За енергиен преход без ядрена енергия и изкопаеми горива
"За България съществуват алтернативи не само на ядрената енергия и „Газпром“ и когато става дума за освобождаване от ядрени горива това означава освобождаване и от газ и въглища", заяви Тодор Тодоров, съучредител на БлуЛинк и координатор по енергийна сигурност и енергиен преход в организациите „За Земята“ и “BankWatch”
С началото на войната в Украйна рухна митът, че не се водят войни в държави, в които има ядрени централи. За заплахите от военни действия, свързани с ядрени електроцентрали, енергийната сигурност и основните изводи в статията „Енергиен преход без „Газпром“ и без нова енергийна мощност“ разказа Тодор Тодоров, съучредител на БлуЛинк и координатор по енергийна сигурност и енергиен преход в организациите „За Земята“ и “BankWatch” в интервю с Павел Антонов за „Евромегдан“.
Достигането и окупирането на атомна централа или хранилище за ядреноактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, както и воденето на военни действия в такива места може да бъде доста опасно, припомни Тодоров. Руските войски са достигнали до „Чернобил“, където се появи опасност от прекъсване на електрозахранването, при което се е наложило да се използват резервни генератори. Експертът отбеляза, че това крие риск, защото при липса на захранване не може да се наблюдава, контролира и да се реагира, когато възникнат изменения в хранилището.
Даде пример, че липсата на контрол върху охлаждането е довело до най-голямата ядрена катастрофа след „Чернобил“ и Фукушима – тази в Маяк, СССР, през 1957 г., причинила заразяване в диаметър от стотици километри.
„Чернобил е окупиран, след 25-ия ден се позволи на персонала, който е бил там практически заложник – като терористи държат заложници – да бъде сменен“, коментира Тодоров. Обърна внимание, че и другата окупирана ядрена електроцентрала – Запорожие, е най-голямата в Европа и разполага с 6 реактора с по 1000 мегавата. Експертът поясни, че реакторите имат защита от преки попадения като падане на самолет или снаряд, но не са подготвени за водене на война на място. Уязвимостта произлиза от енергийните системи по снабдяването на електричество, които не позволяват извършването на голяма част от дейностите.
Експертът оподоби окупирането на централите на терористичен акт, защото се предполага, че вражеската страна не би стреляла, не би използвала артилерия, за да избегне взрив, „но във война не можеш да имаш гаранция как ще се развият военните действия и кой ще бъде притиснат от някакви обстоятелства, за да може да се възползва от тази ситуация“, категоричен беше Тодоров. Уточни, че митът, че не се водят войни там, където има ядрени централи, е рухнал, което е е силно обезпокоително и всъщност страните, които разполагат с такива са не по-защитени, а напротив, по-уязвими. Това определи и като причина в новините за военни действия да се споменава и какво се случва в централите.
Във връзка с войната в Украйна само от движението на тежките верижни машини на руските военни в региона на ядреното хранилище на ядреноактивните отпадъци, веднага се е вдигнала радиацията, което е предизвикало паника, отбеляза експертът.
Фактът, че в България се говори за нова ядрена мощност при положение, че има алтернативи вече и че войната всъщност показа уязвимостта на ядрените централи и опасността, която носят за населението на огромни площи експертът определи като обезпокоителен.
Когато се разчита на ядрени централи и на изкопаеми източници на енергия, винаги си уязвим от обстоятелствата, коментира заглавието на статията си „Енергиен преход без нови ядрени мощности и „Газпром“ Тодоров. „Например при Фукушима обвинихме природата, цунамито, при Чернобил – човешка грешка, сега казваме, че войната, но всъщност във всички тия ситуации проблемът е, че има ядрена централа, която е уязвима и която е огромна опасност за населението“, категоричен беше експертът.
Определи, че за България съществуват алтернативи не само на ядрената енергия и „Газпром“ и че когато става дума за освобождаване от ядрени горива това означава освобождаване и от газ и въглища. Крайната цел не бива да е замяна на руския газ с газ от Катар, Алжир, САЩ или други места, което е предложението на Европейската комисия, а зависимостта от изкопаеми горива трябва да се премахне, категоричен беше експертът. Даде пример с Украйна, където има шест взривени газопровода в следствие на военните действия.
Моментът е много подходящ да се ускори зелената сделка, уточни още Тодоров. “Това е изключително важно и ни освобождава от всички притеснения, геополитика, натиск, войни. И също много е важно отделните домакинства да имат възможност да произвеждат енергия, да я продават, и също енергийните кооперативи”. Отбеляза, че единственото решение е да се вземат енергийноефективни мерки, които да намалят 30 до 40% от изразходването на енергия.
Експертът коментира, че съществуват лобистки руски и местни енергийни интереси, които създават агресивна кампания в посока съпротива към зелената сделка и как се налага изкуствено от ЕС с цел десетки хиляди хора да останат на улицата. Целта всъщност е създаването на нови, по-чисти, по-високоплатени работни места, по-добро качество на живот на хората и по-чиста околна среда, но за съжаление в медиите постоянно се дава трибуна на хора, които обясняват как за България е задължително да се използва атомната енергия, газ и въглища.
МОСВ държи да се въведат мерки за демократизиране на добива на енергия и всеки да може да захрани домакинството си. Това изглежда най-директният и правилен начин да се прекъсне централизираното управление, допълни Павел Антонов.
При повишаването на цените на електроенергията през октомври 2021 г. зелената сделка беше “обвинена”, докато не стана ясно, че единствените източници на енергия, които не повишиха цените си, бяха от ВЕИ. 10-12 предприятия у нас са създали собствен добив на енергия от ВЕИ, което ги прави независими от скока на електроенергията и несигурността за предвидимост на разходите, допълни Тодоров.
Ползите за бизнеса, технологията и натискът около сигурността от войната са сред причините България да върви в посока освобождаване от атомна енергия и изкопаеми горива. Необходимите мерки за това включват: приемане на енергийни политики в посока зелен преход и зелена икономика; отказ от енергийни мегапроекти, каквито са АЕЦ Белене, Козлодуй, парогазови централи; развитие на енергетиката, основана на съвременните технологии за възобновяеми енергийни източници; създаване на детайлен план за кариерно преориентиране на засегнатите от енергийния преход служители.
Всички направени ВЕИ централи са без субсидии от държавата, за разлика от мегапроектите, които биха стрували на държавния бюджет 3 милиарда без да създадат енергийна независимост и по-високи доходи за хората, заключи още Тодоров.
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
