Илиян Илиев – един от първите енергийни граждани в България
Илиян Илиев е еколог, ръководител и координатор на множество проекти и обучения, свързани с повишаване на екологичната култура, учредител и председател на Управителния съвет на организация „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие „ЕкоВарна“. В интервю с Гавраил Гавраилов за Евромегдан разказва за обсъжданите промени, свързани с възможността гражданите да произвеждат собствена електрическа енергия. Илиев, един от първите „енергийни граждани“ в България, споделя своя опит и препоръки на гражданите, които проявяват интерес към това да тръгнат по трънливия път на произвеждането на електроенергия от ВЕИ.
Намаляването на сметката за електричество, особено през студените месеци, е сред основните и лесно осезаеми ползи от производството на енергия от възобновяеми източници за употреба в домакинството, посочва Илиев. Според него, на инсталирането на малки системи за дома трябва да се гледа като на помощно средство за сигурно справяне с енергийната бедност, а не като на средство за забогатяване. „Основата на всяка бедност е зависимост – от ток, газ, дърва. Тук трябва да имаш покрив или фасада, които се огряват от слънцето. Безплатен ресурс. Всички други видове енергия са производни, акомулирани преди милиони години. Дори атомната има начало и край“, разяснява Илиев.
Екологичният експерт смята, че слънцето в България е подходящо и благоприятства подобна дейност, тъй като според данни страната се намира на едно от първите 10 места на държавите в света по брой слънчеви дни в годината. Даде за пример северните страни, сред които Дания и Канада, където слънчевата светлина е оскъдна през голяма част ог годината. Поради тази причина им се налага да инвестират средства в монтаж на ветрогенераторни паркове.
Илиев е категоричен, че Зелената сделка не се е провалила и България не трябва да се връща в миналото, а трябва да инвестира средства и време в трупане на знания и провеждане и посещаване на обучения. „Ние тъпчем на едно място и като си пропуснем еволюционния път през годините, после искаме да настигнем другите с революционен скок.“
Сред причините да постави ВЕИ на собствения си покрив преди останалите Илиев изтъква факта, че работи за екологична организация и би искал мнението му да тежи на мястото си. За него изглежда несериозно да говориш за важността и нуждата им, когато сам не притежаваш такава система. „Исках да разбера какво би струвало на хората. Успях да убедя организацията ЕкоОбщност като написах проект, в който призовавам да получа средства за закупуване на фотоволтаичната централа, като в замяна ще предоставя покрив“. Екологът изследва процеса от вече почти 20 години.
Негативите на поставяне на такава система за употреба в домакинството Илиев илюстрира с наличието на множество демонстрационни проекти в България, които са изоставени при първата пояувила се трудност. Изтъква, че в много къщи такива системи са поставени, но не функционират поради административни неуредици.
Отпор за въвеждането на ВЕИ се среща и от страна на енергоразпределителните дружества, допълва екологът. Причина е, че се налага да се инвестират средства за реорганизация на модела на работа. Енергийните политически лобита от последните 30 години, които правят всичко възможно да възпрепятстват процеса, освен за „техни си хора“ са друга сериозна пречка пред разпространението на фотоволтаични системи сред домакинствата, посочва Илиев. „Навремето, когато трябваше да изпълняваме Европейската директива колко процента от нашата енергия трябва да е възобновяема, много бързо едни хора направиха големи ВЕИ паркове, сключиха много хубави договори с преференциални цени, които и до ден днешен не могат да се бутнат и печелят до сега наистина много пари. Докато при малки, еднолични, няма печалба за собствени нужди.“
От 2016 г. насам Общественият център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) ежегодно организира Конференцията по демокрация във Варна през последната събота и неделя на м. февруари. На регионалния форум се представят различни инициативи, проведени през изминалата година: граждански битки – победи и поражения, различни горещи теми, в които гражданите участват активно. „В България се правят много малко неща за демокрацията и хората, които се занимават с това, са маргинализирани и с налудничави виждания за света“, смята Илиев. Събитието дава възможност на гражданите да представят своите инициативи и проекти на разнородни теми. „Ако сте постоянни в намеренията си и работите постоянно, нещата се случват, популяризира се Конференцията и се разбира смисълът на този форум. Това се дължи на нашата упоритост. Така не сме се отказали и от фотоволтаиците“, заяви Илиев.
Обръща внимание, че в държави като Германия и Чехия подобни форуми се състоят във всяко малко градче, докато типично българската според него черта демокрацията да не се приема сериозно, влияе върху популяризирането на инициативата. Илиев Изразява готовност чрез организацията си да даде подкрепа на всяко населено място, където има желаещи да се занимават редовно с популяризирането на демокрацията.
Вярва, че демокрацията рефлектира върху всеки аспект на ежедневието на гражданите – какви са данъците и таксите, които ще се събират, какви решения ще се вземат, какви общински политики ще се водят. „Когато същите хора видят съобщение във Фейсбук група, че инвеститор иска да прави завод за изгаряне на отпадъци, например, гражданите стават активни с оплаквания, но това е в последния момент, когато всички срокове са изпуснати, а местната власт не се чувства застрашена. Същото се случва и със законопроектите“, коментира Илиев. И допълва, че ако гражданите проявяваха повече активност, властите на местно ниво биха се допитвали до тях.
Разочарован е от факта, че 80% от българските общини се оплакват, че нямат достатъчно пари, а не са създали план за инвестиция в бъдещето, облагородяване. Това е и причината вече да не участва в обсъжданията на бюджета на общината. Според статистиката за последните три години бюджетът на общините сумарно нараства, но целта му е „да се запази финансовата стабилност“. Разчита се на европроекти, а не на собствена инициатива за развитие, разяснява експертът.
Дава за пример град Каспичан, където с негова помощ е проведен първият успешен референдум на екологична тематика срещу инсинератор за изгаряне на болнични отпадъци. За съжаление, обаче, когато гражданите са го спечелили и са били на върха на възможностите си, енергията е затихнала, вместо да прерасне. Илиев разясни общото на пряката демокрация с ВЕИ, които се явяват функция на нашата обществена активност. В България съществува най-добрият закон за референдуми, но изрази съжаление, че дори да се въведе най-добрият закон за фотоволтаици, ако гражданите не го разберат и не искат да си сложат, би останал единствено „написана хартия“.
Относно новите промени експертът коментира, че винаги се допуска една и съща грешка- политиците мислят как да облекчат процеса на инсталиране и пропускат факта, че този елемент е неразривно свързан с процеса на експлоатация и трябва да се развиват паралелно. Ако 70% от средствата за инсталация бъдат покрити от ЕС, при първата трудност потребителите ще спрат да ги използват. Това ще доведе до много къщи с ВЕИ, които не работят, коментира Илиев. „От моя опит проблемите не възникнаха през 12-те месеца, в които го инсталирах, а след това. Хората не са наясно колко допълнителни документи има.“
Решението не е просто фокусът да е върху самата система, а върху субекта – човека или фирмата, която ще го инсталира. Трябва да се въведе терминът „потребител производител“. По този начин ще се отвори много добра възможност за развитие. Според новия закон не може да се връща ток към мрежата, налага се да се използват батерии или ограничител. В случай, че произведеното електричество надвишава потреблението на домакинството или малкия бизнес, инвестицията е безсмислена, смята Илиев.
Обсъжда се върху обществени сгради като училища, читалища, болници да се инсталират на покривите такива системи, но проектът е в застой. „Страх ме е тази пропусната еволюция да не се опитаме да я компенсираме с голям скок, защото скачайки не знаем дали няма да цопнем в дупката или ще стигнем до другия бряг.“ По-добре бавно да се гради мост, отколкото да се скача, заключва експертът.
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
