Заложници на тютюна Протест на тютюнопроизводители в Харманли през 2014 г. Снимка: Бурлфото.

Заложници на тютюна

За дребните земеделци отказването от тютюна се оказва почти толкова мъчително, колкото и за заклетите пушачи. Мнозина го заместват с други култури, но тегобите на тези, които продължават да го отглеждат, не спират. А лобисти на индустрията ги използват като аргумент, за да продължи държавата да прелива пари към едрите фирми, които вече усвоиха и повечето евросредства за преструктуриране на отрасъла.

Хората вече почти се отказват от производството на тютюн.

Тютюнът се измерва количествено и се натоварва в камиона на изкупувача.

Изкупените количества тютюн намаляват и цените постоянно падат. Снимка: Хюлия Айваз / Евромегдан

Фатме от с.Тъкач, Шуменско, споделя, че хората вече почти се отказват от производството на тютюн заради все по-ниските изкупни цени. „Ако имаш малко декари земя, не си заслужава да се занимаваш с тютюн, защото едва ще успееш да си покриеш разходите“, разсъждава възрастната жена.

Земеделците, разполагащи с по 50-60 декара, отглеждат лавандула, жито и слънчоглед. Тези, които имат само 2-3 декара, работят на надница при притежателите на повече декари или заминават за чужбина. А евросубсидии получават само големите производители, отбелязва Фатме.

Според нея в предходните години е имало все по-малко договори с изкупувачи и хората били принудени да продават реколтата на ниски цени. Всяка година все повече хора се отказват – ако преди в селото се отглеждали 1000 декара тютюн, то сега са само 200-300 декара, заключва Фатме.

Но има много, които все още продължават. За да изхранва семейството си, Емине Якуб отглежда 2,5 декара тютюн и се занимава с животновъдство. Тя и съпругът и са свикнали с обработката на тютюн още от малки. Имат и син – Садък на 15 години, който през лятото също помага с тютюна. Семейството няма много алтернативни възможности, защото почвата не позволява отглеждането и на други култури. Да работят на надник при някой друг също не е добър вариант, защото заплащането било 2 лева на час. Тъй като през лятото може да се работи най-много 6 часа, един работник получава максимум 12 лева.

Тютюнът е оставен да се суши на сухо под оранжерията.

Тютюнът е оставен да се суши на сухо под оранжерията. Снимка: Хюлия Айваз / Евромегдан

Североизтокът е един от районите в България с интензивно тютюнопроизводство. Няма село, в което да не се отглежда и обработва тютюн. Натрупаният опит в произвеждането  на качествен тютюн се предава от поколение на поколение и се създават традиции, запазени във времето и до днес. Мнозинството дребни производители принадлежат към етнически и религиозни малцинства – турци, помаци, мюсюлмани. От самото засяване през март, до събирането, подсушаването и подготовката за продан през ноември, тютюнът преминава продължителна във времето, трудоемка ръчна обработка.

Зинеп Шабан от с. Ясенково, Шуменско, е на 75. Все още обработва тютюн, защото пенсията от 160 лв „не стига за нищо“. Рабие от шуменското с.Беленци вече не обработва тютюн заради здравословни проблеми. В мястото, в което живее, почвата е благоприятна за отглеждане на ягоди, череши, сливи. Към това са се насочили някои от производителите там. В селото вече се отглежда 50% по-малко тютюн. „Но който е свикнал с тютюна и държи на него, не се отказва, въпреки че ако цената на тютюна е достигала 7 лева на килограм с премиите през 2007г., то сега е едва 3-3,70 лева“, обяснява Рабие.

Друга неприятна част от субсидирането е, че тези, които са отглеждали тютюн през всичките три преходни години, в момента получават по-малко пари от тези, които са отглеждали само една година. Например ако даден производител за 3 години е успял да произведе 3 тона тютюн, то това количество се дели на 3 и той получава финансова компенсация само за 1 тон.

Краят на субсидиите

Производители чакат своя ред да продадат тютюна си. Снимка: Хюлия Айваз / Евромегдан

Тютюневите субсидии са спорна част от селскостопанската политика на ЕС. В интерес на общественото здраве преките субсидии за тютюн бяха преустановени. Това стана възможно след като ЕС реформира Общата си селскостопанска политика (ОСП) през 2003 г. Тогава съюзът  въведе нова система за директно плащане, наречена единно плащане, което не обвързва помощта с наличието и вида на производството. Целта бе засилване на пазарната ориентация на земеделието, при което решенията за инвестиции да се ръководят не от разликите във финансовата подкрепа на различните отрасли на селското стопанство, а от пазарното търсене и изискванията на потребителите. През април 2004 г. Съветът на министрите на земеделието на ЕС реши да реформира сектора на суровия тютюн по същия принцип. Тогава системата с производствените квоти беше премахната, заедно с дотациите за производителите.

Реформата се извърши на два етапа. Между 2006 и 2009 г. страните членки можеха да изберат дали напълно да разкъсат връзката между производството и финансовата помощ за тютюневия сектор или да продължат да свързват до 60% от помощта с производството. Във втория случай оставащите 40% от помощите трябваше да бъдат разделени от производството. Това означава, че производителите на тютюн получават помощ за дейности, различни от отглеждането на тази култура.

От 2010 г. насетне всички европейски страни са длъжни напълно да разделят производството на тютюн от помощта. Половината от субсидиите за тютюневия сектор трябва да бъдат включени в схемата за единното плащане, докато останалите 50% отиват за засилване на програмите за развитие на селските райони, особено за развитие на районите, в които се произвежда тютюн.

Въпреки всички предвидени стъпки за постепенно отказване от тютюна, голям брой производители остават изправени пред ред проблеми. Единият е, че в много населени места с неплодородна почва тютюнът е единственият възможен земеделски поминък. Младите търсят образование и алтернативни професии,  но за по-възрастните е трудно да се преориентират, а държавата  абдикира от образование и преквалификация, особено на майчин език, който в много случаи не е български.

Междувременно търсенето на тютюн неумолимо намалява и изкупните цени падат.  Дребни земеделци продават добивите си, а понякога дори губят наследствените си земи в полза на едри арендатори с непочтени средства.

Според Тихомир Безлов, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, така наречените референтни квоти работят в полза на предварително запознатите „играчи”. Снимка: Велина Барова / Евромегдан

Друг проблем са т.нар. референтни квоти, които се ползват за изчисляване на субсидията въз основа на количеството тютюн, продадено от даден производител в референтни години – 2007, 2008 и 2009 г. Според Тихомир Безлов, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, референтните квоти работят в полза на „играчи”, които са знаели предварително, че субсидии ще се получават в зависимост от количеството продаден тютюн през референтните години. С тази цел те са започнали да изкупуват реколтата на тютюнопроизводителите и да я продават от свое име. В резултат на това влизат в списъците като големи производители и съответно големите пари от фондовете за компенсация остават за избрани големци, много от които дори не са гледали тютюн. Така при преминаване към новата система, вместо старите субсидии на килограм, големите фирми получават пари за спиране на производството, докато дребните земеделци не получават нищо.

Националната конфедерация на тютюнопроизводителите в България не отговори на отправени запитвания по тези проблеми.

Безлов пояснява още, че отпуснатите от ЕС пари за преминаване от тютюн към друг тип земеделско производство практически нямат никакво влияние. „Хората, които отглеждат тютюн, продължават да го правят, защото до тях стигат минимални средства и те нямат мотивация да преминат към някаква алтернатива,“ смята той. Понеже средствата за изкупуване на тютюна са недостатъчни, те започват да протестират, искайки си старата субсидия. Държавата няма как да промени вече договорената система и за да намали социалното напрежение се принуждава да извади допълнителни средства, с които практически да продължи да доплаща изкупеното количество тютюн, обяснява Безлов.

За да намали социалното напрежение, държавата вади допълнителни средства, с които практически да продължи да доплаща изкупеното количество тютюн.

Според Вилдан Шабанова, заместник-председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите, няма повод за притеснения във връзка с произведения тютюн, защото всеки производител ще получи заплащане от изкупувачите според качеството му. „Ние от асоциацията си вършим работата и винаги сме до нашите членове“, добавя Шабанова.

От друга страна двете политически партии, които претендират да отстояват правата на малцинствените групи – ДПС и ДОСТ, не са включили нищо конкретно по въпроса в предизборните си платформи.

Въпреки всичко, Гюлфен Ърфан е решена, че ще отглежда тютюн и догодина. Нищо че заради сушата миналата година е имала по-малка реколта. Печалбата е близо 3000 лв за 9 месеца работа. И тъй като 4 човека се занимават с това, парите се делят на 4. Така 750 лева се падат на член от семейството, който е помагал с отглеждането и обработването на тютюна.

Изпуснала е референтните квоти! Събирали и подписки, заедно с други производители, за втори шанс с квотите, но без резултат. „Европа не е за нас”, добавя с горчивина Гюлфен.