Играчки от дим Фото: Valentin Ottone чрез Flickr (Лиценз: CC BY 2.0)

Играчки от дим

Данните от международно изследване, представени на 1 февруари 2017 г. в София, отново наредиха българските деца на челните места по тютюнопушене в Европа. Гледката на деца с цигара в ръка е все по-често срещана у нас и не е учудващо как и защо те са основен и много важен клиент на тютюневата индустрия. Въпреки че законът за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия забранява предлагането и продажбата на цигари на лица под 18 години“, ограничението често остава само на хартия.

Игра на криеница

В една от столичните гимназии учениците често се събират по групички в дворовете около училището. Там са по-скрити и „защитени“ от училищните власти, които нямат право да им налагат наказания, защото са извън територията на институцията. Михаил, на 15 години, споделя, че вече е получавал предупреждения от учителите си да не пуши около оградата. „Класната ми каза, че не иска да ме вижда да пуша, особено в учебно време“. Учениците приемат предупрежденията буквално и просто се крият. „Всъщност е забавно да си имаме скривалища, да си купуваме цигари на бройка, като нямаме пари, и изобщо цялата работа с криенето и незаконното купуване“ – добавя Борислав на 16 години.

Повечето деца са започнали да пушат още в основното училище

Повечето от децата споделят, че са започнали да пушат още в основното училище. „Там май беше по-строго. Повече следяха, но в магазините пак си ни продаваха и не беше трудно да се намери скришно място“. Рая, на 15 години, споделя, че е започнала да пробва от цигарите на баща си още в трети клас, но активно е започнала да пуши в пети.

Според изследване на тютюнопушенето сред младите хора, проведено от Световната здравна организация (СЗО) в 148 страни в периода 2002-2008 г., ако тютюнопушенето не започне в ученическа възраст, вероятността това да се случи по-късно е много по-малка. Също колкото по-рано е започнал да пуши един възрастен, толкова по-трудно ще му бъде да се откаже след това.

Внимание, деца… с цигари. Снимка: Pixabay. Редакция на изображението: Евромегдан

Някои от учениците се гордеят с това от колко време пушат. Рая обяснява, че се е смятала за лидер в бившето си училище, защото се е чувствала по-зряла, като самочувствието й отчасти е идвало от навиците на възрастните, които рано е започнала да усвоява.

Други деца като 16-годишната Диана, която е пропушила в шести клас, се срамуват от ранното си пропушване. „Сега осъзнавам, че това не е нормално. Но тогава, смятах, че съм от готините, които не си седят в стаята цялото междучасие или ходят просто да ядат, а търсят скривалища, правят схеми как да си купят цигари и откъде. Но реално ние сме били деца, а сега пушенето се е превърнало в навик и въпреки че вече ми се иска да ги откажа, ми е много трудно“, разказва тя.

В часа на класа децата се запознават с последствията от тютюнопушенето и наркотиците. Според учениците обаче някои от учителите им използват същите скривалища, за да пушат. За коментар по темата потърсихме и ръководството на училището. Не успяхме да открием директора, а заместник-директорът отказа коментар.

Плашеща статистика

В България са приети редица мерки за ограничаване на тютюнопушенето – повишават се акцизите на тютюневите изделия, съществува частична забрана на рекламата им, по цигарените кутии стряскащи надписи и снимки предупреждават за здравните рискове от тютюнопушенето, предстои да влезе в сила и забрана на ароматизираните тютюни. Въпреки всичко, групичките пушещи деца в училищата не намаляват.

Михаил и съучениците му са само пример от общото правило. Броят на непълнолените пушачи и на възрастните, пропушили в детска възраст, у нас е плашещо висок. Редица научни изследвания посочват високи проценти на децата, които са пробвали цигари и които имат намерение да пропушат в следващата една година, а България е сред челните места по величина на тютюнопушенето сред непълнолетни.

21% от момчетата пушат с такава честота, сочи доклад на Световната здравна организация. Тези данни противопоставят България на повечето европейски страни, в които процентът на момчетата-пушачи е по-голям от този на момичетата. Графика: Евромегдан

Доклад на СЗО и УНИЦЕФ от 2016 г., сочи, че към момента на проучването (проведено между 2013 и 2014 г.) България е на второ място в Европа по брой на младежите на 15-годишна възраст, които пушат поне веднъж седмично. 30% от момичетата и 21% от момчетата у нас пушат с такава честота. В други категории, сред 11-годишните и 13-годишните, които пушат поне веднъж седмично, България се нарежда на пето място.

Изследването на СЗО за нивата на пушене сред младежите е важно, заради ясно изразения субективен елемент – информацията, споделена от ученици, смята Коста Костов, главен експерт на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“ към Министерството на образованието и науката (МОН).

Според него, причините за високите проценти на пушещите ученици са комплексни: „По-голяма свобода и по-малък контрол в семейството“. Децата в България по-често са оставяни да се прибират сами от училище и по-често остават сами вкъщи, което им дава по-голяма свобода, докато в другите страни, участващи в проучването, се упражнява по-голям родителски контрол. „Друг проблем, според мен, е и лесният достъп до никотинови изделия. Има законови ограничения, но очевидно не се спазват“.

Сред факторите Костов посочва и влиянието на средата на връстниците: „За да се присъединиш към определена група, често се налага да пушиш цигари, да действаш, както другите действат. Но и стресът в училище при нас също е висок, по-висок, отколкото при повечето европейски държави“.

Търсени клиенти

„По колко цигари на ден пуши Вашето дете“, пита Съветът за здравно образование в своя социална реклама. Статистиката сочи, че България е на челните места по процент на пушещи деца, чиито цигари бихме могли да броим. Снимка: The Health Education Council

Оказва се, че непълнолетните имат свободен достъп до продажбата на тютюневи изделия, тъй като, според статистиката, едва 10% от непълнолетните пушачи взимат цигари от приятели, а 2%  – от възрастен.

През 2011г. Европейският училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) установява, че над 80% от децата се снабдяват с цигари директно от магазини и будки. Тези данни потвърждават, че забраната за продажба на тютюневи изделия на непълнолетни на практика не се спазва.

Според годишен доклад на Комисията за защита на потребителите,  през 2015 г. са издадени 10 акта за нарушения и 5 наказателни постановления, свързани с неспазване на забраната за продажбата на тютюневи изделия в насипно състояние на отделни късове или бройки и продажба на тютюневи изделия на лица под 18 години. Докладът обаче не дава информация за това колко точно нарушения са установени и колко са издадените актове за нарушение на члена за продажба на тютюневи и свързани с тях изделия на и от малолетни.

Статистиките през годините подкрепят твърдението, че тютюнопушенето сред непълнолетните е извън контрол, защото тяхната възрастова група е важна за печалбите както на тютюневата индустрия, така и на малкия частен бизнес, който се занимава с продажба на тютюневи изделия. 

По думите на д-р Маша Гавраилова от гражданското сдружение „България без дим“, официално тютюневата индустрия заявява, че е против тютюнопушенето сред децата и обръща внимание, че съществуват образователни програми, изготвени от тютюневи компании, предназначени за информиране на децата в училищата. „Това си е чиста демагогия, защото целите на индустрията са да произведе и продаде колкото се може повече тютюневи изделия, разбира се на лица над 18 години“, коментира д-р Гавраилова.

Според изследване, цитирано от Кампанията за деца, свободни от тютюнев дим, подобни програми, финансирани от тютюневата индустрия, са неефективни при намаляването на тютюнопушенето сред младежите и дори могат да ги насърчават към пушене.

С цел да ограничи превръщането на децата в пушачи, „България без дим“ инициира кампания на Коалицията за живот без тютюнев дим срещу билбордовете с реклами на цигари, която стартира в края на февруари.

Път към промяна

На 1 февруари 2017 г. в София е проведена кръгла маса на тема „Партньорства за по-добро здраве на децата в училищна възраст: проблеми, предизвикателства и решения“, организирана от СЗО, УНИЦЕФ, Института за изследване на населението и човека към БАН и Министерство на здравеопазването. По време на събитието са представени и резултатите от международно изследване „Поведение и здраве при деца в училищна възраст – 2013/2014 г.”

Изследването предоставя данни за здравето и здравното поведение на децата от 43 страни от Европа, САЩ и Канада. В България е направено сред 4 796 ученици от 5-ти, 7-ми и 9-ти клас (на 11, 13 и 15-годишна възраст). Резултатите потвърждават данните на доклада от 2016 за нивата на тютюнопушене сред 15-годишните у нас, като 30% от 15-годишните момичета пушат поне веднъж седмично, при момчетата процентът е 21%, като поставят България на второ място след Гренландия.

Проблемът с тютюнопушенето трябва да бъде осъзнат от цялата училищна общност, смята Коста Костов, главен експерт на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание“ към Министерството на образованието и науката. Снимка: Симона-Алекс Михалева / Евромегдан

„За здравето на учениците отговарят различни институции – министерства, здравни организации и неправителствени организации и е добре усилията им да бъдат съчетани, синхронизирани“, казва експертът на МОН Коста Костов и коментира, че министерството не е разработило самостоятелен документ като стратегия или програма.

Интервенция по отношение ограничаване на тютюнопушенето има поне в две посоки. В Закона за предучилищното и училищното образование, обновен наскоро, в чл. 172, т. 5, е заложена забрана за употребяване на тютюн и тютюневи изделия от ученици. Другата посока е в учебните планове – в предметите човек и природа и човек и общество в началното образование и биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда и психология за гимназиалните класове. „В тези предмети са застъпени темите за вредата от никотина, психическото здраве и зависимостите“.

„Очевидно не са били особено ефективни заложените в учебните програми теми за тютюнопушенето“, добавя обаче Костов.

Липси в политиките откроява и д-р Маша Гавраилова, според която  в продължение на 20 години се говори за необходимостта от въвеждане на предмет „Здравно образование“, в който знанията да се надграждат всяка година. „Това така и не се случи и се стигна до компромисния вариант за нещо общо – гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование. Каквото и да е – освен знания е необходим личният пример на учителите, родителите, другите членове в семейството, лекарите. Без него каквото и да се говори в училище резултат няма, ако всички около ученика пушат и той приема, че това е нормалното поведение.“

На 21 септември 2016 г. е въведено ново приложение в Наредба за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, което влиза в сила от януари 2017 г. „В по-голям мащаб се говори за политики, които училището трябва да предприеме за осигуряване на здравословна среда. Цел е да се осъзнае проблемът като важен за цялата училищна общност“, коментира експертът и допълва, че разминаването между говорене и реални действия най-силно би могло да повлияе на учениците.

„Според наредбата вече ще има и самостоятелни здравни часове, като избираеми, в които ще има акцент и върху тютюнопушенето“, разяснява Костов. Новата политика предвижда учениците да се запознаят и с темите за вредата от пасивното пушене, както и да им бъдат предложени други форми за приобщаване към групи за справяне със стрес. Програмата включва и обучение на учители, с цел да се повишат уменията им за работа по тези теми.

Всяка година 5.4 милиона души в света умират от заболявания, причинени от употребата на тютюн. Към 2030 година се очаква броят им да се повиши до 10 милиона и тютюнопушенето да се превърне във водещата самостоятелна причина за смърт.

Високият процент на пушачите у нас носи със себе си и редица здравни последици. Според резултатите от Национално проучване на факторите на риска за здравето от 2014, тютюнът е доказан или вероятен причинен фактор за около 25 заболявания. В България 13.5% от глобалното бреме на болестите се формира вследствие на тютюнопушенето и е причина за 12.4% от всички смъртни случаи. „Обществото като цяло не е създало здравословни условия на живот на хората; недооценява вредата от тютюнопушенето, толерантно е към носителите на този фактор на риска на здравето; съществуващото законодателство за контрол на тютюнопушенето не се съблюдава достатъчно“, заключва проучването.