„Биолаборатории в Украйна“: как опровергаване на конспиративна теория допринася за разпространението й

От Даниел Уилън-Шейми и Тимъти Греъм, в The Conversation.

На 24 февруари, когато руските сили нахлуха, в социалните мрежи започнаха да се разпространяват истории за финансирани от САЩ биолаборатории и изследвания на биологично оръжие в Украйна.

Фалшивите твърдения произлизаха от десните кръгове, но се разпространиха широко и скоро бяха подхванати от водещия на Fox News Тъкър Карлсън. Не след дълго руското правителство, което открай време разпространява твърдения за украински биолаборатории в миналото, поде разказа като закъсняло оправдание за инвазията на Украйна.

Проучихме как историята за биолабораториите бе разпространена в Twitter и направихме обезпокояващо (ако не и напълно изненадващо) откритие. Повечето й разпространители се опитват да я развенчаят, но в крайна сметка по този начин „наливат масло в огъня“.

Объркано опровергаване

Първоначално се заехме да търсим координирани групи от привърженици на конспиративни теории, популяризиращи теорията за биологичното оръжие.

За да направим това, потърсихме акаунти в Twitter, които ретуитваха публикации, споменаващи „Украйна“ и „биолаборатории“. След това, за да видим как тези акаунти са свързани помежду си, разгледахме кои от тях са ретуитнали едно и също едновременно. Открихме 1469 такива акаунта и 26 850 връзки между тях.

Във визуализацията на нашите резултати по-долу всяка точка е акаунт, който ретуитва поне една публикация за биолаборатории в Украйна. Когато два акаунта ретуитнат едно и също нещо в рамките на една минута един от друг повече от везднъж, теглим линия между тях.

Можете да видите, че акаунтите са разделени на групи от координирано поведение при ретуитване. Открихме 50 такива клъстера и 49 от тях се опитваха да опровергаят теорията за биологичното оръжие. Само една малка група (оградена в синьо) се опитваше да я разпространи.

В други големи клъстери в тази мрежа видяхме туитове от акаунти, работещи за развенчаване на конспирацията за биологично оръжие, като прессекретаря на Белия дом Джен Псаки, Пентагона, Kyiv Independent и Sky News.

Нашият анализ заключва, че тези, които са най-изявени в разпространението на наратива, са тъкмо опитващите се да го развенчаят. Повечето от клъстерите ретуитираха Псаки (дясно, в пунктиран кръг).

Дезинформация за всеки

Едно място, от което да започнете да разбирате какво се случва, е идеята на американската изследователка Кейт Старбърд за „дезинформация чрез участие“.

Този процес често започва с много видими потребители (като политици, знаменитости или лидери на общественото мнение), разпространяващи новини до своята онлайн аудитория.

Въпреки това, разказът за теорията на конспирацията в биолабораториите тръгна от алт-технологичната платформа Gab и придоби популярност в Twitter благодарение на усилията на периферен акаунт в QAnon. Но докато дискусията се надграждаше в Туитър, теорията беше подхвана от китайското и руското министерства на външните работи, и кулминира като сегмент от предаването Tucker Carlson Tonight на Fox News

Ето как една теория на конспирацията се превръща в „новина“. Публиката филтрира вестите през собствените си мирогледи, които вече са повлияни от медиите, с които редовно взаимодействат. Аудиториите изграждат, променят и популяризират тези интерпретации в собствените си социални мрежи.

Обикновени участници поемат дезинформацията, която циркулира в техните общности, раздуват я и я разпространяват; процесът я завърта и самоусилва в затворен кръг.

Когато политически играчи като Псаки или руски правителствени служители коментират теория на конспирацията, няма значение дали целят да я разсеят или да я усилят: те в крайна сметка я „захранват с кислород“.

Новият конспиризъм

Ако работата за развенчаване на фалшиви новини само ги нагнетява в затворения кръг, какво може да се направи?

Дезинформацията чрез участие ни завърта в цикли, които вкарват в криза начина, по който си обясняваме света в различните обществени групи.

Американските политолози Ръсел Мюърхед и Нанси Л. Розенблум наричат ​​резултата от тази криза „нов конспиризъм”.

Докато старомодното конспиративно мислене разчиташе на сложни теории, за да обоснове твърденията си, една идея на новите конспиратори може да излезе вярна, просто защото привлича много внимание.

Разпространението на новия конспиризъм се засили с ерозията на доверието в традиционните институции през последните десетилетия.

Доналд Тръмп и други политици по света работят за ускоряване на тази ерозия, но те са само част от проблема.

По-голямата част е, че дезинформацията е доходоносна за компаниите за социални медии, а социалните медии са неразделна част от това как се социализираме и формираме мнения.

Какво може да се направи?

Отново и отново сме свидетели на конспиративни теории, разпространявани в социалните медии, които допринасят за политическа поляризация и подкопават демократичното управление.

Време е да преосмислим нашата медийна екосистема и как я регулираме, преди доверието в демократичните институции и принципи да спадне още повече.

Справянето с това е херкулесова задача и не е достатъчно за страните да създават закони и регулират мрежовите платформите поотделно. Това трябва да бъде глобално усилие. Финансовите санкции вече не са достатъчни – трябва да има системна промяна, която да демотивира платформите да печелят от невярна и дезинформация.

По същия начин политиците и комуникаторите като Псаки трябва да бъдат по-добре информирани, че „даването на кислород“ на тези конспиративни теории може да има непредвидени последици; опитите за повишаване на осведомеността или развенчаването им могат да доведат до световно разпространение.

Съветът към редовите потребители на социалните медии, както винаги, е да помислят два пъти, преди да споделят или ретуитват.

Когато част от съдържание предизвиква силна емоционална реакция, това често може да е знак, че се използва фалшива информация. Ако държите да споделите нещо, правенето на екранна снимка на съдържанието е за предпочитане пред допълнителното усилване на източника, тъй като изрязва дезинформатора от веригата.

Изявление за прозрачност на авторите

Автори: Даниел Уилан-Шейми, Старши научен сътрудник, и Тимъти Греъм,
Старши преподавател към Queensland University of Technology.

Тимъти Греъм получава финансиране от Австралийския изследователски съвет чрез Награда за изследовател в началото на кариерата си (DE220101435) за „Борба с коордираното неавтентично поведение в социалните медии“. Той също получава финансиране от Департамента за отбрана на австралийското правителство. Дениъл Уилън-Шейми нито работи за компания или организация, която би се възползвала от тази статия, нито притежава дялове или получава финансиране от такава, и не е разкрива никакви свързаности от значение извън академичния си пост.