В сила: европейски закон против опасните тенденции в медиите

За ползите от новоприетия европейски регламент за свободата на медиите Нели Огнянова – експерт по медийно право, доктор на науките, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“  и председател  на Комисията за журналистическа етика, разговаря писмено с Павел Антонов, PhD, Управляващ редктор на BlueLink.net – Мрежа за гражданско мислене и действие.

Прилагането  на Европейския акт за свобода на медиите (Регламент (ЕС) 2024/1083) от 08.08.2025 предизвиква огромен ентусиазъм и надежди за подобрение на медийната среда в обществен интерес. Какви според Вас са най-важните за българската реалност промени, които въвежда новият регламент?

Регламентът съдържа широк спектър от изисквания, засягащи независимостта на медийния регулатор и обществените медии, прозрачността на собствеността, защитата на тайната на източниците, справедливото и прозрачно разпространение на публичния ресурс за медии, медийния плурализъм и медийните концентрации, измерването на аудиторията, медийното съдържание в платформите. Той е задължителен за държавите и се прилага пряко, като  ЕС задължава  държавите да гарантират прилагането на регламента. Прилагането е условието за промени в медийната среда. 

Eвропейските партньори на Media Freedom Rapid Response изразиха притеснение, че в много страни-членки на ЕС липсва подготвеност и политическа воля за изискваните от регламента законодателни промени на местно ниво. Доколко подготвена е според Вас България да го приложи ефективно? 

Към 8 август 2025 г. държавите трябваше да са готови с мерките за прилагане на регламента.  Колкото повече са нерешените проблеми в една държава, толкова по-обстоятелствена и сложна подготовка се изисква. 

България трябва да се подготвя за ефективно прилагане почти по всички изброени по-горе въпроси. В някои случаи става дума за организация на прилагането на съществуващи вече разпоредби, но в други случаи се налага изменение на законодателството. 

За тази цел със заповед на министъра на културата е създадена междуведомствена работна група. Тя изготвя законови промени, където е необходимо за ефективно прилагане на регламента. Работата на групата е само начало на усилията: експертите трябва да предложат добри решения, парламентът трябва да има волята да ги превърне в право – и накрая нормите трябва да се спазват и изпълняват. 

След 8 август 2025 г. физическите и юридическите лица могат да се позовават на регламента пред националните съдилища

Но регламентите се прилагат пряко, което означава, че вече – след 8 август 2025 г. – независимо на каква фаза от подготовката е държавата, физическите и юридическите лица могат да се позовават на регламента пред националните съдилища, с изключение на чл.20, който се прилага от 2027 г.. И това е първият съществен ефект от приемането му. Разбира се, прилагането ще е ефективно в държава с върховенство на правото. 

Това осезаемо овластяване на гражданите надали ще е по-вкуса на медийните собственици, които все по откровено посягат към налагане на собствените си виждания и интереси в притежаваните от тях медии – у нас и по света. Доколко ефективни биха били предвидените норми срещу вътрешно редакционно вмешателство, по линия на интересите на собствениците, лансирани чрез редакционната йерархия и самоцензура?

Медийната свобода е система от самоограничения и за властта, и за собствениците и издателите, които нерядко си представят медиите като оръжие в собствена полза. От това следва натиск върху журналистическата колегия  и с политически, и с икономически произход. 

Собствениците и издателите нерядко си представят медиите като оръжие в собствена полза

Правото на ЕС отговаря на това явление с изискване за редакционна независимост. Изискването е насочено и към държавата, която гарантира, че са създадени рамкови условия за достъп до плуралистично медийно съдържание, независимо от редакционна намеса (чл.3), и към медиите, предоставящи новини и актуални събития, от които се изискват мерки за редакционна независимост (чл.6). 

Обект на специално внимание са обществените медии – те трябва да са функционално и редакционно независими, като  за първи път в правото на ЕС се формулират изисквания към управлението и финансирането им, както и за мониторинг от страна на независим орган (чл.5). 

Като гаранция  за независимост от правителствено влияние регламентът включва разпоредба, изискваща справедливо и прозрачно разпределяне на публичния ресурс за медии (чл.25). Надеждата е чрез въвеждане на критерии и по-голяма възможност за граждански контрол да се прекрати практиката на бартери “обществени средства срещу проправителствено отразяване”. 

По-голяма възможност за граждански контрол 

В същото поле на гаранции е изискването  за оценка на медийния плурализъм, която да може да прегражда пътя на медийните концентрации, когато те ще имат значително въздействие върху медийния плурализъм (чл.22). Неколкократно в България е правен опит за включване в закона изискване за подобна оценка – но  безрезултатно, поради съпротива и от медийния сектор,  и от политици. Сега най-накрая правото на ЕС изисква и у нас да се извършва оценка за медиен плурализъм, която да не позволява едно лице да има твърде голямо влияние върху формирането на общественото мнение.  

Всичко това звучи като смела заявка за изменяне на съществуващия бизнес модел, който от десетилетия залага повече на функции за вмешателство – т.нар. “медийни бухалки” са пример за това, и превръщане на журналистите в рупори на политическите и управленски интереси /синдромът на “мисирките/. Освен това обаче, сериозен натиск върху медийната среда оказва дигиталната среда за комуникация, в която до голяма степен липсват етични и професионални норми на журналистиката. Доколко дигиталната масова комуникация би могла да се промени благоприятно в следствие от новия регламент?

Смелостта е от страна на Европейския съюз – заедно с много голяма настоятелност за приемане на регламента, особено от страна на Европейския парламент. Може би защото от Брюксел се виждат опасни тенденции в медиите – този най-важен фактор за европейската демокрация. 

У нас смели заявки още няма, има хибридна война

У нас смели заявки още няма, има хибридна война, успешно дезориентирани по големите въпроси общности, разделен медиен сектор, разделен в убежденията си регулатор, който трудно взема решения в обществен интерес.

Медиите онлайн постепенно влизат в регулация. Европейският законодател реагира на промяната на потребителските модели и с регламента разширява обхвата на медийното право на ЕС:  през миналия век то се отнасяше само за телевизията, а регламентът съдържа разпоредби, отнасящи се за  телевизия, радио, видео по заявка, подкасти и публикации в пресата, а също и в електронна форма, както и до услугите на платформи. 

Прозрачност на финансирането с държавна реклама

Що се отнася до журналистическата етика,   Етичният кодекс на българските медии и досега действа и за онлайн средата, зависи дали конкретната медия се е присъединила към кодекса е и поела ангажимент да го спазва. Регламентът се очаква да насърчи процеса на присъединяване към националните етични кодекси, доколкото съдържанието на  медиите, които спазват определени стандарти, вече се ползва от привилегия в платформите в сравнение със съдържанието, публикувано от други лица. 

Накратко, и по линия на новите задължения за онлайн медиите (напр. прозрачност на финансирането с държавна реклама) и по линия на журналистическата етика регламентът се очаква да допринесе за по-качествени медийни услуги. 

Благодаря. Прилагането на Европейския акт за свобода на медиите скоро ще ни изправи пред по-конкретни въпроси и предизвикателства, за които ще потърсим отново експертната Ви оценка.

Интервю, публикувано от Фондация “БлуЛинк” в рамките на проект BeLife, съфинансиран от програмата LIFE на Европейския съюз. Информацията и изложените възгледи не отразяват официално становище на Европейския съюз.