Живот след концесия Следите остават. Изкопни дейности в непосредствена близост до домовете на хората. Фото: Преслава Цачева

Живот след концесия

Когато бивш концесионер оставя след себе си мъртво поле и полупразен фонд за рекултивация  а държавата е парализирана, група перничани сами опитват да възстановят района около жилищата си, видя Лени Ханджийска.

Лунен пейзаж на метри от дома Ви. Звучи нереално може би? Но е истина, видях с очите си. В Перник. Открит участък „Гладно поле А” се намира извън регулационните граници на града и граничи с лесопарк „Урса”, кв. Рудничар, жп. линия Перник – Волуяк и с кв. Тева. Концесионер – „Рекоул” АД. Концесията изтече през месец май и бъдещето на участъка и неговите жители след нея е обвито в лепкава мъгла от неясни закони, неспособни да действат контролни органи, и въглищен прах.

Настоящето на местните хора пък съдържа изсечени дървета, прахоляк, въглища, камиони, черни дупки, лунни пейзажи. Притеснени от случващото се край домовете им, на 23.04.2014 г. група перничани основават гражданска инициатива „Съседите на Рекоул”  по Закона за пряко участие на гражданите в местното самоуправление. Целта им е да дадат гласност на въпросите за здравето и собствеността на хората, живеещи в непосредствена близост до участъка „Гладно поле А”. Комуникацията между „Съседите на Рекоул” и различни институции, Министерства и административни структури на местно ниво, прилича на объркан роман, в които разказвачът във всяка глава е различен. Това почти белетристично усещане се създава от препращането на отговорността от една институция на друга и осезаемата липса на яснота кой е крив, кой – прав, кой е виновен за случващото се, кой кого и дали ще накаже.

Проблемите, които „Съседите не Рекоул” сочат никак не са малко:  концесионерът извършва изкопни дейности от типа „открит рудник” на разстояние 300 метра от жилищните сгради, в които живеят част от тях. Въпреки множество сигнали на граждани, липсва контрол върху изсичането на лесопарк „Урса” – гората се извозва, за да се строят галерии за добив на въглища. Тези галерии подкопават основите на близките къщи и ЖП линията Перник – Волуяк, която вече два пъти е ремонтирана с пари на данъкоплатците, твърдят „Съседите на Рекоул.“

Освен това в пункт „Шахтьор” се отчитат чести превишавания на концентрация на фини прахови частици – според  доклада на РИОСВ за състоянието на околната среда през 2014 година 113 е броят на месечни превишения на средно допустимите норми на съдържание на фини прахови частици във въздуха.  Високи подпочвени води наводняват мазетата на къщи в кварталите „Рудничар” и „Стара Тева”. А на мястото, където започват изкопните дейности, е започнало да се образува сметище.

Разпадаща се гора и издигаща се бариера от боклуци. Сметище - началото. Фото: Преслава Цачева

Разпадаща се гора и издигаща се бариера от боклуци. Сметище – началото. Фото: Преслава Цачева

Според РИОСВ – Перник до сега от „Рекоул“ АД не са били санкционирани, защото не са извършили нарушения по нито една точка от договора. До момента на получаването на отговора от институцията (26 май 2015г.) проверката за 2015 година не е извършена.

Историята води началото си от решение №242 от 05.04.2005г., с което Министерският съвет пределя за концесионер на обекта без търг или конкурс „Рекоул“ – АД, Перник.  Като част от основните задължения на концесионера, договорът (чл. 5.2.10) дефинира предвиждането в годишните работни проекти на концесионера мерки и средства за „опазване на компонентите на околната среда и водите и за рекултивация на нарушените терени.“ Това обаче не се случва, твърдят „Съседите на Рекоул“. И никога не се е случвало.

На 26 май се свързахме и с концесионера, за да чуем гледната точка от другата страна на мината. Телефона вдигна мила млада дама, която обясни, че веднага щом началникът ѝ е свободен, ще се свърже с нас. Записа координатите, пожела вежливо „приятен ден“ и…това беше. Нищо. До момента никой от „Рекоул“ не е направил опит да разговаря с Еvromegdan.bg. Според РИОСВ Перник до  26 май 2015 година при тях няма депозирано от „Рекоул“ АД уведомление за ново инвестиционно намерение.

Държавното законодателство не създава условия за ефективен контрол над изпълнението на концесионни условия, гарантиращи качеството на околната среда.

За институциите, а и за голяма част от все по бизнес-ориентираните медии у нас отказът от подновяване на минната дейност на компанията в района би поставило естествен и удобен завършек на сагата. Концесията е реализирана, договорът е изтекъл, както се казва: пито – платено. Но за хората, които остават да живеят с децата си в съсипаната и зловредна среда на рудника въпросите тепърва започват. Защото отговорност за условията, при които се издават концесии, и задължение да спазва и контролира изпълнението им, носи държавата, на която са граждани и данъкоплатци.

Концесионният контрол като врата насред полето – при това съборена

 

Често срещан  проблем на национално равнище, който прозира в случая, е липсата на същински рекултивационни дейности след изтичане на минните концесионни договори, сочи адвокат Александър Коджабашев – дългогодишен специалист по екологично право и председател на сдружение „Център за екологично право“ в София. По принцип неизпълнението на един договор е основание за развалянето му, но за наказание – административно или пък съдебно – не може да се говори, смята правният експерт.

Нужните прецеденти: осъден държавен служител ; отнета концесия; и отнето разрешително за системни нарушения.

По-сериозният проблем е, че държавното законодателство не създава условия за ефективен контрол над изпълнението на концесионни условия, гарантиращи качеството на околната среда по време и след изпълнение на концесията, както и здравето и поминъка на гражданите в района. След отмяната на Наредба № 7 за хигиенно-защитните зони в момента българското законодателството не предвижда минимални отстояния от населените места за различните производствени дейности. Счита се, че процедурата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) е достатъчна гаранция за недопускане на производствена дейност в близост до жилищни зони.  Но на практика този „здравен риск” се пренебрегва, а хората, в близост до мини, не осъзнават какво има във въздуха, който дишат, нито какво ще бъде качеството на околната им среда след изтичането на дадена минна концесия.

Според Даниел Попов, експерт по концесии и индустриални замърсявания, освен връщането на Наредба 7 в някакъв вариант не  е необходима друга промяна в законодателството.  Липсващото звено е съвестно и повсеметно осъществяване на контрола, за което са налице всички законови предпоставки. Вероятно стимул за това би било въвеждането на персонална отговорност на държавните служители чрез засилване и прецизиране на възможността за регресивен иск вътре в интситуциите,смята Попов.

За да има осезаема промяна в отношението на законодателя и контролните органи е нужно да се случат три прецедента, смята Попов: осъден държавен служител за неизпълнение на ангажиментите си по контрол на концесии; и  отнета концесия за неизпълнение на договора с държавата; и отнемане на разрешително за системно нарушаване на условията по него. Според Попов, който е и специалист в европейското право в областта, реализирането на тези практики би имало силен дисциплиниращ ефект, който ще реши много от проблемите с концесиите и замърсяванията в България.

Гражданска самоотбрана

Местните хора в опит да въстановят гората в поразения от концесията район. Фото: За Земята/FoE Bulgaria

Местните хора в опит да въстановят гората в поразения от концесията район. Фото: За Земята/FoE Bulgaria

Междувременно „Съседите на Рекоул” действат на принципа „помогни си сам”. На 26 април 2015г., инициативата организира протест под надслов „Искаме си РЕКУЛТИВАЦИЯТА”. На него присъстваха хора от града и бяха засадени 40 дръвчета – опит да се компенсират изсечените. Акцията бе подкрепена от природозащитно сдружение „За Земята“.

Акцията цели възстановяване на 40 дръвчета в унищожения зелен пояс между открития рудник и квартал „Стара Тева”. „Искаме да покажем на обществеността, че в Перник има хора, които се вълнуват от рекултивацията на нарушените от минна дейност терени,“ гласи съобщението на  „Съседите на Рекоул”. Организаторите очакват публично обсъждане на проблема с участието на всички замесени страни и разчитат областният управител на гр. Перник да организира подобна среща в най-скоро време.

В акцията се включиха десетки хора от града от всякаква възраст – от деца до пенсионери. По-възрастните с умиление си спомняха какво е било преди години. „Всичко това беше гора, имаше много дървета, гъста сянка. Беше красиво. А сега – изсечени дръвчета и дупки, от които се добиват въглища незаконно.”, сподели  Станка Тодорова, пенсионер. „Опасно е – в тези дупки влизат даже и деца. Да не говорим, че пътят не е създаден за тежкотоварни автомобили, а камиони, превозващи въглища минават по няколко пъти на ден – имам чувството, че има земетресение всеки път, когато някоя машина мине.”, допълва Вергиния Христова, също пенсионер.

Разговори, спомени и засаждане на дръвчета. Фото: Преслава Цачева

Разговори, спомени и засаждане на дръвчета. Фото: Преслава Цачева

Въпреки че имаше много участващи, техният брой не беше впечатляващ, имайки предвид броя на населението на град Перник. На въпроса „Защо?” почти всички участници в акцията отговориха единодушно „Защото почти всеки втори е замесен по някакъв начин с мините. Защото хората са бедни, нямат пари – а когато си в безизходица, се съгласяваш да вършиш всякакъв вид работа, за да изхраниш семейството си.”

==

Този материал е изработен  в рамките на проект “Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, изпълняван от Център за екологично право /ЦЕП/ и BlueLink.net със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространствоЦялата отговорност за съдържанието на текста се носи от Център за екологично право /ЦЕП/ и Фондация БлуЛинк и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.