няма да си го сложим в джоба, за всички е“, обяснява тя.

Още по темата: Ползата от пиролизата под въпрос.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.