Средства за масова омраза Медийни заглавия в директна употреба върху антиромски плакат. Фото: Bulphoto.com

Средства за масова омраза

Скорошните граждански конфликти в село Гърмен и софийския квартал Орландовци бяха поредното раздухване на вечно тлеещата жар на етническото напрежение в България. След силните илюминации на голямото разпалавне в края на месец юни сякаш отново наблюдаваме постепенно затихване. Тлеещото огнище обаче никога не започва и свършва с Виетнамските общежития, Катуница, Гърмен или Орландовци. Непостижимата етническа симбиоза не е някакъв ретрограден български прецедент, но икономическата и демографска картина често превръщат определен вид говорене в крещене, което кънти от страници, радиа, телевизионни и компютърни екрани.

„Роми разбиха новоасфалтирана улица”, „Цигани пребиха с вериги изтощен от умора кон”, „Роми наемат руси българки и ги учат да крадат”, „Хасково хариза свои имоти на незаконни роми”, „Асеновград отказа да компенсира Бачковския манастир за заграбена от роми църковна земя”.  Това са заглавия и водещи информации в журналистически текстове, които могат да бъдат открити в два от най-популярните онлайн новинарски източници в България и в сайтовете на две от обществените медии. Нито едно от тях не е пряко свързано с Гърмен или Орландовци. Това са стандартни новини от България, 2015г.  Общото между всички тях – публикувалите ги автори и редакторски колективи са заявили, че ще спазват определени етични норми в медийното слово, които на теория не допускат горепосочената реч.

Цитираните OFFNews, БНР и БНТ са се подписали под съставения през 2005г. Етичен кодекс на българските медии (бел. авт. – подписан и от „Евромегдан“). Неговата секция „Дискриминация” гласи, както следва, чл.2.5.1: „Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация“; и чл. 2.5.2: „Няма да посочваме расовата, религиозната, етническата принадлежност, сексуалната ориентация, умственото или физическото състояние, ако тези факти нямат съществено значение за смисъла на информацията.”

Другият цитиран сайт е Blitz.bg. Неговите автори би трябвало да спазват Професионално-етичния кодекс на Българския медиен съюз, съставен и приет през 2013г. В него откриваме следните постулати:  „1.13. Медиите са длъжни да уважават правото на всеки индивид да живее в безопасна и сигурна среда, като се ангажират да не публикуват материали, които подбуждат към омраза, насилие и/или всяка форма на дискриминация. Медиите следва да се въздържат от публикуването на детайли относно расата, цвета на кожата, религията, пола или сексуалната ориентация, или относно каквито и да било други физически или умствени различия, недъзи или болести, ако тези факти нямат съществено значение и са неотносими към смисъла на информацията.” Случайно или не, тук думата „етнически” отсъства.

При поставяне на проблема с излишната етническа идентификация в заглавия, най-често получаваният отговор е, че медиите си казвали истината.

При поставяне на проблема с излишната етническа идентификация в заглавия като „Десетки роми пълзят като хлебарки за шепа бонбони”, най-често получаваният отговор е, че медиите си казвали истината. Какъв е проблемът? „Стремежът на Етичния кодекс от 2004г. е да бъдат обхванати всички случаи на публикации, които могат да накърнят нечии права. Конкректните членове ограничават подбуждането на омраза, насилие и всякаква друга форма на дискриминация,” обяснява адв. Александър Кашъмов, който от началото на тази година е председател на Комисията по журналистическа етика към неправителствения Национален съвет за журналистическа етика.

Адв. Александър Кашъмов, Председател на Комисията по журналистическа етика към Национален съвет за журналистическа етика и завеждащ правния екип на Програма "Достъп до информация".

Адв. Александър Кашъмов, Председател на Комисията по журналистическа етика към Национален съвет за журналистическа етика и завеждащ правния екип на Програма „Достъп до информация“.

Фондацията и комисията приемат Етичния кодекс като основен документ, чийто норми да послужат за установяване на журналистически стандарти, укрепване на свободата на словото и други прекрасни химери, залегнали в целите на устава на организацията.

„В член 2.5.2 имаме изброяване на точно определени идентификации и съответно – форми на дискриминация. „Съществено значение” е тези признаци да бъдат част от историята и да обясняват случилото се. В такива случаи медиите имат право да идентифицират по този начин и това е част от свободата на словото,” въвежда Кашъмов.

Пряка демонстрация на думите му – в новините за Гърмен и Орландовци, няма как да не се говори за „роми”, защото етническия конфликт е от „съществено значение” за информацията. По същия начин не е редно и етично да се цензурира вътрешния министър или някой политик, който говори за „ромски” или „цигански” проблем. Конфликтът легитимира етническата идентификация. „По същия начин, при престъпление със сексуален характер на педофилия, няма как да се спести сексуалната ориентация на нападателя.”

„Нерядко виждаме друго,” продължава Кашъмов „Едно посочване, без пряка връзка със съществения смисъл, без отношение към балансираното представяне на информация, което води до предубеждение и подсилване на съществуващи в обществото предубеждения към етнически, сексуални, религиозни и други групи.”

На 8 април т.г. „Износителите на дървесина не се отказват, искат среща с Бойко Борисов”. Репортаж на Ивайло Анев за OFFNews от един браншови протест пред Народното събрание започва с удебеленото „Около стотина роми, представители на фирми, износители на дървесина, излязоха на четвърти пореден протест пред парламента срещу наложения мораториум върху износа на необработена дървесина.” Медията е подписала Етичния кодекс. Ако следваме логиката на водещата информация, в този случай недоволните са на първо място роми, а после представители на фирми от даден бранш, протестиращи или нещо друго. Необходимост и значение на етническото определение в конкретния повод е същото, каквото би било идентифицирането на стачкуващите по предпочитаната сред тях марка маратонки. С малка разлика.

„Принципът, който спазваме е следният: Когато става дума за деяние, което е характерно за една етническа общност, пишем етническата принадлежност. Когато става въпрос за деяние или събитие, което би могло да се случи на всеки човек, тогава не пишем,” обяснява за Евромегдан принципите на OFFNews главният редактор на сайта Владимир Йончев. Той разяснява редакционната си визия по въпроса за ромите така: „В новината „Ром открадна булка“ трябва да присъства етническата принадлежност. В новината „Автомобил сгази човек“ етническата принадлежност е недопустима,” пояснява Йончев. Цитираните тук думи оправдават заглавието и на новината „Цигани пребиха с вериги изтощен от умора кон”. Ако дадена медия прецени, в унисон с общественото мнение, че пребиването на коне и хора, краденето на булки, ток и вещи или други пороци са типични за ромите, то етническата идентификация вече е от „съществено значение”, смята Йончев.

„Излишните идентификации засилват чувствата на омраза в обществото и по същество не помагат за решаването, а задълбочават проблемите, които могат да се препишат на дадена група от хора”, възразява адв. Кашъмов. Излиза че има противоречие с кодекса когато се задълбочават съществуващи проблеми, например с пребиване на животни или кражби, като се идентифицират етнически извършителите.

Регулация на морала

Според д-р Павел Антонов, управляващ редактор на „Евромегдан“, голяма част от нормите в журналистическата професия са неписани и опират до ценностната система на практикуващите я. Журналисти и редактори носят отговорност за професионалните и лични избори, които правят, смята Антонов,  който е автор на дисертационно изследване на прилагането на журналистическите норми в България. „От журналистическата професия и медиите се очаква да защитават обществения интерес и да осъществяват обществен контрол над политическите и икономически механизми на властта. Когато вместо това те се превръщат в техни маши, трябва да се задействат както саморегулационни, така и правови механизми, които да защитят демократичния конституционен ред, настоява Антонов.

„Етичния кодекс не е нормативен акт, а критически текст, който задава някакви правила на поведение. В този смисъл се въздържам да го тълкувам като юридически текст, от който да произтича цензура, репресия или правни последици,” пояснява Кашъмов. По неговите думи през тази година в Комисията по журналистическа етика са постъпили много жалби към медии, част от които са подписали Кодекса, нарушили принципите в частта дискриминация.

Етичният кодекс на българските медии се приема за документ с правно значение в Закона за радио и телевизията. Тоест той трябва да се приеме и спазва от всички електронни медии, независимо дали са го подписали или не. При решение на Комисията е възможно да бъде сезиран СЕМ. Това би трябвало да ограничи направата на радио и телевизионни репортажи, като този от апрлиско издание на предаването „Жега”, в който роми без повод са описани като „криминогенни елементи”.  Печатните и онлайн източници, като последните отдавна и резонно разширяват своето влияние, обаче остават ничия територия. Комисията по журналистическа етика може да отправя предупреждения и в най-лошия случай – публични порицания към тези медии, подписали или не кодекса-ориентир.

Ммедийното и политическо говорене срещу ромите води до все по-осезаеми реални действия, като събарянето на ромски къщи в с. Гърмен. Фото: Bulphoto.com

Ммедийното и политическо говорене срещу ромите води до все по-осезаеми реални действия, като събарянето на ромски къщи в с. Гърмен. Фото: Bulphoto.com

Професионално-етичния кодекс на Българския медиен съюз, който е подписан от сайта, дори не говори за излишна „етническа” идентификация. Така редакцията на БЛИЦ, примерно, не би подлежала на етична санкция заради нагнетяване на омраза чрез материали под заглавия като „Циганин изтрещя пред кметица: Да ти е*а майката, защо почиваш на Великден?”, в който случай етноса е на нападателят е от такова значение, каквото е цвета на косата му.

Най-тежкият случай на безнаказана етническа идентификация обаче е в медиите, които не са подписали никакъв етичен кодекс. Пример за такава е т.нар. информационна агенция ПИК, в чието съдържание на текстовете четем, как „роми лязят като хлебарки” например. В тази категория попадат и казионните медии на някои националистически партии. Комисията по журналистическа етика може да бъде сезирана срещу техните публикации, но едиственото, което може да направи е да порицае публично подобни прояви.  От там насетне думата имат държавни органи като Комисията за защита от дискриминация или българския съд.

От 2011г. насам чл. 162 от Наказателният кодекс постановява, че „който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

„Абстрактното използване на думи като „цигански”, „ромски” не е само по себе си дискриминационно – може да има изрази като „циганско лято”, „циганска музика”, „цигански език” и т.н. Възможно е даден израз да не води до дискриманция или насърчаване на омраза, и словото винаги се мери в своя контекст и смисъл,” каза още Александър Кашъмов, в пояснение на Решение 8 на Комисията за журналистическа етика от тази година. Тоест, извън брутални примери като „Циганите (или българите) на сапун!”, речта на омразата е субективно понятие в етичния и правния мир. Въпреки че е заклеймена в българската и европейска правни рамки, самото определение и наказване на употребата й могат да отнемат доста разтеглена във времето работа на комисии и съдилища.

През това време новинарския поток, изпълнен със спорни квалификации, не спира. Текстове като „Виждал ли е цигани Плевнелиев?!” и „Кой циганин ще се извини?” на медийната мумия Кеворк Кеворкян в БЛИЦ, или „Когато Гърмен удари” на радиоводещия и шеф на Института за радикален капитализъм „Атлас” Калин Манолов, излъчен по БНР и публикуван после в OFFNews, се съревновават по насаждане на омраза с публични изказвания, включително на народни представители и министри. А чувствителността на обществото към употребата на етническите и други идентификации, заклеймени от член 2.5.2 в Етичния кодекс на българските медии като реч на омразата, се притъпява с всеки изминат ден.

unnamedТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.