Магията на Бали

Индонезия привлича милиони с природа и традиционна култура, които туристическия наплив постепенно унищожава

Плаж „Пандауа“ на остров Бали. Един от малкото лесно достъпни и диви плажове на Бали. Фото: А. Адемова

Когато най-после стигне в Бали, човек осъзнава колко различни лица има островът. Най-туристическата част където са Денпасар, Кута, Нуса Дуа, е обсипана с хотели, заведения и големи търговски центрове, които биха могли да бъдат навсякъде, дори в Слънчев бряг. Но колкото по на север пътуваш, толкова по-естествено и „балийско” става всичко. Очите  се насищат със зеленина. Навсякъде, включително покрай пътищата, има палми, друга растителност и оризови тераси. Не можех да си го представя по-спокойно и по-зелено. Нямаше големи сгради, а малки уютни хотелчета, които гледат към оризови тераси. Истинска приказка. Но докато й се любувах, попаднах на протест. Екологичен.

Местното население протестира срещу проекта за застрояване на залива Беноа.  По силата на  указ за устройство на територията от 2011 г. този залив спада към защитена територия, която не може да бъде използвана с търговски цели. След това обаче губернаторът добавя член към този указ, според който определени крайбрежни зони се класифицират като публична зона, където са разрешени дейности, включващи риболов, туризъм, строителство на жилищни сгради и хотели, както и религиозни храмове. Така заливът попада в т.нар. „буферна”  зона, чрез която се намалява защитената територия в интерес на инвестициите.

Ето това са пейзажите, покрай които ще мианвате с кола или моторче в Бали. Красиво, нали? Фото: А. Адемова

„Това е нарушение на човешките права чрез силата на закона, държавата се прекланя пред интереса на инвеститорите”, твърди Уаян Гендо Суардана, един от водачите на протестите. Откакто е приет закона има протести и демонстрации. До момента няма решение по казуса и нещата са в застой.  На 30.05.2014 президентът издава указ №51, който също разрешава строителните дейности  там.

 масовият туризъм вкарва страната в клопка: тя започва да губи идентичността, която я прави толкова екзотична и желана като туристическа дестинация

Зеленина, красота, спокойствие и изкуство – това е Бали. Това е Индонезия. Но бурното икономическо развитие, основано на масовия туризъм, променя облика на станата.. Според Индонезийската асоциация по хотелиерство и ресторантьорство, броят на хотелските стаи на остров Бали между 2012 и 2013 г. се увеличава от 22 000 на над 50 000. Всяка година идват около 10 милиона туристи. Над 1 000 хектара от оризовите тераси на Бали изчезват годишно, като се заменят от вили и хотели. 65% от реките пресъхват по време на сухия период, а през дъждовния период са необходими багери, за да се изчистят тоновете отпадъци, които се натрупват по плажната ивица.

Гунунг Агунг – свещен вулкан на о. Бали. Там е разположен най – сакралният храм на острова – „Пура Бесаки“ Фото: А. Адемова

Проектът, срещу който протестират хората, включва създаване на изкуствен остров край залив „Беноа”, където ще има „Дисниленд”; картинг „Формула 1”; огромен търговски център с луксозни марки, блокове с луксозни апартаменти, увеселителни комплекси, казина и т.н. В случай че това се осъществи, заливът няма да може да служи като резервоар за 5 реки в случай на наводнение и ще  направи местността много по-уязвима за природни бедствия, твърдят протестиращите. Поставянето на масивни строителни материали над коралови рифове ще убие фауната там. Ще бъде унищожено и мястото, откъдето ще се вземат материалите за изграждането на този нов остров. Рекултивацията е начин инвеститорите да получат евтина земя в стратегически области, а Бали е вече достатъчно дисбалансиран. Нека не забравяме, че това, което развива туризма там, е не друго, а културата.

Жителите на Бали протестират по различни начини, като така характерните за острова изкуство и култура също намират място в техните демонстрации. За съжаление към момента не са успели да получат удовлетворяващо решение на проблема. остават без отговор.

Протест в Бали срещу застрояването на залив „Беноа“, воден от неправителствената организация For Bali (превод: За Бали). Снимка: http://m.forbali.org

Вредите  от масовия туризъм

Като човек, попадащ за пръв път на такова място и пътувал преди това единствено в Европа, видях остров Бали като изключително спокойно място. Но все пак целта на посещението ми не бяха луксозните части на острова, тъй като исках наистина да усетя автентичната му атмосфера. „Ако беше дошла тук преди 20 г., нямаше да познаеш Бали. Ако дойдеш след още 20 г., всичко ще бъде коренно различно. Ние сме много отворени към хората и това ги привлича. Така обликът на Бали се променя. За разлика от други места в Индонезия, тук можеш да ходиш по бански на плажа спокойно”, споделя ми Уаян Дирга, шофьор, който от 30 години си вади хляба от на туризма.  „Всичко се комерсиализира. Ако искаш да видиш истинският Бали, не трябва да ходиш в Джимбаран, Кута, Нуса Дуа, а трябва да посетиш Убуд и да пътуваш още на север. Ние се гордеем с Убуд и силната култура там, която хората пазят и предават през поколенията. Аз не съм оттам, но също се гордея с Убуд, защото хората там са мои братя и ако всички мислят така, на света нямаше да има войни. Бали е хармония. Трябва да го пазим щастлив и хармоничен. Хармония – между хората и природата. Имаме си собствени правила и сградите не трябва да са по-високи от една палма. Не може да се правят изключения.“

Арнови Фебриани, 26, туристически мениджър във франчайз компания в Джогжакарта, на остров Ява, обяснява:  „Туристите се интересуват предимно от култура. И не просто от храмовете, те искат да видят ежедневния живот на индонезийците, да бъдат сред местни хора, а не сред други туристи”.

Туристите идват тук и носят своята култура. По този начин те ни влияят и ние се променяме.

Арнови Фебриани е млада дама на 26 г. и работи като туристически мениджър във франчайз компания в Джогжакарта, на остров Ява. Фото: А. Адемова

Индонезия е успяла да развие  достатъчно туризма си, за да привлича чужденците с културата си и с бита. Дали обаче туристите имат лошо влияние върху страната? Според Фебриани туристите идват тук и носят своята култура. „По този начин те ни влияят и ние се променяме. Индонезия се промени доста. Например преди не беше прието да бъдем облечени с дънки или да ходим с блузи с къси ръкави. Но ние се променяме. Аз предпочитам да слушам поп музика и да танцувам като европейците. Някога майка ми ме записа на традиционни явански танци, но те не ми харесаха, бяха много бавни. Сега разбирам защо го е направила и аз също бих го направила със своите деца. Процесът е двустранен – туристите носят своята култура, но и ние трябва да запазим нашата, за да продължат да идват. Местните не гледат постоянно културни представления – на тях присъстват предимно чужденци. Така младите хора имат стимул да учат своята култура, защото знаят, че така могат да си осигурят добре платена работа. Също ние запазваме своите традиции и обичаи”.

Младите хора имат възможност да се развиват, ако са занимават с изкуства, като същевременно запазват своята култура. „Индонезия е благоприятно място, ако се занимамаш с изкуство. Тя те подтиква да твориш и обстановката е артистична – можеш да се реализираш и да станеш известен,“ мечтае Фебриани.

Текстът е реализиран в рамките на проект Beyond Your World, изпълнен от Факултета по журналистика и масова комуникация към СУ> с подкрепата на Lokaalmondial, холандска неправителствена организация, фокусираща работата си над интернационалното развитие, глобални проблеми и засилване на гражданското мислене. Благодарения на нея, както и на останалите партньори на проекта, млади журналисти могат да посетят развиващи се страни. Айлин Адемова е студент по журналистика и участник във виртуалния редакционен екип на Евромегдан.бг, сформиран в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: журналистическа практика в обществен интерес“, изпълнен от фондация „БлуЛинк“ със съдействието на Програмата за подкрепа на неправителствени организации към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство..