Свободата на словото и силата на султана

Журналистите от изданието „Трибюн Джогджа“ в автономния султанат Джогджакарта отстояват свобода на словото в Индонезия срещу старите деспотични похвати и надигащия глава краен ислямизъм.

За повечето европейци, в това число и българите, Индонезия е екзотична туристическа дестинация с поизветрял новинарски привкус на диктатура и насилие в Източен Тимор към края на миналия век. Индонезия извоюва свободата на словото едва след 1998 г когато дългогодишният президент-диктатор Сухарто подаде оставка след 30-годишно управление. Настъпи така наречената „ера на реформи“, през която управлението стана по-демократично, политиката става по-открита, а медиите – по-свободни отколкото по времето на Сухарто, и предшественика му Сукарно. Днес неколцина млади журналисти в регионална медия печелят битката за свобода на словото чрез креативност и присъствие в социалните медии.

Основоположникът на съвременна Индонезия Сукарно. Фото: en.wikipedia.org

Сукарно е първият президент на Индонезия от 1945 до 1967 г. Той е бивш лидер на борбата за извоюване на независимост от Холандия.  Сукарно е създател на съвременната държава Индонезия, която управлява чрез следните три лоста: национализъм, ислям и комунизъм. Медиите по време на управлението му не са свободни. „Сукарно, също като холандското правителство по това време, блокираше всички медии, които публикуват новини, смущаващи обществения ред“, спомня си Гилан Парахита, изследовател в отдела по Комуникационни науки в университета „Гаджа Мада“, Джогджакарта. „Властта отнемаше лицензите на медиите,  щом веднъж прегрешат в предаността си към нея“, разказва Парахита.

Мухамед Сухарто поставя рекорд по корупция във властта. Фото: en.wikipedia.org

Тази практика продължава и по времето на Сухарто, с тази разлика, че докато Сукарно контролира медиите, за да осъществи революция, наследникът му използва медиите, за да задържи властта. Мухамед Сухарто управлява Индонезия от 1967 до 1988 г. Той е вторият президент на Индонезия, офицер от индонезийската национална революция.

Сухарто официално е обявен за най-корумпираният държавен ръководител в света от „Прозрачност без граници“. Организацията доказва, че по време на авторитарното му управление Сухарто и семейството му са натрупали богатство, оценено между 15 и 35 милиарда долара. Той завзема властта с цената на избиване на близо 800 хиляди симпатизанти на комунистическите идеи и на още хиляди хора при военни операции. Управлението му е белязано с корупция, кланета и нарушения на човешките права, но и с бърз икономически растеж.

Парахита разяснява какво е било състоянието на медиите по време на режима на Сухарто: „В медиите нямаше друга гледна точка, освен тази на властта. В продължение на 33 години Сухарто управляваше и упражняваше уменията си да стреля. Той обичаше да стреля по хората. Регулираше всички медии чрез лицензи – всяка медия, за да можеше да публикува, трябваше да си издейства лиценз от Индонезийската журналистическа асоциация, която пряко контролираше съдържанието на новините. Още си спомням как Сухарто се появяваше всяка вечер от 21 до 22 ч. по националната телевизия TVRI. Това беше неговото ефирно време и всички гледахме какво е постигнал, как реже лентички по разни събития….  Дори аз на толкова невръстна възраст можех да си представя, че нещо не е наред с Индонезия, но хората бяха доволни, защото тогава отбелязвахме икономически растеж и много индонезийци забогатяваха“.

Петнайсет години по-късно положението в страната е различно. Организацията Freedom House определя медиите в Индонезия през 2014 г. като „частично свободни“ и ги поставя на 49-о място в класацията си за свобода на словото. „Въпреки че медийната среда в Индонезия продължава да бъде сред най-жизнените и отворени в региона, утвърждаването на нов закон, регулиращ неправителствените организации постави нови предизвикателства пред свободата на пресата в 2013 г,“ гласи докладът на организацията. Става въпрос за приет през 2013 г. закон, регулиращ масовите организации и свободата на изразяване. От 1999 г. Независим съвет на индонезийската преса разрешава медийните спорове. Съветъг регулира печатните медии. Докато електронните медии получават лиценз от Министерството на комуникациите и информацията. През 2002 г. на местните медии е забранено да имат чуждестранни предавания и собственици, а през 2011 г. ислямската страна въвежда закон против богохулството. Повече от 40 от разпоредбите на Наказателния кодекс пък преследват клеветата.

Правителството или султанът не могат да унищожат нито една медия, защото е критична към тях. В този случай те ще се сблъскат с народното недоволство

Но свободата на словото отбранява сполучливо територията си – поне в Джогджакарта, автономна област на остров Ява, утвърдена в рамките на Република Индонезия през 1950. Тогавашнияг държавен глава Сукарно предоставя автономия на Джогджакарта в знак на благодарност за помощта, оказана от нея за извоюване на независимост от колониална Нидерландия. До ден днешен Джогджакарта остава султанат и се управлява съвместно от султан Хаменгку Булоно Х и индонезийското правителство. Султанът не може да окаже влияние върху медиите, или ако се опита, то ще е много слабо, обяснява Мухамад Алиф, журналист и студент в Джогджакарта. Според Алиф, султан Хаменгку няма нужната сила за да се наложи над собствениците на медии, които контролират съдържанието. Но има други сили, които пазят султана от прекалено натрапчиви журналисти: „Има поверие, че който пише лоши неща за султана ще бъде застигнат от кармата и ще му се случат неприятности, а много хора тук вярват в кармата,“ обяснява Алиф.

Посегателство над свободонто слово е немислимо. Мона Кресиндър, експерт в областта на социалните медии и главен редактор на „Трибюн Джогджа“. Фото: А.Адемова

„Правителството или султанът не могат да унищожат нито една медия, защото е критична към тях. В този случай те ще се сблъскат с народното недоволство. Няма такава практика“, обяснява Мона Кресиндър, експерт в областта на социалните медии и главен редактор на „Трибюн Джогджа“. Кресиндър споделя формулата за успех на „Трибюн Джогджа“ – местен вестник в Джогджакарта, част от „Компас Грамедия Груп“. „Освен вестник, ние сме неправителствена организация, не се финансираме от правителството и то не може да контролира съдържанието ни. В миналото беше трудно да си издействаш лиценз, да за имаш правото да публикуваш и цялото съдържание се следеше. Сега не е така“.  Относно „Компас Грамедия Груп“ Гилан Парахита коментира, че е най-влиятелната и въздействаща медийна група в Индонезия.

„Трибюн Джогджа“ стартира през 2010 г., като през 2012 г. печели сребърен медал от Асоциацията на индонезийската преса, а през 2014 г. – златен медал. Посещенията на сайта на ден надхвърлят 45 000, като за 6 дни (10.10.2014 – 10.16.2014) имат 2,9 хиляди коментара, 25,2 хиляди харесвания на материали, 2 000 споделяния и 831 харесвания на сайта от нови посетители.

 Точно решението да изберат като таргет група активните интернет потребители и следователно да пренесат хартиеното издание (80 000 тираж на ден) в интернет пространството им носи златния медал. Докато в Индонезия онлайн медиите не са толкова популярни, екипът на „Трибюн Джогджа” се осланя на изследванията относно броя на хората в Индонезия, които редовно изпозлват  интернет. Оказва се, че 38 191 873 души използват интернет; 62 000 000 души са активни във социалната мрежа Фейсбук, а 94% от хората, употребяващи смартфони, ги използват, за да търсят информация. Така Мона Кресиндър и екипът решават да използват като главен метод за разпространение на медията социалните мрежи: „там имаме още по-голяма свобода и забелязваме, че  критичните статии и коментари имат по-голяма популярност сред хората. Изградили сме позиция сред обществото. А след „Ерата на реформите“ правителството или султанът не могат да унищожат нито една медия, защото е критична към тях. В този случай те ще се сблъскат с народното недоволство. Няма такава практика. Много от хората в коментарите си критикуват директно управлението. Никой не може да спре хората да говорят открито“.

Редакция на ‘Tribune Jogja’

Кресиндър споделя, че  екипът му разчита на много графики и изображения в новините си. Стараят се да ангажират хората чрез съдържанието, за да може то да се споделя и така да набира популярност. Новините имат структура, така че да са лесни за четене и разбираеми през мобилни устройства, защото таргет групата им е именно активният интернет потребител.

„В Индонезия традиционните медии все още са най-популярни. Ние виждаме, че нещата се променят, може би бавно, но промяната настъпва. Интернет предлага много повече възможности и много по-голяма свобода, затова разчитаме именно на новинарския ни сайт и разпространението на съдържанието в социалните мрежи. Голяма част от населението на страната, най-вече младите хора, използват активно тези мрежи. Ако ние успеем да се докажем пред тях и да ги спечелим, задачата ни ще бъде изпълнена. В този случай дори някога някой да иска да ни цензурира, хората ще застанат зад нас“,  добавя Мона Кресиндър.

___

Текстът е реализиран в рамките на проект Beyond Your World, изпълнен от Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ> с подкрепата на Lokaalmondial, холандска неправителствена организация, фокусираща работата си над интернационалното развитие, глобални проблеми и засилване на гражданското мислене. Благодарения на нея, както и на останалите партньори на проекта, млади журналисти могат да посетят развиващи се страни. Айлин Адемова е студент по журналистика и участник във виртуалния редакционен екип на Евромегдан.бг, сформиран в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: журналистическа практика в обществен интерес“, изпълнен от фондация „БлуЛинк“ със съдействието на Програмата за подкрепа на неправителствени организации към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство..