„Не на Олимпиадата, да на нашето бъдеще”. Млади доброволци на движението NOlympia събират подписи за референдума в метрото на Будапеща. Снимка: NOlympia

Сред дим и беззаконие

"Long John" е един от баровете, спечелили клиенти заради спазването на забраната. Фото: Л.Константинова/Евромегдан

„Long John“ е един от баровете, спечелили клиенти заради спазването на забраната.      Фото: Л.Константинова/Евромегдан

Предлагаме ви дълга разходка, която ще ви отведе в псевдоевроманджа от безправие, добри намерения с щастлив край, добри намерения с лош край, лоши намерения с превъзходен край, манипулирани данни, фиктивно законодателство, имитационен контрол и пренебрегване на същественото.

Дълга разходка с кратко начало, видимо през две витрини.

Поглеждаме два бара, подходящи за артистични обитатели на столичното пространство, и посещавани от подобни. Два бара, приютяващи музика на живо, а и култура от друго естество. Неголеми, с по няколко маси на всеки от двата етажа и с по един висок барплот, събиращ пет-шест (не)пушача, отвън. Два бара, чиито бармани са разговорливи и лесно ще ви превърнат в така наречените „постоянни клиенти“. Два бара, в единия от които вероятно няма да поискате да останете, а от другия вероятно няма да поискате да си тръгнете. И то не заради наливащите питието ви, не заради другите посетители, не заради цените, не и заради вида културно събитие.

А заради цигарите. Забранени от закона и за двата бара, но разрешени от собствениците в единия.

Иво, собственикът на разположения зад централната метростанция „Ег бар“, ще ви разкаже, че след забраната на тютюнопушенето на обществени места на 1 юни 2012 г. е било „шантаво”, всичко се е променило, клиентите съвсем, но реално отлив не се е случил. Всъщност започнали по-често да идват хора, които не пушат и заради които, дори ако забраната отпадне, Иво не е сигурен, че ще разреши пушенето. Сигурен е обаче в това, че в условията на забрана, която не се спазва, нарушаващите закона заведения са проблем за останалите.

нарушаващите закона заведения са проблем за останалите

И ние ще влезем в един такъв проблем – в другия от двата сравнявани от нас бара, „Родерик“, който ще намерите на още по-централно място от „Ег бар“. Там управителят (пожелал анонимност, разбира се) ще ви разкаже, че се опитват да спазват забраната, но „понякога има толкова много хора, че всеки си прави каквото иска.” Там клиентите не се се променили, останали са същите. Идвали са проверки на РЗИ, но не се е случвало някой да бъде глобен – таймингът се е получил. Някак. Всъщност обяснението е просто, получаваме го от редовния клиент Савин Атанасов – собствениците са меркантилни и за печалбата са готови на всичко. „В един момент на всички маси има пепелници, веднага щом поискаш, ти носят. Проверки не минават, при съдии клиенти и адвокат собственик кой иска да си загуби работата, инспекторите ще изхвърчат като печени пилета. Доколкото съм чувал, все пак плащат, за да не ги безпокоят, по около 350 лева на месец, плюс услуги.”

Какво прави непушачът Савин в заведение, което го ядосва толкова, че да ни разкаже всичко това, ли? Ами, ходи заради приятелите си пушачи. А, и няма голям избор, във всички барове, които харесва, се пуши. Оказва се безправен при съществуващо законодателство в негова полза. В обявена за демократична държава, в която едно решение, взето в полза на мнозинството, се оказва неосъществимо. Адвокат Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, ще ни каже, че в случая е ясно, че общият интерес е запазването на общественото здраве, а това е не само правото на непушачите да не дишат тютюнев дим. „Но тези закони не се спазват, защото държавата освен желанието да демонстрира проевропейската си ориентация, няма нито желанието, нито готовността да наложи спазването на закона. И тук вече влизаме в дебрите на корупционните практики, на ресторантьорските лобита, които имат свои представители и в парламента, и в изпълнителната власт” – там открива причините за ситуацията адвокат Екимджиев.

държавата няма нито желанието, нито готовността да наложи спазването на закона

А ситуацията може да ви опише всеки посетител на бар. Запознаваме ви с трима. Рада Божидарова ни разказва, че се пуши почти навсякъде, а вариантите за пепелници включват дори саксии. „При 200 лева глоба на кого му пука. По-добре да ги плащаш на ден, отколкото да загубиш оборот. Това е нещо като официален държавен рекет”, смята Рада. Ивайло Наумов има връзка с момиче, което работи в заведение до училище, което се посещава предимно от ученици и квартални хора и в което всички пушат. Собственикът е близък на голям прокурор. Ева Мартинова ще откриете в лъскаво чалга заведение. Още при въвеждането на забраната собственикът му заявява, че ще плаща глоби, но там ще се пуши винаги. И се пуши. Проверки до този момент не не имало.

Не, не забравяме, че клиентите все пак имат правото да не влязат в едно заведение. За работещите в него това право отпада, когато застане на везните заедно с финансовото оцеляване. Ясно си представяме как се чувстват непушещите бармани и сервитьори, когато собственикът взема решението да запази пушещите посетители. Донякъде избор имат обаче най-ценните за нас работещи в заведенията – музикантите. Васко Громков, VaGro – един от най-добрите български диджеи, разказва, че извън столицата забраната категорично не се спазва. Той обаче подбира участията си, пуска музика единствено на места, където има гаранция, че не се пуши. От група “Хоризонт” чуваме следното: „Относно химерата за отделните зали за непушачи и пушачи, всички знаем, че това е пълна заблуда и тъй като работим по заведения сме виждали как навсякъде тези уж отделни зали са цялото заведение. Защото между тях вратите стояха отворени и димът беше навсякъде. Да не говорим за десетките години, в които персоналът на заведенията е работил в среда вредна за здравето без за това да се е заплащало по този параграф.“

Та така, след като с поредно решение от началото на 2015 г. забраната за пушене на обществени места остана валидна, а в дните около гласуването рекламна кампания срещу контрабандните цигари подкрепяше приходите на тютюневата индустрия, неприлагането на забраната само за две години и половина я обезсмисли. Собствениците на заведенията знаят, че гласуващите „за“ чист въздух всъщност смятат, че мръсният е онзи, от който се печели, а чистият убива – печалбите, бизнеса, държавата. Човекът няма права. Право на въздух – толкова, колкото и на работещ закон.

Не е лесно да разберем каква е истината за основния довод на онези, които се опитват регламентирано да ни върнат в едно неотдавнашно минало, в което нерегламентирано вече се намираме – доводът че печалбите на заведенията след забраната са погубващо ниски, че хиляди хора са загубили работата си, а всички ние – основен приход за държавния бюджет. Ако се обърнете към организациите, представляващи собственици на заведения, ще се окажете в два различни свята едновременно. Според Атанас Димитров, председател на Българската хотелска и ресторантьорска асоциация, спадът в печалбите продължава, а някои от колегите му са фалирали заради забраната. При сравнение зима 2011-2012 и зима 2014-2015, спадът е около 50-60%. Описва ни и един абсурд – изкривяването на националната статистика заради нарушаването на забраната, което смята за единствения шанс за оцеляване на заведенията, които не биха съществували при реален институционален контрол.

Статистиката на Института за анализи и оценки в туризма, както научаваме от председателя му Румен Драганов, обаче сочи тъкмо обратното още от началото на забраната. Броят на туристите, направили резервации в хотели и ресторанти след въвеждането й не само, че не е намалял, но и се е увеличил с 4-5%. Според Румен Драганов губят не заведенията, а производителите на цигари, а едно заведение трябва да привлича клиентите си не чрез пушене, а чрез други предимства. Например като се окаже единственото незадимено в махалата.

от забраната губят не заведенията, а производителите на цигари

Димитър Вучев, икономист, ни предлага аналитичният и лишен от пристрастност поглед към темата, който не получихме от познаващите я най-добре. Според него, в условията на икономическата, а и на политическата нестабилност, в която се намира цяла Европа в последните години, ефектите от забраната трудно могат да бъдат измерени обективно във финансов аспект. За да могат собствениците обаче да виждат в перспектива, се нуждаят от данни, които да ги подкрепят в оптимизма им и да им помогнат преодолеят манипулацията, която създава дезинформиращото поднасяне на данни от страна на собствените им организации. Едно валидно изследване попитахме представители на катедра „Икономика на туризма“ в Университета за национално и световно стопанство би трябвало да се направи от новосформираното Министерство на туризма.

Обърнахме се към него, за да разберем какви са данните, с които то разполага като наследник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дали е организирано представително национално проучване, което да даде ясен отговор на въпроса дали забраната наистина съсипва заведенията, както твърдят някои оганизации и ако подобно проучване не е направено и не се планира, каква е причината за това. От пресцентъра ни отговориха, че министерството не разполага с тази информация, насочиха ни към асоциациите в туризма. Според институцията би било намеса в работата на заведенията, ако поиска от тях да предоставят данни за печалбите си. Също според пресцентъра на Министерството на туризма е най-добре да се вземе решение, което да защитава интересите на всички едновременно – на непушачите, на пушачите и на заведенията.

И тъй като проучване няма, ние продължаваме с нашето. Търсим отделни собственици на заведения. Асен Милев от ресторант „Маслината“ вижда в забраната голям проблем. Често се кара с желаещи да пушат клиенти, а спадът в печалбите е забележим. Почти същото чуваме от клуб „Зенобия”. От Бар „BlackLodge“ твърдят, че със забраната политиците са убили заведенията. В „RockIT“, където забраната се спазва, печалбата също е по-ниска. От клуб „Affinity“ ни казват, че забраната за пушенето е била като тапа на бутилката алкохол. В бар „Лонг Джон“ винаги са работили в условията на забрана и я спазват. Клиентите постоянно се оплакват, но няма хора, които да се отказват да ходят в бара, просто стоят по-кратко и консумират по-малко. „Има обаче и хора, които идват при нас точно защото не се пуши, и те не са малко“, ни разказва собствениците Иван и Светла.

В „Ретро Ресторант“ чуваме, че както в един момент ресторантът се пълни, защото при тях се пуши, така в следващия, точно поради същата причина, хората се обръщат и излизат. В „Bar Dak“ са успели да се адаптират – превъзпитали са някои клиенти, някои са били готови за промяната. Други – непушачи, пък са били много доволни и са се увеличили. Други не приели желанието да се спазва забраната и вече ходят в заведения, които нарушават закона. „Най-голямо удоволствие и удовлетворение получавам, когато някой си доведе децата или пък има бременни жени в заведението”, ни разказва управителят и се оплаква единствено от липсата на контрол за работещите в нарушение на правилата.

Вероятно за хиляден път Регионалната здравна инспекция-София в била запитана (този път от нас) какъв е броят на глобените от влизането в сила на забраната за пушене собственици на заведения и клиенти, от какво естество са затрудненията, които възпрепятстват тази институция да осъществява пълноценен контрол на заведенията, в които се пуши, и имат ли основания пушещите в тези заведения да смятат, че държавата толерира това им поведение. Отговорът е повече от формален, изброяват ни проверките и броя на глобените – не, не е внушителен, но съществените въпроси сякаш не са чули.

Тъй като грижата за здравето от страна на здравната инспекция ни остави с доста съмнения, се обърнахме за анализ на темата към доц. Михаил Околийски, Управляващ офиса на Световната здравна организация в България, за да научим, че изследванията и анализите на Световната здравна организация показват, че не съществуват негативни икономически последствия от забраната на тютюнопушенето в ресторантите в нито една от наблюдаваните страни. Българската здравна инспекция вероятно не се интересува от подобни анализи и сякаш застава на страната на вредящите на здравето.

СЗО: не съществуват негативни икономически последствия от забраната на тютюнопушенето в ресторантите в нито една от наблюдаваните страни

Човешкото ви право се свежда до единствен възможен избор – на кого ще дадете няколкото лева за следващото си питие.

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.