Няма път назад за климатичните действия, въпреки Тръмп Фиджи, домакин на конференцията COP23, която ще се проведе през 2017 г., е една от нациите, които са поставени в най-уязвима позиция от климатични въздействия като циклони и покачване на морското равнище. Снимка: sbymoney чрез Flickr

Няма път назад за климатичните действия, въпреки Тръмп

Без значение какви промени в политиките по отношение на климатичните промени ще предприемат САЩ по време на президентството на Тръмп, останалата част от света ще продължи с опитите да спаси планетата.

Предизборните заплахи на новоизбрания президент на САЩ, Доналд Тръмп, не успяха да провалят климатичните преговори в Маракеш, Мароко, приключили през декември 2016 г. със забележителната решителност на 197 представени правителства да продължат усилията да спрат опасните климатични промени. Каквото и да направят САЩ под управлението на президента Тръмп, толкова много страни, особено в развиващия се свят, са потърпевши от вредите на глобалното затопляне, че вече е невъзможно техните правителства да игнорират проблема. Политиците знаят, че ще трябва да се приспособят към покачващи се температури, суша и по-високо морско равнище, за да оцелеят.

В Мароко беше ясно, че цялото съотношение на силите и влиянието се променя, особено що се отнася до климатичните промени.

Китай, който беше почти мълчалив и пасивен наблюдател преди пет години, сега заема челно място в борбата с климатичните промени. Страната взема насериозно предупрежденията от своите учени и е наясно, че взаимосвързаните проблеми – промяна на климата и замърсяване на въздуха, могат да създадат опасни политически рискове за режима.

Дори Индия – страна, която доскоро настояваше, че климатичните промени не са неин проблем, а нещо за западния свят, вече ги приема за реална заплаха.

Уязвими нации

Може би най-забележително от всичко беше декларацията от 48 от най-уязвимите нации, че ще постигнат 100% възобновяема енергия между 2020 и 2050 г. Този ангажимент е много по-напред от амбицията на развитите страни.

Разбира се, имаше много гласове от неправителствени организации, според които въпреки че Парижкото споразумение от 2015 г. е стъпка напред, прогресът в Маракеш не е достатъчно бърз – особено в богатите нации по отношение на предоставянето на достатъчно пари като помощ за развиващите за приспособяване към климатичните промени.

Обещанията за подпомагане, казаха те, бяха много под 100 милиарда долара до 2020 г., което беше крайъгълен камък на миналогодишното Парижко споразумение.

Но имаше голям брой нови споразумения и инициативи измежду много допреди непредставени групи, което означава, че се предприемат действия из целия свят, за да се намалят емисиите в опит да се задържат температурите до повишаване с 1,50 С спрямо нивата преди индустриалната революция.

Беше поет ангажимент от 165 под-национални правителства – сред които градове и американски щати, например, да намалят емисиите си с поне 80% до 2020 г.

Множество американски щати, градове и стотици компании показаха ясно своята решителност да поддържат курса на действията във връзка с климатичните промени

Те представляват почти една трета от световната икономика и население от един милиард души, живеещи в Северна Америка, Европа, Латинска Америка, Африка и Азия. А един американски щат, Калифорния, намекна, че ако Парижкото споразумение бъде отхвърлено от Тръмп, може да поиска признание от Конвенцията за ратифицирането на споразумението и да действа сам срещу всички.

Правителствата като цяло бързаха да започнат да напредват сами по съкращенията и поставиха краен срок 2018 г. за споразумение по сложните правила, нужни за привеждане на Парижкото споразумение в действие. Новинарският екип на ООН по климатичните промени направи пълен отчет за „постиженията” от Маракеш.

До следващата конференция на страните през декември 2017 г., известна като COP23, ще да бъдат ясни последиците от избирането за президент на САЩ на човек, отричащ климатичните промени.

Домакин на тази конференция е Фиджи, една от най-уязвимите нации в света. Обаче страната не разполага с ресурсите за справяне с такава обширна конференция, затова получава помощ от Германия. Фиджи ще е домакин на COP23, но мястото на събитието ще бъде Бон, седалището на секретариата на Конвенцията.

Докато много страни на конференцията в Маракеш се задоволиха с призиви към администрацията на Тръмп да преосмисли предизборните обещания, че ще се отърве от Парижкото споразумение, някои организации, базирани в САЩ, бяха готови да изтъкнат безразсъдството на неговата позиция.

Алдън Мейер, директор по стратегия и политика към Съюза на загрижените учени, каза: „Добрата новина е, че страна след страна тук в Маракеш кристално ясно дадоха да се разбере през последната седмица, че възнамеряват да приложат и консолидират Парижкото споразумение, без значение дали идващата на власт администрация на Тръмп остава или реши да напусне.

„Нито една страна не е казала, че ако президентът Тръмп оттегли Щатите от Парижкото споразумение, те ще последват примера му. „Множество американски щати, градове и стотици компании показаха ясно своята решителност да поддържат курса на дейностите по климатичните промени.”

А изявление от базирания в САЩ Център за климатични и енергийни решения гласеше: „ Парижкото споразумение установява прагматична рамка, запазваща пълния суверенитет на нациите да вземат решения за собствения си напредък, като в същото време им дава средствата да си търсят отговорност една на друга.”

„Това е точно видът споразумение, за което щатските законодатели от двете страни на политически спектър от дълго време се застъпват. След като изцяло са го постигнали, не би било в ничий интерес, ако Щатите се отдръпнат, най-малко в техен.
Така че линиите на бойното поле вече се чертаят, два месеца преди новият президент да встъпи в длъжност.

Наистина изглежда, че Парижкото споразумение има неудържима инерция. Досега 111 държави са го ратифицирали, включително през последните няколко дни  го ратифицираха и Обединеното кралство, Австралия, Гватемала, Малайзия, Пакистан и Танзания.

Майкъл Брун, изпълнителен директор на базираната в Щатите екологична организация Сиера Клуб, заяви: „Събрахме се, за да потвърдим, че никоя отделна страна или лидер няма силата да извади тази инерция извън релси. Ясно е, че този напредък няма да бъде спрян, дори и пред заплахите на новоизбрания президент Тръмп.”

Но е ясно, че без Съединените щати ще бъде по-трудно за останалата част от света да успее да намали емисиите и да се приспособи към климатичните промени.

Парични проблеми

Както винаги един от проблемите са парите. Да се накарат богатите правителства да обещаят предоставяне на милиарди долари помощ за адаптация беше достатъчно трудно, но да се накарат действително да доставят парите в кеш се оказва още по-трудно – и това вероятно ще стане по-лошо, ако САЩ откажат да помагат.

Харджийт Синг, мениджър по международна политика по климата за благотворителната организация „ЕкшънЕйд“, заяви: „Въпросът с финансирането хвърли гаечен ключ в двигателя.”

„Въпреки че няколко страни охотно допринесоха за непосредствени финансови нужди, богатите страни се опитват да се измъкнат от обещанията си да помогнат на по-бедните за покриване на разноските по справянето с въздействията и да направят икономиките си по-зелени“.

„Климатичната дейност ще струва пари, които по-бедните страни просто нямат. Общото послание към развиващите се страни е „Оправяйте се сами”.

„В най-горещата досега година на планетата, когато части от Африка си имат работа с най-голямата суша от десетилетия, желанието на богатите страни да оставят развиващите се в затруднение е спирачка за климатичната дейност, когато най-много имаме нужда от нея“.

„Без реално финансиране и драстични съкращения на емисиите от страна на богатите държави, планетата няма шанс да задържи затоплянето под 1,50 С.”

Текстът е публикуван от Climate News Network, партньор на BlueLink.net

Превод: Сатям Атанасов / Група за активни преводи