Сити машини, гладни хора
Янис Муратидис
Огромни количества енергия бяха изразходвани през последните години, за да „захранват“ компютри, които в някои случаи помагат за откриването на нови лекарства, а в други просто превръщат снимка в карикатура. Къде е източникът на енергия, който ще покрие постоянно нарастващите нужди на развитието на изкуствения интелект?
Енергията е дъхът на живота, без нея всичко замръзва, в преносен и в буквален смисъл. Пътят на човечеството от индустриалната революция насам е свързан с огромно разхищение на енергия. Войните, климатичните промени и бедността се дължат на разхищението на енергия от една част от световното население за сметка на друга. Информационната революция, както я нарекоха, не промени много нещата. Технологиите, начело с изкуствения интелект, са много разточителни по отношение на количеството енергия, което консумират.
За мнозина от умовете в науката и технологиите изкуственият интелект е още едно изобретение на информационната индустрия, която почти изцяло принадлежи на няколко компании с борсова стойност, достигаща БВП на цели държави. Тези компании вече се намесват открито в политическия живот на страните и определят какво ще правят правителствата им и как ще го правят. И не говорим за малкото село, известно като Гърция, а за държави като САЩ, Германия и Франция. В тези държави са регистрирани случаи, в които големите ИТ компании са поискали извинение или изобщо не са се извинили, защото са провеждали психологически експерименти с граждани, затова че са присвоили вековна интелектуална собственост и затова че са похарчили милиарди евро от държавни субсидии без резултат.
И докато се множат гласовете, че изкуственият интелект е балон, който ще се спука, гръцкото правителство решава да инвестира в два центъра за данни, които, както твърди, ще стимулират гръцките изследвания и иновации, като същевременно дава разрешение на частни компании, като Microsoft, да управляват свои центрове за данни при условия, които не са оповестени публично.
„Дедал“ и Неизвестният X, двата нови гръцки суперкомпютъра
През март тази година в района на Лаврио започна строителството на суперкомпютъра „Дедал“, който според гръцкото правителство ще насърчи развитието на изкуствения интелект в Гърция. Според съобщението, направено по време на представянето на „Дедал“, той ще бъде една от двадесетте най-мощни компютърни системи в света, а завършването му се очаква през 2026 г.
Управлението на реализацията на проекта е възложено на Националната мрежа за технологична инфраструктура и научни изследвания (EDYTE), орган на Министерството на цифровото управление, а след проведен търг за доставчик бе избрана компанията Hewlett Packard. Проектът ще струва 58,9 милиона евро, които основно идват от Фонда за възстановяване. Най-важната и следователно най-енергоемка задача на „Дедал“ ще бъде да предостави изчислителната си мощност (89 петафлопса), за да функционира това, което гръцкото правителство описа като фабрика за изкуствен интелект и което вече е известно като Pharos.
Няколко месеца след като за „Дедал“ бе одобрен бюджет от 30 млн. евро, този път с финансиране от национални ресурси, за създаването на втори суперкомпютър в Северна Гърция, по-конкретно в Западна Македония. Информацията за този проект все още е ограничена по отношение на доставчика и мястото на инсталиране, но знаем, че и този проект се реализира от EDYTE в сътрудничество с Университета на Западна Македония.
Какво са постигнали досега „АРИС“, „Кносос“ и суперкомпютърът до река Лурос
Нека се върнем назад към 2014 г., когато Lamda Hellix пое реализацията на суперкомпютър в близост до река Лурос, за да може охлаждането от потока на реката да спомогне за икономия на енергия. Суперкомпютърът на Лурос бе финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и програмата „Цифрова конвергенция“ 2007-2013 и беше доставен през 2015 г., предлагайки максимална изчислителна мощност от 535 Терефлопса, което означава, че беше 165 пъти по-бавен от „Дедал“. През същата година, в която беше пуснат в експлоатация суперкомпютърът в Лурос, беше пуснат в експлоатация и суперкомпютърът ARIS, също с максимална изчислителна мощност 535 терафлопса, който беше инсталиран в Маруси от доставчика IBM.
Накрая, под грижите на EDUTE, изглежда, че има един или два суперкомпютъра в Крит и няколко по-малки в изследователски центрове. Информацията за тях е оскъдна, така че на практика знаем, че в Крит е функционирал „Кносос“, който е заменен или ще бъде заменен от „Кносос II“.
За всички горепосочени системи поискахме документи от EDYTE, които да описват техническите им характеристики и най-вече да отразяват ползите от използването им досега, като се има предвид, че за инсталирането и експлоатацията им са инвестирани десетки милиони евро.
До момента на завършване на тази статия нямаше никаква информация по този въпрос. Това е феномен, който наблюдаваме много често, когато се правят инвестиции в публична инфраструктура – текущото правителство не се чувства задължено да публикува доклад за ефективността на инвестициите.
Освен държавните, в Гърция идват и частни суперкомпютри
През 2020 г. представители на правителството приветстваха съобщението на Microsoft, че ще построи в Гърция едно от най-големите центрове за данни в Европа. Центърът, първият от общо три, които са част от същата инвестиция, вече е в процес на изграждане в близост до международното летище „Елефтериос Венизелос“ в Атина и се очаква да бъде готов през 2028 г.
Общо Microsoft планира да инвестира 80 млрд. долара (около 69 млрд. евро) само за 2024 г., за да построи новите си центрове за данни, като около половината от тях ще бъдат инвестирани в Европа. Въпреки това, тази сума изглежда незначителна в сравнение с 500 млрд. долара (430 млрд. евро), които Open AI, създател на ChatGPT, планира да похарчи през следващите четири години за центрове за данни по целия свят, с цел да заеме водеща роля в развитието на изкуствения интелект.
Стелиос Морфидис, журналист от Newmoney, издание на вестник „Прото тема“, беше, както сам сподели с гордост, сред малкото журналисти, които Microsoft покани, за да им покаже подобен център за данни, който в момента подготвя в Нюпорт, Великобритания. Всъщност Microsoft подбира много внимателно журналистите, които да покани, и това са тези, които избягват да задават „трудни“ въпроси. Например, Microsoft съобщи на журналиста, че се е ангажирала да захранва всички свои съоръжения с енергия с нулеви въглеродни емисии до 2025 г., т.е. с използване на възобновяеми енергийни източници, но журналистът пропусна да попита за консумираната енергия от центъра за данни и къде ще бъдат инсталирани възобновяемите енергийни източници, които ще го захранват. Също така, не е ясно защо Microsoft е избрала Нюпорт, а не центъра за данни в Спата, като се има предвид, че и двата ще бъдат предадени само с една година разлика и както се вижда на снимките, публикувани от Newmoney, строителството в Нюпорт е доста напреднало, така че е логично да е същото и с центъра за данни в Спата.
И двата въпроса са важни, защото, както видяхме, дори за държавните центрове за данни, където информацията би трябвало да е публична, EDYTE отказа да ни предостави подробности на този етап, отлагайки предоставянето на информация за по-късно.
Центровете за данни консумират електроенергия колкото цели държави
Енергопотреблението на един център за данни се дължи, от една страна, на електроенергията, необходима за функционирането на електронните системи на суперкомпютрите, а от друга страна, на енергията, консумирана за тяхното охлаждане. Това означава, че за всеки 100 единици електроенергия, които консумира един център за данни, обикновено по-малко от 60 се превръщат в полезна работа. Това е и причината частните компании, които строят центрове за данни, да търсят райони с хладен климат, за да намалят енергопотреблението за охлаждането им.
В миналогодишния си доклад за околната среда Google, която също инвестира значителни суми в центрове за данни, както правят Amazon, Meta (Facebook), X (бивш Twitter), TikTok и редица други, посочи, че емисиите на парникови газове, дължащи се на разрастването на техните центрове за данни, са се увеличили с 48% от 2019 г. В подобен доклад Microsoft отчита увеличение на емисиите от 30% от 2020 г.
Увеличението на енергопотреблението и съответно на емисиите на парникови газове се оправдава с повишеното търсене на услуги, свързани с изкуствен интелект. Например, един въпрос към ChatGPT изразходва почти 10 пъти повече енергия от едно обикновено търсене, каквото правехме преди неговата поява. В доклад на Международната енергийна агенция се посочва, че през 2022 г. центровете за данни са консумирали годишно около 460 TWh електроенергия, което представлява почти 2% от световното потребление. Според оценка на същата агенция, този процент ще се удвои до 2026 г., което означава, че центровете за данни ще консумират енергия, равна на тази, която консумира цяла Япония.
Тези оценки се правят с голяма трудност, тъй като компаниите отказват, както с въпроса, който зададохме на EDYTE, да предоставят данни за електроенергията, необходима за техните центрове за данни. Затова изследователите търсят непреки начини да открият данни. NVIDIA, една от компаниите, произвеждащи процесори за центрове за данни, обяви, че ще произвежда 1,5 млн. единици годишно до 2027 г. Знаейки потреблението на единица, изследователите оценяват, че потреблението на електроенергия само от продуктите, които Nvidia ще пусне на пазара, ще достигне 85,4 TWh, което е колкото електроенергията, консумирана годишно от една малка страна.
Къде ще се намират възобновяемите енергийни източници, които ще захранват центровете за данни?
Както можете да прочетете в друга статия, публикувана в този брой на „Анексартитис“, пространството за енергия, което може да поеме възобновяеми енергийни източници, е ограничено и зависи главно от капацитета на мрежата, която доставя електроенергия до потребителите. Например, районите, които могат да произвеждат големи количества енергия от възобновяеми източници, като островите, вече са наситени.
Така че, вероятно не е случайно, че големите технологични компании започват да завладяват планините. Според репортаж на Reporters United, озаглавен „Amazon покорява непристъпните планини на Гърция“, Amazon, една от компаниите, които правят големи инвестиции в центрове за данни, обяви инвестиция във вятърен парк на планината Вермио, с ангажимент в продължение на 15 години да купува произвежданата от него електроенергият.
Нито Microsoft за своите центрове за данни, нито EDYTE за двата, които подготвят, не са обявили къде ще реализират проектите си за възобновяеми енергийни източници, за да намалят енергийния си отпечатък до нула. Освен това, не се оповестяват и споразуменията, сключени с доставчиците на електроенергия, относно цените, на които собствениците на центровете за данни ще купуват електроенергия от мрежата. Лейс Мартен, журналист от Бразилия, в рамките на журналистическата конференция iMEdD International Journalism Forum, представи проучване за Бразилия, според което има райони в страната, където функционирането на центровете за данни е свързано с повишаване на цените на електроенергията за широката маса потребители.
FLOPS и евро
Floating-point Operations per Second (FLOPS) е единица за измерване на скоростта на компютърни системи. Теоретично, колкото повече са FLOPS, толкова по-мощен е компютърът. На практика това, разбира се, не е така, защото програмата, която ще използва компютъра, трябва да бъде написана така, че да използва оптимално неговата мощност.
Затова компютър с много FLOPS може в крайна сметка да бъде по-бавен от друг, с по-малко, но с по-добра програма, която го управлява. Въпреки това, дори и така, ако знаехме подробни данни, с които компаниите не разполагат, бихме могли да изчислим колко флопса са необходими за изпълнението на дадена задача и следователно колко енергия, и колко струва тя. Следователно, бихме могли да кажем, че един въпрос в ChatGPT е изразходвал енергия, равна на 1 евро, превръщането на нашата снимка в меме е изразходвало 5 евро, а един експеримент за откриване на ново лекарство е изразходвал 5000 евро.
По-конкретно, в държавните центрове за данни това знание би било важно като параметър за оценка на заявките за достъп до мощността на суперкомпютрите. Тъй като тази мощност е голяма, но ограничена и, разбира се, има цена, заявката „Проектирай хола в дома ми, така че да се побере диванът на баба“ не би трябвало да има същата стойност като заявката „Подходящо ли е това лекарство за астма?“
От тази гледна точка попитахме EDYTE дали има някаква информация за ползите от суперкомпютрите, които вече функционират в Гърция, както и някакви прогнози за критериите за използване на новите суперкомпютри. На този въпрос също не получихме отговор.
Финансиране и партньорство
Този текст се публикува от BlueLink като част от проекта STELLAR Rights („Стратегически съдебни дела и екологични права“), финансиран от програмата на ЕС „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV). ЕС не носи отговорност за изразените становища.
Допълнителна информация за STELLAR Rights можете да намерите тук.
Още по темата:
Енергийна сигурност и справедлив преход: Резултатите от проекта STELLAR Rights ще бъдат представени на международна конференция, 2 февруари 2026 г.
Хартата на ЕС: Скритият коз на гражданите срещу екологичния хаос, 30 януари 2026 г.
Отпор срещу стесняването на гражданското пространство. 12 декември 2025 г.
Дъжд от европейски истории в Будапеща: фундаментални дела за фундаментални права, 2 декември 2025 г.
Директорката на FRA към журналисти: Основните права са ключови за справяне с кризите на демокрацията и климата, 1 декември 2025 г.
Истории за основни права, климат и околна среда, 3 октомври 2025 г.
Човешки права и климат – време за действие, 26 април 2025 г.
Към Европейски зелен пакт, съобразен с основните права, 13 февруари 2025 г.
Нашите климатични права: Кои закони позволяват да ги отстояваме и готови ли сме като общество за това?, 29 октомври 2024 г.
Климатични права за правни действия и политики, 15 октомври 2024 г.
„БлуЛинк“ потвърждава ангажимента си към климатичните права със STELLAR, 10 март 2024 г.
Проект STELLAR Rights в BlueLink.net
Проект DACE – Дискусии и действия за климата и околната среда, 2023–2024
