Европа и Тръмп в сблъсък за дигиталните закони
Във вторник президентът на САЩ Доналд Тръмп отново повиши тона срещу Европа. В публикация в социалната си мрежа Truth Social той обяви, че ще наложи „значителни допълнителни мита“ и ограничения върху износа на технологии и чипове за държави с цифрови регулации, които според него дискриминират американските компании. „Америка и американските технологични компании вече няма да бъдат нито касичка, нито изтривалка за света,“ написа той в типичния си стил. Това е директна атака срещу дигиталната политика на ЕС, въпреки, че Тръмп не спомена името на съюза. През последните години Европейският съюз въведе най-строгите в света закони за работа на технологичните гиганти. Законът за цифровите услуги (DSA) и Законът за цифровите пазари (DMA) наложиха нови стандарти в работата на социални мрежи, търсачки и платформи за електронна търговия. Двата закона налагат обществен контрол върху технологичните корпорации, като ги принуждават, например, да отворят системите си за конкуренция, да ограничат разпространението на дезинформация и да направят алгоритмите си по-прозрачни. Тези регулации често засягат американски корпорации като Meta, Apple, Google и Amazon, заради техния глобален мащаб и пазарно присъствие. Именно това е причина за раздразнението от страна на САЩ.
Отговорът на ЕС не закъсня. Няколко часа след вербалната атака на Тръмп, по време на пресконференция в Брюксел, говорителката на Европейската комисия Паула Пиньо заяви: „ЕС и неговите държави-членки имат суверенното право да регулират икономическите дейности на нашата територия, в съответствие с нашите демократични ценности“. На отделен брифинг същия ден говорителят Томас Рение отхвърли обвиненията, че ЕС дискриминира американските компании: „Последните три решения за прилагане на закона бяха именно срещу AliExpress, Temu и TikTok.“ (т.е. срещу китайски компании). От своя страна, по време на конференция в австрийския Алпбах ръководителката на търговската дирекция на Комисията Сабине Вайанд допълни, че европейските закони са приети от демократични институции и „не подлежат на преговори или отстъпки“.
Напрежението между двете страни на Атлантика, по повод дигиталните регулации не е ново. Факт е, че DSA и DMA вече се прилагат и именно това провокира реакциите от страна на Вашингтон. DSA (Digital Services Act) е ключова регулация в защита на демокрацията, гражданските права и интегритета на информационната среда. Законът поставя акцент върху рисковете от дезинформация и опасностите за децата, като задължава големите платформи, като Meta, Instagram, X, TikTok – да предприемат конкретни мерки. DSA изисква алгоритмична прозрачност, която позволява на обществото да разбере как съдържанието във “фийдовете” се класира и препоръчва. Тези изисквания вече доведоха до разследване срещу TikTok – не само заради непрозрачност на рекламните практики, но и във връзка с ролята на платформата по време на президентските избори в Румъния. Там ЕК провери дали компанията е предприела адекватни мерки срещу политическа дезинформация.
Сериозните съмнения за социално-мрежови манипулации в предизборна обстановка, включително в X (бивш Twitter) са една от предпоставките за твърдата позиция на ЕС по отношение на дигиталната регулация. В свое обръщение в началото на годината евродепутатката Александра Гийс призова за мащабни разследвания на алгоритмичните манипулации и по-силен регулаторен надзор по силата на DSA. От своя страна сродният на DSA закон DMA (Законът за цифровите пазари) има за цел да предотврати създаването на технологични монополи. През 2025 г. Комисията стартира производство срещу Apple за нарушение на DMA.
От американска гледна точка тези мерки изглеждат като “нетарифна” бариера срещу американската технологична индустрия. За ЕС обаче те са въпрос на обществен интерес и суверенитет – включително за защита на потребителите, на децата, и на демократичния процес. „Когато говорим за DSA, говорим за изборна сигурност и за защитата на младите онлайн.“ заяви Рение.
В крайна сметка конфликтът е между стремежа на Европа да защитава гражданите си чрез демократично приети правила и желанието на Вашингтон да пази своите технологични гиганти от ограничения. Залогът е ясен – дали дигиталната среда в ЕС ще се ръководи от демократични правила в защита на гражданите, или от интересите на глобалните корпорации.
