Самуил Петканов: Идеята на „Не!Новините“ е да разрушат концепцията за традиционни медии
Според нашумял напоследък виц, политиците в България си имали нов официоз: „Не!Новните“. Страничката придоби популярност като един от източниците на гротескно-причудливи и неустоимо смешни интерпретации на политическите вести на деня, но през последите години политическите лидери неведнъж реализираха фантастично-сатиричните й предсказания. Най-скорошният пример беше напускането през декември 2014 на БДЦ и управата на „България без цензура“ от… лидера им Николай Бареков – събитието бе „предсказано“ от „Не!Новините“ два месеца по-рано под заглавие „И Бареков напуска ББЦ, отвратен от себе си“. На 21.11.2014 г. мрежата за гражданска активност BlueLink.net връчи на издателя на „Не!Новините“ Самиул Петканов годишната награда „Свободен електрон“, която отличава използването на интернет за укрепване на демокрацията, гражданското общество, опазване на природата и прилагане на еропейски ценности, каквито са идеалните цели на фондация „БлуЛинк“. В дните след терористичния акт над карикатуристите от „Шарли Ебдо“ Диана Трифонова попита Самуил Петканов разполага ли с възобновяеми източници на хумор, с които да избяга от все по-абсурдната и гротескна реалност.
Да разбиеш представата за това как се прави медия и да създадеш (почти) сам такава изглеждаше като фантастичен сценарии съвсем доскоро, но благодарение на интернет малката профилирана медия се превърна в една от най-цитираните в последно време. Създателят на сайта Самуил Петканов го определя като „Медия 37“. Такава според него е позицията на „Не!Новините“ в пазар на абсурдни медии, всяка от които опитва да се кичи като агенция номер едно. „Не!Новините не желаят призови места, защото не се виждат в ролята на тупаща се по гърдите горила, която сочи миризливата купчинка под себе си и се опитва да се изтъкне с едно съвсем обикновено постижение“, обяснява той.
Началната стратегия при създаването на „Не!Новините“ заляга на „абсолютен хаос“ по думите на Самуил. „Както във футбола има отбори, които са създадени да играят структуриран и правилен футбол, и губят след като излязат с отбор, който играе хаотично и руши всичко, и идеята на „Не!Новините“ е да разрушат концепцията за традиционни медии, за традиционно писане,“ обяснява той. Идеята е, че информация може да се предава по абсолютно всякакъв начин: може да се смесват теми, да се пародизира, да се подиграваш. И, когато го правиш с идеята да се хареса освен на теб на минимум поне още един човек, изведнъж се оказва, че имаш една малка бутикова медия, която все пак се чете от няколко десетки хиляди хора седмично, смята Самуил.
Медия №37 е позицията на Не!Новините в пазар на абсурдни медии, всяка от които опитваща се да се кичи като агенция номер едно.
С времето популярността на „Не!Новините” нараства, и някак закономерно създателят на уебсайта, които първоначално е известен на читателите си единствено с псевдонима си zhelyo, излиза наяве с истинското си име. Пародията и сатирата, характерни за медията, започват да се възприемат от хора на всякаква възраст. Самуил не смята, че чрез тях постига промяна в обществото на този етап, но описва много странен феномен, на който е бил свидетел неведнъж: „Когато някой за пръв път попадне на „Не!Новините“ и не е наясно с концепцията, си мисли, че е вярно. Хората първоначално си казват „това е поредният жълт сайт, поредните глупости“, после се чувстват глупаво когато някой им разкрие, че това е написано на шега и накрая заявяват, че идеята е много тъпа,“ разказва Самуил. След около две седмици обаче същите хора вече са му станали фенове и си споделят новини на страницата. „Явно има нещо, което им повлиява, и те откриват нещо ново като информационен източник, който ги забавлява,“ разсъждава той. И споделя друга забележителна черта на замисъла си – да направи света по-поносим за читателите: „Идеята ми е освен да засягам актуални теми човек като влезе не да си излезе после и да каже какъв е тъп светът и какви са гадни новините, а да има един по-ведър поглед дори и върху тъпите неща.”
Началото на „Не!Новините” е дадено в интернет, а с настъпването на 2015-та медията обеща на читателите си, че от виртуалния свят преминава към реалния с издаването на книга. Но как биха изглеждали „Не!Новините” ако интернет не съществуваше? „Не знам, не знам дали изобщо щях да съм стигнал до тях, защото благодарение на интернет съм стигнал до концепцията за „Не!Новините“, отговаря авторът. И разяснява, че благодарение на интернет е разбрал какво е хумор, защото в България хуморът не е особено развит. „Теглейки си South Park от интернет съм променил мирогледа си зверски повече, отколкото, която и да е книга можеше да го направи, ако имах достъп само до книги,” споделя Самуил.
Ревниво пази творението си: „нямам източници на хумор, защото ще трябва да ги цитирам, а аз желая да обера всички лаври за сатирата си.“ Но и не се безпокои, че абсурдът в политическата реалност може да го остави без работа: „гротескното е лесно за осмиване, трудно е да се смееш на скучна и подредена ситуация,“ уверен е той.
Безличието и посредствеността заслужават присмех
Като всяка развиваща се медия и „Не!Новините” зависи от присъствието на рекламодатели на страниците й. „Трябва да имаш много добър пазарен модел, който наистина да прави разграничение между съдържанието и рекламата, което се опитваха да правят до скоро „Капитал“ и „Дневник“, отбелязва Самуил. Според него обаче присъствието на рекламодател като Lafka в издания на Икономедия е пагубно за техния имидж. Самуил споделя мислите си по този случай:
„Lafka няма такъв имидж, който да брани, защото е марка, асоциирана с модела #КОЙ. И докато Капитал със сигурност няма да промени редакционната си политика заради няколкостотин лева от едно рекламно каре, то самото допускане на такова каре обезсмисля няколко разследвания за това как Lafka монополизира един пазарен дял в цялата страна. А да самообезсмисляш труда си е наивно. Не съм убеден, че редакцията не е могла да откаже рекламата на базата на убеждението, че изданието изисква рекламодателите си да имат определен имидж. Но все пак това си остава избор на Икономедия и от тях зависи дали с публикациите си ще продължат да залагат на същата редакционна линия въпреки конкретния казус с Lafka,“ заключва създателят на „Не!Новините“.
Пред по-сериозното развитие на проекта си той вижда пречка заради липсата на пазар за него. „В България няма толкова голям пазар за качествено съдържание, което пречи доста да се пръкнат такива медии.” Тъкмо заради липсата на публика, която да има нужда от качествено съдържание, Самуил се стреми да си я създаде сам чрез възпитаване на аудиторията – „основното е никога да не се съобразявам с хората, че примерно сега са x на брой и са ми много малко читателите.”
За политиката на „Не!Новините“ спрямо рекламодатели, Самуил споделя, че не му се е налагало да прави компромиси и допълва: „същевременно знам, че не всеки е склонен да рекламира в „Не!Новините“ поради непредвидимото съдържание вътре. За някои хора имиджът е приятен, защото „Не!Новините“ има добро име сред образовани, икономически активни хора, но същевременно има хора, които виждат в уебсайта вид опозиция на някакво статукво. А за техния бизнес е по-важно, да имат добри контакти с това статукво.“
* Автомат „Калашников“, оръжието, с което бяха разстреляни карикатуристите от френското издание „Шарли Ебдо“ на 7.01.2015 г.