Огнеопасно море Държавата търси политики, които да гарантират сигурност на екосистемите при търсене, проучване или добив на нефт и природен газ в Черно море. Фото: П.Антонов/Евромегдан.

Огнеопасно море

В средата на септември на сайта на Министерството на енергетиката се появи покана за обществено обсъждане на проект за Наредба за безопасността на дейностите по търсене и проучване или проучване или добив на подземни богатства – нефт и природен газ в контненталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море. Тази наредба трябва да въведе европейските правила, разписани в Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води. Но наглед благородната задача за гарантиране на екологичната сигурност на морето при добив на полезни изкопаеми се сблъсква с неочаквани предизвикателства.  Да се гарантира законово оцеляване на морето ни няма да е лесно, но не е невъзмжно, смятат експертите.

Мариана Христова, Гражданската инициатива за забрана на шистовия газ в България. Фото: личен архив.

Мариана Христова, Гражданската инициатива за забрана на шистовия газ в България. Фото: личен архив.

Какво не е наред в така планираното гарантиране на сигурността първа забелязва Мариана Христова от Гражданската инициатива за забрана на шистов газ в България. Според нея, това, че една директива се транспонира в наредба, означава, че евентуалният нарушител не може да бъде изправен пред съда. Той е застрашен единствено от опасността да получи административен акт. Глобата за възможна авария е между 50 и 100 хиляди лева. Съдът не може да бъде сезиран и нарушението остава административно, като може да бъде последвано единствено от административно производство.

„С тази наредба оставяме фирмите да правят каквото си поискат. Дори не можем да инициираме проверка на работата на която и да е от компаниите“, изказва опасенията си Мариана Христова.

„Евромегдан“ се обърна към Министерството на енергетиката за да разбере  по какъв начин проектът на наредбата въвежда европейското законодателство в областта. Отговорът е кратък и предизвестен: „С разработения проект на Наредба се транспонира изцяло Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО“, научаваме и от МЕ.

Има и други предпоставки за очакванията на Мариана Христова за недостатъчен контрол. Едната от тях е, че дейността на работещите в морето компании на практика ще се извършва извън границите на България, в международни води, което усложнява възможностите за реакции на институциите дори при наличие на необходимото законодателство. А наличие няма. Нормативната уредба на въпроса засега е от 1959 година, така че логично е надеждите за сигурност да са с европейски адресат.

За съжаление, добавя Христова, самата европейска директива не е особено строга. Тя е насочена към добива в северните компании, които нямат интереса на България да опазват морето си, тъй като за тях то не притежава туристическа стойност.

Мариана Христова: От една страна е налице една наредба на едно министерство в толкова сериозна област, а от друга липсва достатъчна европейска практика.

Така се оказва, че от една страна е налице една наредба на едно министерство в толкова сериозна област, а от друга липсва достатъчна европейска практика. И ако самото европейско законодателство не е достатъчно бдително и широкообхватно по отношение на евентуални нарушения, тъй като работи в полза на държави, които нямат силен интерес да опазят морето си, според Христова на българите им остава да разчитат на волята на управляващите ни морето да не бъде погубено.

На въпроса защо е било избегнато изготвянето на закон и ще успее ли Наредбата да преодолее липсата му, от МЕ отговарят, че няма нормативно изискване транспонирането на директива да се извършва само и единствено чрез закон. Както и че през юли 2015 г. е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, чрез който са създадени необходимите нормативни предпоставки за издаване на разработения проект на Наредба. Съгласно чл. 77а от закона, изискванията за предотвратяване на аварии при търсене, проучване и добив на подземни богатства – нефт и природен газ в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, се определят с наредба на Министерския съвет.

Проектонаредбата има за цел е да бъдат сведени до минимум случаите на големи аварии при свързаните с нефт и природен газ дейности в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море. Тя трябва да доведе до ограничаване на последиците от такива аварии като по този начин се подобри защитата на морската среда и крайбрежните зони. Определени са изисквания и условия за безопасно търсене и проучване или проучване или добив на подземни богатства – нефт и природен газ, и са ограничени евентуални смущения на собственото производство на енергия в Европейския съюз. Проектът регламентира и механизми за реакция в случай на авария.

Тъй като самата Мариана Христова научава случайно за подготвяната наредба, чийто текст не е качен на портала за обществени обсъждания към МС, ние от „Евромегдан“ попитахме МЕ и как текстът й е комуникиран със засегнатите страни – бизнеса, местната власт, неправителствените организации, които работят в тази област. Отговорът е, че в изпълнение на разпоредбите на Закона за нормативните актове и Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация проектът на наредбата е публикуван на интернет страницата на Министерството на енергетиката за обществено обсъждане, чийто срок изтече на 30 септември. В срока за обществено обсъждане са постъпили бележки и предложения, част от които са отразени в проекта. Предстои той да се изпрати за съгласуване с членовете на Министерския съвет, като след това не е необходимо съгласуване с парламента, а единствено публикуване в „Държавен вестник“.

Според Мариана Христова въпреки спазената процедура заинтересованите страни на практика не са информирани за това, което се случва. Засега липсва реакция и от страна на местните власти.

Атанас Русев: Постоянно се издават разрешителни, удължават се сроковете им, няма достатъчно информация кой каква дейност извършва, всичко се случва тихомълком.

Има и други гледни точни към темата. Едната от тях е на представител на загрижените за морето в неговата екологична цялост. Председателят на сдружение “Да запазим Корал” Атанас Русев започнал да се интересува от добива на изкопаеми покрай случаите на загинали делфинчета през последното лято.  Проучванията за нефт и газ нямат връзка с гибелта им, но според Атанас Русев досегашната история на случването им показва, че в морето всеки прави „каквото си поиска“.

„Постоянно се издават разрешителни, удължават се сроковете им, няма достатъчно информация кой каква дейност извършва, всичко се случва тихомълком“, е мнението на Атанас Русев. Дава пример – последния, на който е попаднал – удължаването на срока на разрешението за търсене и проучване на нефт и газ в Блок „Галата“ с 411 дни считано от 22 юли 2015 г. Според него, проучванията се случват извън полезрението на гражданските организации, а съобщенията за започването или продължаването им са невидими за общественото око, като показателно е например, че от всички случаи на експлоатация на северните черноморски блокове само един е довел до обжалване.

В месеца преди местните избори през 2015 г. премиерът Бойко Борисов и председателят на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев увериха за пореден път съгражданите си, че следващата година поставя началото на енергийната им независимост от Русия. Че това е годината, в която започва проучването за наличие на нефт и природен газ в находищата „Хан Аспарух“ и „Силистар“ в Черно море. Че от 2017 г. България ще разполага с цялото й необходимо количество природен газ. За пореден път бе напомнено, че ако правителството на ГЕРБ не е било свалено от власт, „Хан Аспарух“ може би вече щеше да е работещ източник на гориво.

Според специалиста по добив на нефт и газ Христо Казанджиев, е рано да се говори за откриване на големи находища в Черно море. Досега са открити няколко малки, които имат своето значение, но не са в достатъчен размер, за да осигурят енергийна независимост на България, каквато обещават управляващите. Надеждите са свързани основно с блок „Хан Аспарух“ и с новите блокове в дълбоководната част, които ще се проучват, например „Силистар“, в когото обаче засега проучванията са дистанционни и не е предвиден сондаж. До този момент в тези блокове няма открито находище, предстоят сондажи, които могат да открият, но могат и да не открият ресурси. „Изказванията на Бойко Борисов и Делян Добрев са от типа „Рибата е в морето, ние слагаме тигана.“ Има надежда, има предпоставки, но не и реални резултати“, напомня Казанджиев, който е енергиен експерт от Български енергиен форум.

Проучванията в Черно море датират от повече от 25 години, изготвени са оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС), като досега аварии не са се случвали, т.е. няма негативно въздействие върху околната среда. За осъществяването на сондаж е нужна сериозна подготовка, а според Казанджиев компаниите, които работят на българския терен, имат огромен опит и се съобразяват с многобройни изисквания.

„Спокоен съм за това, че няма да бъде допусната каквато и да е авария. Нямам никакви опасения, защото проучванията ще се правят от утвърдени компании, които следват добрите практики в света и не осъществяват рискови проучвания. Разбира се, има риск, но той е оценим, прогнозируем и под контрол“, казва Христо Казанджиев. Експертът смята, че не толкова важна е наредбата или евентуално друго законодателство, а по-скоро именно опитът на компаниите. Според него МЕ много трудно би успяло да приведе българското законодателство в съответствие с цялата нормативна уредба на Европейския съюз за морски операции в Северно море. Добавя, че са налице например няколко кода за поведение, които са подробно разписани в сферата на морските проучвания.

За разлика от Христо Казанджиев, Христова продължава да смята, че нормативната уредба не е без значение и че дори на компании с опит не трябва да бъде предоставяна възможността да работят без достатъчен контрол.

Председателят на Балканска и Черноморска газова и петролна асоциация Валентин Кънев е лаконичен. Темата е деликатна, територията – нова и непозната, начинанието – много скъпо и рисковано. „Всички се надяваме, но са възможни спекулации във всички посоки, затова предпочитам да не коментирам. Тепърва започват проучванията, все още нищо не се знае, може би когато този добив наистина започне, ще мога да кажа повече“, обещава Валентин Кънев.

Димитър Събев: Каквото и да се случи, очакват ни промени и в следващите десетилетия със сигурност ще се прибегне до източници от Черно море.

Димитър Събев, икономист и разследващ журналист, ръководител на проект за справедливо данъчно облагане в За Земята/Friends of the Earth. Фото: личен архив.

Димитър Събев, икономист и разследващ журналист, ръководител на проект за справедливо данъчно облагане в За Земята/Friends of the Earth. Фото: личен архив.

Димитър Събев, икономист и журналист, обобщава, че енергийната политика в световен мащаб е много динамична и постоянно има очакването и нагласата, че ще се появи ново енергийно решение, нов енергиен източник, който ще реши проблемите на човечеството. Напомня, че в Черно море има един сериозен напреднал проект с готов прототип за оползотворяване на сероводорода, че много отдавна се правят изследвания за нефт и газ, че анализ на космически снимки води едни експерти към извода, че в българските води е вероятно да има големи залежи, но според други експерти, това са нереални очаквания. Каквото и да се случи обаче, според икономиста, ни очакват промени и в следващите десетилетия със сигурност ще се прибегне до източници в Черно море.

Затова е много важно да бъдат поставени предварително рамки, които да регламентират обществения интерес както по отношение на разпределението на приходите, така и по отношение на управлението на качеството на изпълнението спрямо околната среда. Имаме много горчиви примери, можем да посочим златодобива, напомня  Събев. Според него е важно да се работи в рамките на прогнозата, че нещо наистина ще се случи, че ще има ресурси в Черно море. Затова е необходимо държавите с подобни ресурси да са особено бдителни. Подобно на Мариана Христова, икономистът също вижда в уреждането на въпроса не със закон, а с наредба, явна клопка. Напомня, че в България това не е първата изключително важна област, която се урежда по този начин – например концесионните плащания на компаниите към държавата. Димитър Събев намира практиката за неразумна при наличието на големи законодателни дялове, които работят по тези теми.

Изводът, който прави Събев е следният: необходим е изцяло нов закон, който да уреди по публичен начин управлението на българските полезни изкопаеми и който да е насочен не толкова към отдаването им за управление на трета страна, колкото към публичното оползотворяване на ресурса. Такъв закон няма, а нужда от него очевидно е налице.

 

unnamedТекстът е реализиран в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“,  със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. Текстът не съдържа позиция на Финансовият механизъм на ЕИП или оперататора на Програмата и те не носят отговорност за съдържанието му.