Отрова се излива в Арда Ръждивочервена вода изтича до брега на Арда. Фото: Генади Кондарев

Отрова се излива в Арда

Оловно – цинковите мини на Маджарово са затворени още през 1999 г., но продължават да мърсят прекрасната природа на Източни Родопи

 

Ръждивочервена вода изтича на талази от две дупки, зеещи в скалите покрай черния път между село Бряговец и град Маджарово в Източни Родопи. До самия бряг на Арда.

Сега тук е тихо, само някоя случайна крава или крясък на птица ще смути тишината. Преди няколко десетилетия тук са боботели тежки машини: на това място се е намирала една от най-важните оловни мини на България. Многобройните й проходи и галерии днес пустеят – добивът от Маджаровското находище спира в края на 1990-те, когато за държавното предприятие не може да се намери приватизатор.

Флотационната фабрика е нарязана за скрап, хвостохранилището е рекултивирано. Хиляди миньори са принудени да се върнат по родните си места. Населението на Маджарово се свива 5-7 кратно и сега след Мелник това е най-малкият град на България.

Мръсна, ръждива вода си проправя път към Арда

Но макар и затворени, Маджаровските рудници продължават да напомнят за себе си. От тях тече мръсна, ръждива вода, която си проправя път към Арда – реката, от която се напояват десетки зеленчукови градини и пият вода хиляди домашни животни, още преди тя да се влее в големия язовир „Ивайловград“.

Замърсяването от старите Маджаровски мини е съвсем осезаемо, буквално може да се пипне три или четири километра надолу по течението. Камъните по дъното на реката на „плажа“ след бетонния мост са покрити със същата червеникава ръжда, която изтича от старите мини. Тук през лятото се къпят доста хора.

Скалата, в която са пробити двете зеещи кухини се казва Къс кая, Момина скала. Има и легенда за името й. Както на стотици други места у нас, тук вярват, че се е хвърлила девойка, която не искала да смени вярата си. Подробности: днес от Моминия камък струи не история, а отрова.

Местните жители са напълно запознати със замърсяването от старите мини. Станко Бенев, пенсиониран миньор с близо 30 години стаж, от тях 11.5 години под земята, разперва ръце: „Тече от шахтите и се влива в реката, знаем го, сигурно има отрови, но…“

Бенев допълва, че отровни минни води изтичат и от Харман Кая. Там обаче имало изграден утайник: изкуствено езеро, в което се събирали минните води и с времето  тежките метали усядали на дъното. Така „пречистена“, водата изтичаща от мините се използвала за напояване на градини и за водопой на животни.

„Щом я пият кравите, значи е чиста, те добичетата си знаят. И жаби се въдят в утайника“, разсъждава старият миньор, който сам има градина под Харман кая. Друг минен ветеран, Страхил Шуманов, си спомня в местната хроника „50 години в Маджарово“:

„Във времето на действие на мините и фабриката реката често се замърсяваше с изпуснати шламови фракции от фабриката. Сега това е ликвидирано с ликвидирането на фабриката. Останала е само една опасност от замърсяването й, тя е от излизащите и силно окислени води на мината в района на каньона. Отдавна се умува и беше започнат строежът на пречиствателна станция, която да изпомпва тези води и да ги пуска пречистени към реката. Какво ще стане с този вариант в бъдеще времето ще покаже“.

Фото: Генади Кондарев

Фото: Генади Кондарев

Дотук времето показва, че бъдещето е изключително разтегливо. Отчет на Басейнова дирекция Източнобеломорски район за поречието на река Арда от 2013 г. лаконично отбелязва: „Програма за управление и пречистване на води от стари рудници, рудник Маджарово – не е започнала. Проучване на състоянието на рудниците и набелязване на мерки за решаването им, община Маджарово – не е започнало. Изграждане на пречиствателна станция за рудничните води,  Маджарово ЕАД – мини в ликвидация – не е започнало.“

Изминали са повече от 15 години след края на Маджаровския рудодобив. А от ПМС 140/1992, уреждащо рекултивацията на затворените минни обекти, ни дели почти четвърт век.

След затварянето на рудниците миньорският град изживява демографски колапс. Едва в последните години Маджарово започва да се окопитва, главно благодарение на прекрасната си природа. Хората гледат доста домашни животни, главно крави, а южният климат благоприятства отглеждането на прекрасни плодове и зеленчуци. Много хора от големите градове бягат от стреса и купуват имоти в Маджарово – примамливо евтини след заминаването на миньорите.

Най-вече туризмът е във възход тук. Маджарово е прочуто и извън България с голямата си популация от белоглави лешояди и отличните възможности за наблюдението на тези величествени птици. Някои считат големия завой на Арда след града за най-красивото място на България изобщо. Има твърде много причини проблемът с отровните води, изтичащи от старите мини да бъде най-сетне решен.

Германката Бертхен Корс от „Ъртлайф Намибия“, която е с нас на обиколка в Родопите заявява: „Виждам много прилики между Намибия и България. И двете са страни с невероятна, вълшебна природа – и чудесни хора, но, Боже мой, какво са направили тези хора на тази природа!“

Замисля се и уточнява: „Не, има една голяма разлика. България има вода.“

 

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, изпълнен от “Център за екологично право” и фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.