Бюджетът се пълни с токсични пари Бюджетът за 2017 г. очаква 5 млрд. лв. от акцизи на горива и цигари. Снимка Д. Събев

Бюджетът се пълни с токсични пари

Сякаш всички забравиха, че акцизите служат не само за събиране на държавни приходи, но и за отказване на населението от нежелано потребление

Парите не миришат – гласи старата поговорка, която се приписва на император Веспасиан. Но в българския случай парите, с които се пълни държавният бюджет миришат силно на цигарен дим. Според отчетите на Министерството на финансите, през 2015 г. в страната са събрани 2.08 млрд. лв. от акцизи върху тютюневите изделия. Сумата е над три пъти по-висока от предвидените за култура разходи и е равна на издръжката на цялата държавна администрация – парламент, министерства, държавни комисии и агенции, областни администрации и така нататък.

Акцизът върху тютюневите изделия е наистина важен за хазната. За последните 10 години (от началото на 2007 г. до края на септември 2016 г. ) от облагането на вредния навик у нас са събрани 17.255 милиарда милиона лева – над десет пъти повече от средствата, нужни за завършването на магистрала „Хемус“. Както и да звучи това, цигарените акцизи са по-съществени за финансовата ни стабилност от европейските фондове.

exciseВъпреки всичко, това са „вредни пари“ и държавата следва да положи усилия, за да намали събираемостта им. Разбира се, не чрез отваряне на вратата за още контрабанда, а чрез ефективни мерки за намаляване на тютюнопушенето.

Колко струват цигарите на икономиката

Цигарите са вредни за икономиката не по морални, а по съвсем рационални причини. Ето някои от тях:

  • Свързаните с тютюнопушене заболявания натоварват бюджета на общественото здравеопазване и на социалното осигуряване;
  • Заради тютюнопушене производителността на труда спада, губи се работоспособност;
  • Свързаните с тютюнопушене болести водят до загуба на доход в семействата, съответно намаляват шансовете за образование и реализация на децата;
  • Тютюнопушенето сред бедните слоеве отклонява доходи, нужни за насъщни разходи като образование и храна: бедността се мултиплицира, икономическото развитие се забавя;
  • Тютюнопушенето нанася щети, които трудно се поддават на икономическа оценка – например върху жизнеността, генетичния ресурс и националната сигурност (супер-икономически фактори);

Изброените неща си имат цена и тя е внушителна. През 2009 г. голямо изследване по поръчение на Европейската комисия стигна до конкретни заключения колко струва тютюнопушенето на Европейския съюз и на всяка отделна страна членка. Направени са оценки също и за България.

Изчислено е, че 2.7% от публичните разходи за здравеопазване у нас са пряко свързани със заболявания, причинени от тютюнопушене (цигарите са отговорни за 82% от случаите на рак на белите дробове, за 56% от рака на горните дихателни пътища, за 8% от сърдечно – съдовите болести и др.). Предвид бюджета за обществено здравеопазване през 2014 г., това означава 124 млн. лв. публични средства.

Освен това, заради причинени от тютюнопушене болести са загубени около 102 хил. работни дни, което при равнището на средната работна заплата в страната съответства на около 4 млн. лв. Трайната загуба на работоспособност при пушачите е оценена у нас на още 35 млн. лв. Това са пари, които се губят от домакинствата, но те пак тежат на цялата икономика.

Това е само върхът на айсберга: според официалното изследване на ЕК, увеличената смъртност и намалената продължителност на живота нанасят щети, равни на 9.3 млрд. евро – или 12% от брутния вътрешен продукт. Тази оценка е направена при база 52 хил. евро стойност на една загубена година човешки живот заради преждевременна смърт. У нас загубените години живот заради тютюнопушене са около 179 000 годишно.

Ежегодно около 17 800 души в България умират заради болести, причинени от цигари. Дори да застанем зад спорната теза, че цената на живота в най-бедната членка на ЕС следва да се оцени по-ниско, и вземем за база средната загуба на БВП заради пушене в съюза (4.4%), за България щетите от тютюнопушенето възлизат на 3.8 млрд. лв.

Тоест, икономиката на България губи от тютюнопушене двойно повече от това, което бюджетът печели от акцизите на цигарите.

Геополитика на пушенето

Развитите страни в света отдавна са извършили горните изчисления, оценили са рисковете, взели са нужните мерки и това се изразява в значително по-нисък дял на пушачите там по сравнение с развиващите се страни. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, делът на редовните пушачи сред населението на възраст над 15 г. в Швеция е 11.9%, в САЩ 12.9%, в Австралия 13%.

В развитите страни намаляването на този показател се е превърнало в национална политика, която се провежда чрез серия от рестриктивни мерки, например забрана за пушене на обществени места, забрана на рекламите на цигари, повишаване на акцизите до „отказващо ниво“, т.нар. plain packaging (еднотипни цигарени кутии) и редица други.

Всичко това, разбира се, не е по вкуса на тютюневите компании, които се сблъскват с безпрецедентно ограничаване на своя най-платежоспособен пазар – двойно и тройно само за 50 години. През 1960 г. във Франция пушат редовно 57% от възрастните мъже, а през 2014 г. този дял спада на 25.8%. За британците за същия период понижението е от 61% на 22%, а за мъжете в САЩ – от 52 на 14%.

worldНа някои места тютюневите концерни съдят държавите, които им отнемат печалбите със строгите си регулации, с пример заведеното от „Филип Морис“ арбитражно дело срещу Австралия. Но по-често срещан отговор е изместване на тютюневия пазар – и на маркетинговите стимули – от развития към развиващия се свят. Така в Индонезия през 1995 г. пушат 53.9% от мъжете, а през 2011 г. този процент нараства до 67%. Близко до ума е, че в развиващите се страни мерките за ограничаване на вредния навик се прилагат с по-малка прецизност.

Ситуацията с пушенето в света потвърждава библейската мъдрост, че който има – на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и онова, което мисли, че има. Богатите страни печелят допълнително богатство, като ограничават тютюнопушенето, а бедните пропиляват в дим и малкото, което имат.

България, с 42.4% дял на мъжете пушачи и с 28.2% пушачи при жените (данни за 2015 г. на Световната здравна организация) е някъде по средата между богатите страни и света на пушачите.

Световният опит показва, че склонността към пушене сред хората се пречупва при прилагане на съвкупност от допълващи се мерки и само 5-7 години са достатъчни за маргинализиране на цигарите, съответно за намаляване на макроикономическите им щети. Но има ли у нас политическа платформа, дозряла за подобни държавнически мерки?

Фанатици, реклами, бандероли

Установен факт е, че ако бъдат прекомерно „плашени“ за вредата от цигарите (например със страшни надписи и снимки върху цигарените кутии), пушачите се закоравяват. Те приемат рестрикциите върху цигарите като посегателство върху човешките си права. В същото време те като цяло са съгласни, че са необходими мерки за ограничаване на пушенето в обществото, особено сред младежите. Типичната нагласа е „Имам право да правя със здравето си каквото поискам, но все пак е добре младите да не започват.“ Необходимо е голямо усилие, за да се преодолее тази разбираема защитна реакция – и в много случаи надали е нужно.

Голямата задача на прогресивната макроикономическа политика не е да воюва със заклетите пушачи, а да спре попълването на броя на пушачите. Това може да стане единствено с промяна на стереотипите в обществото. Пушенето трябва да се направи да изглежда не толкова „вредно“, колкото „странно“, старомодно.

От ключово значение за постигане на тази цел е забраната на всякаква форма на реклами на тютюнопушене. България като страна, подписала Рамковата конвенция за контрол на тютюневите изделия още през 2004 г. се е задължила да стори това – и така да последва примера на десетки страни, отчели сериозен спад на броя на пушачите след пълна забрана на рекламите. За съжаление ставаме свидетели точно на обратното: държавен маркетинг на цигарите с бандерол.

Средносрочната бюджетна рамка предвижда чак през 2018 г. да въведем минималния за ЕС акциз на цигарите (90 евро за 1000 къса), но политическа нестабилност или вълна от криво разбран популизъм може да отложат този момент още по-далеч във времето. Неспазването от страна на държавата на законите във връзка с тютюневите изделия е упорито: все пак по закон 1% от приходите от тютюневия акциз (т.е. над 20 млн. лв.) следва да се използват за намаляване употребата на тютюневи изделия – но тези пари потъват някъде другаде.

dsc_1023

Всяка година тютюнопушенето отнема 179 000 години живот от българското население. Снимка: Д. Събев

В проектобюджета за 2017 г. е заложено през същата година да се съберат близо 2.5 млрд. лв. от тютюневи акцизи – с над 1 млрд. лв. повече по сравнение с нивото от 2010 г. Цигарите напоследък се очертават като по-важен източник на приходи за хазната дори от акциза върху горивата.

Това не променя принципните положения: потреблението и на тютюневи изделия, и на бензин и дизел е нежелано от гледна точка на обществото. Именно затова върху тези стоки се начислява акциз, който да увеличи цената и да намали консумацията им.

Само че политиците, фокусирани върху изпълнението на бюджетните си цели забравят за това. За тях акцизите съществуват единствено, за да пълнят „касичката“. Мерките, насочени към намаляване на доходоносното вредно потребление се избягват. Вместо да въведе пълна забрана на рекламите на тютюн, държавата сама рекламира своите цигарени бандероли.

Текстът е публикуван в taxdog.wordpress.com – блогът за данъчна справедливост