Леви, десни, MERCOSUR

Подписването споразумението MERCOSUR за свободна търговия между ЕС и Латинска Америка, трудно може да се анализира по традиционната скала „ляво – дясно“. Въпросът опира до това кои социални групи ще спечелят от очакваните позитивни ефекти на споразумението за европейските потребители, сигурност и икономика? Кои ще загубят от негативните? И как ще се отрази MERCOSUR върху ключовите политики на ЕС, правата на гражданите му, икономиката и сигурността на членовете на съюза.

Зелените в Европа традиционно са противници на безконтролната икономическа либерализация през последните десетилетия. Факт, тя е в основата на проблемите, на които се натъкваме днес. Десетилетното идеологически мотивиран пазарен фундаментализъм и отслабване на политиките, които защитават обществен интерес, социални и индивидуални права, както и опазването на природата и здравето, предизвика стрес и недоволоство у мнозина. И изведе на власт глобални „шампиони“ на корпоративното забогатяване като Тръмп, Мъск и пр. Европейските зелени и крайната левица искат отказ от тези крайности, и са против договора с MERCOSUR, ясно.

Същевременно споразумението се възприема от критични и либерални анализатори като Фарийд Закария например, като уместен и сполучлив европейски отговор на икономическия натиск на САЩ. Неслучайно най-голяма подкрепа в ЕС то получава от либералите. Десетилетните лидери на пазарната либерализация САЩ, в момента водят протекционистична политика, като предидентът еднолично въвежда безразборно мита-„бухалки“ и подкопава мултинационалните регламенти. Докато Върховният им съд мъдрува дали да забрани на президента да прави това, той и неговите MAGA идеолози и пропагандисти целенасочено атакуват сърцевината на ЕС – правото му да брани колективната сигурност и суверенитета на членовете си /напр.Дания/, да защитава правата на гражданите си /Закона за цифровите услуги примерно/, и – ключово – политиките и регулациите в защита на природата и климата /Зелена сделка, химикалите, ГМО и др/.

Този наратив се възприема от крайно-десните сили в самата Европа: как ЕС се бил „самоубивал“ икономически заради въпросните си зелени и защитни политики, как заради тях европейският бизнес съхнел и вехнел, как нямало иновативност и икономически растеж и т-н. Може да ги чуете подробно в изявленията на антиевропейската и крайно-дясна политическа камарила. Затова част от нея подкрепя отварянето към MERCOSUR. Обаче пък друга част подкрепя суверенните и фермерски искания, за които ще стане дума след малко.

За съжаление, обаче, към този уклон осезаемо се присъединяват и традиционните десни сили, гравитиращи около Европейската народна партия, която поставя условия пред споразумението. За да им угоди, ЕК разхлабва вече приети законодателни норми – например дерективата за химическите продукти REACH, или парализира напредъка по други – напр. закона за възстанояване на природата или новата директива за тютюневите изделия.

Солидна роля в този натиск играят фермерските лобита, които настояват за разхлабване на изискванията срещу генномодифицираните култури и пестицидите, НАТУРА 2000, лова на вълци и др. Най-едрите им представители – както у нас, така и в Европа – са свръхзабогатяли от десетилетните субсидии и тясно свързани с консервативната десница. Те успешно повличат и по-дребните фермери да се съпротивляват срещу свалянето на митата от Латинска Америка и вноса на зърно от Украйна, например, с цел да запазят по-високите нива на печалбите си, без да загубят достъпа си до субсидии. Искат разхлабване на регулаторните и потребителски защити, а тъкмо те насърчават екологичното и органично земеделие, от което имаме нужда за здравословен живот.

Всичко това помпа цените на продуктите. Докато споразумението с MERCOSUR би следвало да ги свали – което пък би следвало да е в интерес на традиционната левица и нейните оредяващи гласоподаватели. Тя ми е най-трудна за разбиране, да си призная, далеч не само в този случай.