България бие бежанците! София, 27.03.2015. Протест пред Гранична полиция в София срещу пограничния побой над влизащите у нас чужденци, На метри от протеста се сътоя контрапротест на момчета с бръснати глави, които скандираха, че не искат джихадисти да влизат в България. Фото: Bulphoto.com

България бие бежанците!

Побои от гранични служители, принудително вземане на пръстови отпечатъци или задържане в неприемливи условия. Изнасилване, корупция и отказ от лекарска грижа – това са само част от преживяванията, описани от бежанци, опитали да преминат през територията на България в опита да намерят по-добър живот. Разкрива ги доклад за ситуацията на бежанците в България публикуван на 15-ти април 2015 от  немската организация PROASYL, която работи за подобряване на положението на бежанците в различни страни. Според организацията, отношението към бежанците в страната ни е нарушение на международните спогодби за човешки права и на условията й за членството в ЕС.

Докладът за България е изготвен въз основа на показания на бежанци, достигнали до Германия след престоя си в България през 2013 и 2014 г., както и на базата на докладите на Human Rights Watch, UNHCR, Българския съвет за бежанците и мигрантите, Amnesty International, Bordermonitoring и др. PROASYL публикува 9 лични истории в документа си, като цялата информация в тях базира на изказвания, направени под клетва. В разказите си, бежанците описват драстични преживявания преди, по време и след провеждане на процедурата им за предоставяне на убежище. Става дума както за побой от гранични служители, принудително вземане на пръстови отпечатъци или задържане в неприемливи условия, така и за изнасилване, корупция и отказ от лекарска грижа.

още при задържането на бежанците от българските погранични власти хората биват бити, ритани и претърсвани по унизителен начин

В първата от общо пет глави на доклада си, PROASYL настоява за спиране на незаконните “изтласквания” от българо-турската граница (т. нар. “push backs”), спазването на човешките права в България и хвърлянето на светлина върху случаите на малтретиране, унижение и изтезание, случили се на територията й. Други искания, насочени по-скоро към Германия, са тези за спирането на връщанията на бежанци в България, както и настояването за присъждане на сигурен статут на пребиваване на онези лица, които, макар и с бежански статут, издаден от България, остават в Германия. Последното искане е за завеждане на дело от страна на Европейската комисия срещу България за нарушаване на условията на договора й за членство.

Макар че тези искания би трябвало да имат еднаква тежест при разглеждането на доклада, все пак онези от тях, целящи вземането на мерки от немска страна, сякаш имат особена тежест благодарение на правните аргументи за тях, изложени в последните две глави. Докато четвърта глава доказва, че системата за убежище в България има систематични пропуски, пета обосновава необходимостта от разглеждането и вземане на решение “случай за случай” в Германия, когато става дума за връщания към България на хора, които са минали през процедура за получаване на статут у нас.

Описаните от PROASYL случаи на единични съдби насочват към “сходен модел на преживявания, свързани с насилие.”  То започва често още при задържането на бежанците от българските погранични власти след преминаването на границата – още тогава хората биват бити, ритани и претърсвани по унизителен начин, като често личните им вещи, включително лекарства, пари, лични документи и мобилни телефони, биват конфискувани.

една от ситуациите, която присъства във всички разкази, е за насилственото вземане на пръстови отпечатъци – често под натиска на отказ от храна и вода в продължение на дни

Както възрастни, така и деца са настанявани в мизерни условия, като една от ситуациите, която присъства във всички разкази, е за насилственото вземане на пръстови отпечатъци – често под натиска на отказ от храна и вода в продължение на дни. Това е особено важен момент, защото именно при вземане на пръстови отпечатъци се задейства процедурата на търсещия убежище, често без неговото знание: “Редовно бежанците биват принуждавани да подписват формуляри, сред тях и молби за убежище. Много от засегнатите споделят, че не е имало личен разговор с тях във връзка с мотивите за бягството им. В много от случаите, единственото “изслушване” се е състояло във вземането на пръстови отпечатъци посредством прилагане на насилие. […] Много от търсещите убежище изрично казват, че не са искали да подават молба за убежище в България.” (т. 3.1)

Столичната полиция задържа 24 мъже, две жени и четири деца.в Северния парк, София, през м.септември 2014.. Емигрантите вероятно са докарани и изоставени там от каналджии. Снимката е от телевизионен екран. Фото: Bulphoto.com

Столичната полиция задържа 24 мъже, две жени и четири деца в Северния парк, София, през м.септември 2014. Емигрантите вероятно са докарани и изоставени там от каналджии. Снимката е от телевизионен екран. Фото: Bulphoto.com

Под заплахата да останат в ареста и депортирани към страната си на произход, от която се опитват да избягат, бежанците в почти всички случаи в крайна сметка склоняват и се оставят да им бъдат взети отпечатъци. Докато трае процедурата им, те могат да бъдат настанени в регистрационно-приемателен център (като Харманли, Военна Рампа и Овча Купел) и, поне на теория, би трябвало да имат достъп до социални услуги като медицинска грижа и образование. Много от хората, които разказват за преминаването си през българската система за прием, преди това обаче преминават през разпределителния лагер Елхово или престояват в затвора Бусманци. Пресъздадените от бежанците условия във всички тях са неизменно мизерни – те разказват за оскъдната храна и ниска хигиена в съоръженията, както и за това, че рядко им се осигурява грижата, на която би трябвало да имат право.

За медицинското обслужване, например, PROASYL обобщава: “здравната помощ често трябва да бъде извоювана от нуждаещите се”. Това важи до голяма степен за настанените в лагери, но всъщност най-уязвими са онези от хората, които вече са получили статут – бежански или хуманитарен. Това е така, защото след като той им е присъден, бежанците трябва сами да поемат здравните си осигуровки, както всички други български граждани. Но дори това да се случи, пак няма гаранция, че те ще бъдат обхванати от здравната ни система. PROASYL цитира анкета, проведена от Българския съвет за бежанците и мигрантите, според която едва 4 от 130 запитани лични лекари са готови да приемат бежанци в пациентските си списъци.

Друг фактор, който PROASYL посочва като особено рисков и поставящ бежанците в условия, застрашаващи човешките им права, е липсата на достъп до пазара на труда: до септември 2014 г. 7 бежанци са получили работно място чрез Бюрото на труда, а 19 са били професионално квалифицирани от НПО-то Caritas – от над 11 000 подадени молби за убежище през цялата година. Оценката на организацията за тази ситуация е: “катастрофално”. Поради продължаващата липса на приложена Национална стратегия за интеграция, в рамките на която преди са били предоставяни жилищни помощи, езикови курсове, здравно осигуряване и др., както и поради това, че дори и да искат да работят и да издържат семействата си, за повечето от търсещите работа не се намира, то опциите за получилите убежище в България са сведени почти винаги до две: живот в мизерия на улицата или бягство.

случаите на расистки мотивирано насилие в България почти не се преследват наказателно, а когато става дума за такива, заведените обвинения са за “хулигански прояви”

Особено остри са оценките на PROASYL по отношение на расисткото отношение и дискриминация, на които бежанците са подложени по време на престоя си тук. В доклада пише, че “[о]тделните хора стават обект на такъв тип насилие при търсенето на жилище и работа, при посещенията при лекар, на улицата, а всички бежанци – и при нападения над бежанския лагер. Дискриминиращото насилие не само, че се отразява травмиращо върху директно засегнатите, но засяга и цялата общност.”

От PROASYL посочват още, че случаите на расистки мотивирано насилие в България почти не се преследват наказателно, а когато става дума за такива, заведените обвинения са за “хулигански прояви” – нещо, което маскира “истинския фон на брутални престъпления, извършени целенасочено срещу малцинствата”. Цитиран е доклад на Amnesty International от тази година, според който “[о]т общо 50 интервюирани мигранти, търсещи убежище и бежанци, роми и етнически турци, 30 разказват, че са били жертва на расистки мотивирано насилие”. В текста на PROASYL е споменато и притеснителното влияние на политически личности като лидера на АТАКА Волен Сидеров, изказванията на Николай Чирпанлиев (бившият-настоящ шеф на ДАБ) от края на 2014, в които той твърди, че “арабите имат склонност към лъжата”, както и тези на Цветлин Йовчев, говорещ за бежанците като за “тежест”.

Обрисуваната от PROASYL картина на България е, с две думи, далеч от ласкаеща, а фокусът е върху животозастрашаващите и унизителни условия, в които често травмираните бежанци са принудени да пребивават. Опитът с насилие в страната, в която те би трябвало да получат закрила, допълнително утежнява положението им и спира процеса на заздравяване и психическо стабилизиране, който е особено важен за преодоляване на вече нанесените травми: “Бежанците търсят и се нуждаят преди всичко от сигурност. […] Расистките нападения в България ги засягат особено тежко. Те отварят наново старите душевни рани и нанасят нови такива. […] Това е така, тъй като сигурността изисква стабилно обществено обкръжение, което позволява намирането на себе си и преодоляването на преживяната травма. Това бива предотвратено от расисткия климат, на който са изложени бежанците – дори след получаване на убежище.” (т. 3.4)

България всява повече страх у бежанците от Ирак или Сирия

Текстът обобщава, че онези от бежанците, които след престоя си в България отпътуват към друга европейска страна,“често се страхува[т] от депортацията към България повече, отколкото от връщането в разкъсаната [им] от война страна на произход”. Диагнозата на германската организация е, че цялостната ситуация в България застрашава човешките права на търсещите и получилите убежище тук. Последните две глави на доклада стъпват върху тази диагноза и развиват два сценария за възможни правни действия от немска страна, които да защитят бежанците.

Твърдението в четвърта глава гласи, че в България са налице „систематични слабости в системата за убежище. За систематични пропуски се считат онези, които „които са заложени в системата на една национална процедура за предоставяне на убежище и поради това обективно и предвидимо засягат не само в единични, ами в многобройни случаи, кандидати за убежище или определени групи от тях. Други такива систематични пропуски са онези, които правят системата отчасти неработеща при реалното им прилагане на практика“. Когато наличието на такъв тип пропуски е доказано, то тогава връщането на бежанци към България е недопустимо поради това, че съществува реален риск за живота на чужденеца, който не би имал възможност да задоволи елементарните си човешки потребности (по смисъла на директивата за прием) като настаняване, прием на храна и хигиенни нужди. В случай, че тези минимални услуги за осигуряване на съществуването не са налице, то тогава става дума за нечовешко или унизително отношение, пише още в четвърта глава от доклада. Също там се твърди и, че поради начина на задържане при влизане в страната, условията на живот в съоръженията за подслоняване, както и поради липсата на медицинска грижа, достъп до образование, възможност за заетост и грижа за особено уязвими лица, може да бъде доказано нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 4 от Хартата на основните права на Европейския Съюз.

връщането на бежанци към България е недопустимо поради това, че съществува реален риск за живота на чужденеца

Тъй като изпълнението на минималните стандарти на директивата за прием не са „реално достижими“ поради „нестабилното състояние“ на България, то към „България не трябва да се прехвърлят преди всичко уязвимите лица, нуждаещи се от специална защита,“ , пишат още PROASYL в заключението си на четвърта глава.

В последната, пета глава от доклада, PROASYL обосновават необходимостта от разглеждане на единичните случаи при евентуална депортация към България. Тогава проверката би трябвало да бъде насочена към установяването на това, дали „засегнатия го грози индивидуална заплаха във връзка с човешките му права, която да говори срещу депортацията му“. Според Закона за пребиваването в Германия, връщане към друга страна е недопустимо, когато има опасност от нарушение по чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, тоест и тогава, твърди организацията, когато в някоя от страните-членки няма „достатъчно добри условия на живот“.

Друга основна позиция, която PROASYL застъпва в заключителната част на доклада си, е искането правната позиция на лицето със закрила да бъде съблюдавана и в другата страна-членка – или, казано по-просто, бежанския или хуманитарен статут, издаден, например, в България, да има тежест при присъждането на различни права и в Германия. За момента „от присъдения някому бежански статут има малко полза в Германия – единственото, което предотвратява, е депортацията в страната-преследвач.“ Според немските правозащитници действието на такъв статут се отнася предимно до защитата от депортация към страната на произход и няма необходимост от провеждане на повторна процедура за признаване на лицето в Германия, но същевременно „засегнатите не могат да се ползват от правата, полагащи им се според присъдения им статут“. Затова и PROASYL призовават немските служби не просто да приемат пребиваването на чужденеца, ами да вземат мерки за установяването на „особени отношения“ между него и страната, при което да се постигне „затвърждаване на престоя“.

Организацията също така изисква прехвърлянето на отговорността за бежанеца от България към Германия преди изтичането на законовия срок от 2 години от началото на престоя им: „PROASYL настоява за щедър прочит на Европейското споразумение за прехвърлянето на отговорността към бежанците, така че присъденият в България статут да има действие и в Германия.“ (т. 5)
В самия му край авторите на доклада призовават за проява на инициатива на европейско равнище, така че решенията за статут да бъдат взаимно признавани. Както и всички останали граждани на Съюза, така и на лицата с право на убежище трябва да бъде признато правото на свободно определяне и сменяне на местожителство и работа, заключват те.

Proasyl-logoОрганизацията PROASYL е основана през 1986 година в отговор на широко разпространените по това време в Германия расистки настроения спрямо търсещите убежище. В състава й първоначално влизат членове на различни бежански съвети, църковни, благотворителни и синдикатни организации, като тя си поставя за цел да работи за защитата на преследвани хора в и извън Европа. Дейността на PROASYL включва организацията на различни осведомителни кампании по бежанските въпроси, петиции, подкрепа на локални групи, работещи с търсещите убежище, както и следенето на определени особено проблемни случаи в Германия.

Докладът за България отскоро е с превод и на български, достъпен за сваляне тук.

* * *

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект  „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес,“ изпълнен от фондация „БлуЛинк“ , финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от автора и издателя Фондация „БлуЛинк“ по силата на българското законодателство и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.