Смъртта на туризЪма Евгений Дайнов, политолог: "Успях да сваля снимките на не-бетона върху не-дюните. Върху единия бетон стоя аз - не-човека, крепостния идиот, комуто държавата пробутва нагли шменти-капели. От мащаба се вижда, че върху тези засега две бетонни площадки няма как да сесъберат 16-те заявени бунгала. Ще има още. И отново, и отново и отново МРРБ и МОСВ (и всички останали от шайката) ще ни обясняват, че сме кьорави. Няма дюни, няма закони. Има - плячкосване. Елементарни разбойници, без всякаква фантазия: каквото виждаме - гепваме. Ако този номер мине, ще плячкосат всичко. И до вас, уважаеми - до вашите фирми, вашите домове, вашите каузи, вашите любими места, вашата гора, вашия въздух и вашата вода - ще стигнат. Това е само началото. Ако не бъдат спрени сега - гответе се. И вяъжето няма да го дават по линия на профсъюза. Ще си носите от вкъщи". Фото: Евгений Дайнов/Facebook

Смъртта на туризЪма

Къса ми се сърцето, за туризЪма роден. Пред умиране е.

Тоя същият мутант, който се развъртя по Черноморието, застрои де – що имаше по морето, тръгна да сече гората и започна да реформира до неразпознаваемост и подигравка наличните културно-исторически обекти с ентусиазъм на дете-идиот на „KLETA MAJKA BALGARIQ – Героиня“.

Тоя клет урод, който с бетонени нозе се е разчекнал между Каварна и Синеморец и лежи с гнойни циреи по цялото тяло, обезобразен от пластмасов кич, бутафорни плочки, снаждани със стоманени крепостни нитове, коледни лампички и липса на мисъл. Главата му е в Банско – центърът на мозъчната дейност, която протича по права линия на лифтеното въже и неистово се опитва да се клонира в същността си на болен организъм, люто ранен от собствената си автоимунна болест. Симптомите са алчност, безотговорност, късогледство, туморни образувания в областта на Перник, Леденика, Трапезица, Перперикон и още знайни и незнайни иначе здрави някога точки по цялото му обезобразено вече тяло.

Българският туризъм лежи и пъшка, на една страна захвърлил доброто обслужване, на друга – бутилка евтина водка – на две строшена и иска някой да му обръща внимание.

 

Лежи и пъшка, на една страна захвърлил доброто обслужване, на друга – бутилка евтина водка – на две строшена и иска някой да му обръща внимание. Главно майка му – клетата героиня. Не му стига, че има данъчни облекчения. В нормалните държави такива облекчения има за книги и лекарства, но не, ние облекчаваме недоносчето. Всички други бизнеси трябва да се борят с конкуренцията, за да оцелеят. Само любимият урод на майката-хранилница е обречен на аванти. Той не осъзнава, че светът е голям и конкуренция дебне от всякъде, защото е свикнало мама да го дундурка и да му казва как то е важно и специално. Съвсем като невъзпитано, преяждащо, нагло отроче, което никой освен мама не харесва. На него всичко му е позволено. На него мама трябва да му осигури добри отношения с по-голямата славянска Мама, за да може да го харесват пияните съветски другарчета, самоуважението и сигурността на неговата мама нямат никаво значение.

Мама също ще съдейства работодателите да дават карти на служителите за тяхна сметка, за да ходят да му обръщат внимание, защото иначе няма как да го направят без да са длъжни. Мама трябва да му разреши да пуши на неразрешените места. Мама го рекламирва без да я е грижа, че същия тоя туризъм удуши малките упорити хора, които искаха да се конкурират помежду си. Тя остави всичко на големите, алчни тумори да се развиват, да застроят, да унищожат малките съзидателни и свестни хора, които искаха да развиват туризма като свой бизнес. На тях никой не им помага, никой не се вълнува от устойчивостта на околната среда, от вътрешната конкуренция.

Държавата остави всичко на големите, алчни тумори да се развиват, да застроят, да унищожат малките съзидателни и свестни хора, които искаха да развиват туризма като свой бизнес.

Мама го остави да се развива както харесва на туморите. Цялото тяло беше оставено на няколко зловещи тумора да превземат всичко, да се разрастват и водоизменят във все по-нови извратени форми и на кич и разруха. Привилегиите на Цековците смачкаха нормалните хора, които искаха да се занимават с туризъм. Превърнаха ги в намръщен нискоквалифициран и нископлатен негостоприемен персонал. Лишиха българския туризъм от способността да създава лично усещане, уют и спомени. Лишиха българския туризъм от способността да завръща хората при себе си. Но на мама не и дреме, че вместо дребен туристически бизнес, съзидателност и устойчивост има няколко всевластни тумора, сива икономика и лошо обслужване и страда, че тоя умира в шумна агония.

Миналото лято бях в Гърция, на втория ръкав на Халкидики, на къмпинг, защото тук … В един семеен къмпинг, на самия плаж. Съдържателите говорят ступид инглиш и отговарят на мейлите с гугъл транслейт. Не знам дали гърците са високомерни, самовлюбени и арогантни – тези бяха любезни, готови на всичко денонощно и затрупани с резервации. Никой не иска пари за чадър и не ме гони ако разпъна собствен, защото … има къде, а водата е бистра като стъкло. В кръчмичките на плажа те обслужва собственика, води те до хладилника с току-що уловената риба, зарита с лед да си избереш коя да ти сготвят, намират ти сърбин ако трябва и от съседното заведение да говори с теб, ако те не могат да те разберат… водата, хлябът и десертът сигурно са калкулирани в сметката, но се носят между другото, а погледът е онзи, който изисква да се върнеш отново. И ти знаеш, че ще се върнеш, защото ако не се…. що за човек си, ако не се върнеш там, където … Пак ще ида там. Нищо, че пясъкът е едър сякаш сигурно е начукан от близка каменна кариера, няма кьорава мида и не мога да се гмуркам, нищо, че пейзажът зад плажа е каманяк, ниски храсти и малко кози. Морето е чисто, цените като тук и няма бетонени мастодонти като тоя на южния нос на Корал да ми се пули редом с лунната пътека. Ще отида пак.

Ще отида и на Корал. Заради ситния, златен пясък, Рифа за гмуркане и мидите. И за да се убедя, че Корал все още го има. Заливът, където се сбъдват мечтите и делфините идват след дъжд. Ще отида за поредния протест, който ще направим – За да запазим Корал.

Ще отида на Корал. Заради ситния, златен пясък, Рифа за гмуркане и мидите. За поредния протест за да запазим Корал.

Тоя урод, българският туризъм – надявам се той да умре, искрено искам да умре в настоящия му вид, да престане да се мъчи … и майка му, да престане да мъчи и всички нас. Искам да умре, за да съм сигурна, че няма да успее да убие и Корал с автоимунната си болест. Той трябва да умре, защото днес се роди племеницата ми Лора и искам да знам, че един ден ще мога да я заведа на Корал, за да може да се гмурка с мен на рифа и да чака делфините. Там където ме е завел баща ми, там, където сме израснали аз и майка й. Там където все още има къде да се връщам.

 

 

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.