Последиците от войната в Украйна през погледа на Сергей Мирний

Сергей Мирний е бивш разузнавач, работил в електроцентралата в Чернобил през 1986г. по време на най-голямата ядрена катастрофа, и дългогодишен приятел на БлуЛинк. През годините Мирний е останал в Украйна, където е създал Чернобилския университет. Съосновател е и на „Чернобил тур“ – компания пионер в развитието на туризма в тази област. За войната в Украйна и последниците от нея разговаря с Павел Антонов.

Днес сме поставили много трудна, бих казал дори трагична тема на разговор, а именно войната в Украйна и новините от последните часове, че най-накрая зоната на атомната електрозентрала в Чернобил е освободена от руските войници. Бих искал веднага да попитам Сергей дали има някаква информация за това, което се случва в момента. Чернобилската централа отново в ръцете на украинските войски ли е? Имате ли информация?

Да, разбира се, разбира се. Следя внимателно тази ситуация. Наистина руските войски се изтеглят от района на север от Киев и до украинската граница освободиха всички, бих казал няколко десетки градове и села и този район. И напуснаха град Чернобил, електроцентралата и различни, доста сериозни ядрени съоръжения в зоната. Интересното е, че преди да напусне станцията ръководителят на украинските работници от атомната електроцентрала беше накаран да подпише официален документ, че нищо лошо не се е случило с нея, че не са причинени щети и че украинските работници, собствениците на тази атомна централата, са доволни. Аз също, както знаете като бивш военен, бях много силно впечатлен, че шефът на руските войски и атомната електроцентрала е генерал с една звезда. Това означава, че се придава много голямо значение на това, което се случва в електроцентралата.

Разполагаме с доклад на Асошиейтед прес, според който руснаците всъщност руските войници копаят окопи в Червена гора. Може би ще обясните малко повече значението на тази Червена гора около атомната електроцентрала?

Има такава информация, но все още не е потвърдена. Атомната електроцентрала се състои от четири ядрени единици. Три от тях са в нормлна форма и етап на извеждане от експлоатация. И четвъртата е експлодиралата единица, над която има огромен саркофаг и огромен втори капак над саркофага, т.нар. арка. Това е огромен индустриален обект с ограда с всякакви физически и други видове защита срещу натрапници. Червената гора е разположена в началото на западната радиационна следа, която е резултат от първата експлозия и отделянето на огромни маси от силно радиационна материя. И така се нарича Червена, защото беше обикновен борова дървесна гора, но боровете загинаха заради дозите получена радиация, което променя цвета им в червен. Но парадоксалното е, че в момента всъщност няма гора на това място, в тази област. Мъртвите борове са силно заразени. Те са паднали и изкоренени и по принцип сега пространството е почти празно място с малка млада гора от брези, израснали в района. Не вярвам, честно казано, това е само мое предположение. Първата ми военна специалност, професия, е командир от мотопехотен взвод. И честно казано не виждам причини за копаене на огромни окопи в тази гора просто от техническа гледна точка. Но има един кръстопът доста близо до атомната електроцентрала и до изоставения град Припят. Няколко пътища, важни пътища, се пресичат там. Всъщност са единствените пътища в околността. Вярвам, че са направили пропускателен пункт там, за да контролират трафика. И както обикновено, важните пунктове обикновено имат някакъв вид укрепление. И вярвам, че може да копаят окопи там. Но не вярвам това да е масова практика.

Нека прочета информация, разпространявана от Асошиейтед Прес. Казва се, че украинската държавна енергийна компания „Енергоатом“ обяви вчера, че украинските войски са извън заразения ядрен обект в Чернобил и това се е случило след получаване на значителни дози радиация от копаене на окопи. Международната агенция за атомна енергия, обаче, не можа независимо да потвърди обвинението за излагане и Енергоатом не предостави повече подробности за състоянието на войниците. Казва се също и че агенцията е била уведомена от Украйна, че руските сили в Чернобил са прехвърлили контрола на украинците.

Да се върнем към другата тема на нашия разговор. Сергей е бил в миналото служител в атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г. и участва в спасителните действия тогава. Също участва в създаването на Чернобилския университет и „Чернобил Турс“. Ще ни бъде интересно да споделите като човек, изпитал ужаса от действаща ядрена катастрофа. Каква според Вас е човешката цена за довеждане на хора там, във Вашия случай за спасителни цели, в днешните обстоятелства? Това са войници, които са водени там за военни цели. Какво е усещато и лесно ли е за някого да бъде в такива условия?

Това е много умен подход и много умен въпрос, защото наистина това, което бих искал да направя, е да сравня две групи от момчета военни от Чернобил. Чернобиските ликвидатори от 1986 г.  и руските войници и офицери, руските войски, които бяха тук. Защото според моите възгледи, моята лични експертиза, а също и от научните ми изследвания на здравето на чернобилските ликвидатори, че дори тогава, през 1986 г., при повечето от ликвидаторите в Чернобил има доминиращ дял на вреда за здравето им, получена не директно от биологичния ефект на радиацията. Но по-скоро от психологически и социални негативни причини, свързани с ефекта на пребиваването им в зоната на Чернобил. Тази група беше дълбоко травмирана, представена като жертва, стигматизирана. И трябва да подчертаем, че работата им беше възприета най-общо изключително положително и дори въпреки този важен факт, ефектите върху здравето им бяха отрицателни. И ще бъде дори много по-лошо за тази нова група засегнати от Чернобил руски военни, които останаха в зоната на Чернобил и дори тези, които са преминали през нея. Защото, добре, не бих казал, че е малко вероятно да получат дозите, които биха могли да доведат до директни радиационни заболявания като остра лъчева болест. Честно казано, не вярвам на информацията, която някои от тях са получили. Може би някои изключително глупави са достигнали близо до дълбоко скритите източници на много мощни, много активни радиоактивни материали, само в този случай. Но това не може да бъде достатъчно масово явление. Но всички определено като група разбира се, че имат допълнителни дози радиация според основните закони на радиобиологията. Това трябва да доведе до допълнителни случаи на рак и вероятно някои други заболявания. Но с абсолютна сигурност, 100% гаранция, че тези грешки ще бъдат обект на всички митологични възгледи за ефектите на радиацията, като 100% рак, като импотентност и така нататък и т.н. И разбира се, те ще бъдат  възприемани много негативно поради това, което са правили там. Поради целта на престоя им в зоната на Чернобил. Бъдейки натрапници, нашественици в независима държава. Този възглед сега доминира в световен мащаб. Но аз вярвам, че много скоро в Русия тази гледна точка ще доминира също.

Вие сега са базиран в Киев, нали? Бихте ли ни казали много накратко каква е ситуацията и как се чувствате, особено за някой като Вас, който е учен, който работи с гражданското общество? Как се чувстват Вашите колеги, включително и Вие в Киев в момента?

Последните две нощи бяха спокойни или почти тихи. Двете предишни нощи чувахме много често и доста мощен обстрел. Това беше противовъздушен и противоракетен обстрел на украинската армия и те също чуваха от разстояние, но доста мощни звуци на оръдия, от тежък снаряд и от изток на Киев и от северозапад, където украинските войски виждаха позицията на Русия и те в крайна сметка се преместиха на значително разстояние. Но преди това се подготвиха за оттеглянето чрез артилерията. Има ранен полицейски час в Киев почти през цялото време. Беше от 8 вечерта до 7 сутринта и преди няколко го отпуснаха и сега полицейският час е от 9 часа до 6 сутринта. Вчера беше отменена забраната и стана възможно закупуването на алкохол в магазините от 11 до 18 часа. Приблизително около една четвърт от гражданите на Киев са в града. Така че улиците са доста свободни. Много малко трафик, задръствания на важни кръстовища и връзки. Може да се видят деца навън. Бих казал за три седмици, може би дори повече не бях виждал деца. С течение на времето някои жители на града се връщат обратно и населението нараства. В началото на войната, след първото изселване имаше много малко хора в Киев. Сега отново изглежда като нормален град. Изглежда много добре и дано така да остане. Но остава важната опасност, че руснаците са разочаровани от военните си поражения и могат да започнат да обстрелват главните градове, включително столицата Киев с ракети с голям обсег или система за изстрелване на реактивни ракети. За съжаление нямаме гаранция, че това няма да се случи. Но ако всичко е наред вярвам, че ще сложим край на това нашествие за кратко време.

Подкрепата и солидарността за Украйна са в изобилие, бих казал в цяла Европа и въпреки нивото на държавна подкрепа в различните страни, дори в България, където е базирана БлуЛинк видяхме миналата седмица мощни масови демонстрации, които успяхме да се покажем чрез нашите канали и в социалните мрежи. Но нека се върнем към вашите спомени и опит относно какво се случва след бедствие, защото всички се надяваме, всички вярваме, че този конфликт скоро ще свърши, рано или късно. Можете ли да ни кажете малко повече за „Чернобил Тур“ и за Чернобилския университет и до каква степен мислите, че област, опустошена от бедствие, в този случай от война, може да бъде възстановена и как туристите са привлечени от такива области?

За мен лично „Чернобил Тур“ беше приложен продукт, страничен продукт от моето академично изследване на последствията от Чернобил и какво представляват съвременните аварии с радиация. И се оказа много ефективен инструмент за обучение на хората, превръщайки ги от пре-Чернобил хомо сапиенс до пост-Чернобил, което означава включване на много важни уроци, научени в Чернобил. А най-добрият начин да образоваш хората е в района на самото бедствие. И оказа доста успешен. Например през миналата година преди коронавируса броят на туристите в Чернобил е нараснал до 125 000. Само за една година. И нараства от един и половина до два пъти годишно. И част от нашата дейност беше просвета и започнахме „Чернобил Тур“, който бяхме разработили в специална академична програма и съдействахме с главни университети в Европа, САЩ и Япония, по целия свят, общо взето. Това прерастна в отделен проект – „Чернобилски университет“, който е един вид платформа на сътрудничество, образование, изследване за украинци и за хора от цял свят. Важно е, че това е мултидисциплинарна платформа. Защото, например, един от нашите най-успешни проекти не беше за околна среда или за ядрени технологии. Разбира се, имаме и такива. Но това беше курс по история. В университет в Ню Хейвън в САЩ – „От Втората световна война до Студената война. Защото една от най-големите битки от Втората световна война е битка за Киев. Най-голямото пресичане на река в историята на всички войни, защото Днепър е доста голяма река и това е много важна и голяма кампания.

За съжаление смятам, че и при най-добрият сценарий този туристически сезон най-вероятно ще бъде загубен в Чернобил. Въпреки факта, че руснаците се оттеглиха, необходима е много работа за възстановяване на инфраструктурата, тъй като мостовете бяха унищожени при изтеглянето. Както и да се провери за радиация. Колоните с танкове и други верижни машини са унищожили горния слой на почвата, който задържаше радиацията, а другите автомобили са я разнесли във въздуха. Затова е необходимо да се проверят всички зони, пътища и места, посещавани от туристи. Доколкото знам, има данни и за много мини в околността. Не в чернобилса област – не вярвам да са ги сложили точно там, но в разстояние от около 50-60 км около последната фронтова линия на украинската защита. По пътя на оттеглянето има много мини. Затова трябва да се проверят всички поля и гори. Това е сериозен проблем.

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.