Андрей Ковачев: да станем нормална държава и да спрем войната

Разговор с Андрей Ковачев – един от съучредителите на БлуЛинк и разпознаваемо лице в природозащитата. Освен, че е бил на Орлов мост много пъти в качеството си на зелен активист, зелен политик, има руско потекло. Отново на Орлов мост, на Мирното шествие за Украйна, разговаря с Павел Антонов.

Андрей, какво те доведе на шествието?

Загиват хора и се върши зло. Ясно е кой започна, кой посегна. И тоя човек трябва да бъде спрян. Това е. На мен майка ми като малка е била в Украйна, защото дядо ми, нейният баща, е бил капитан. Той е бил участник в тази война не защото го е искал, а защото не е имал избор. Или той умира, или убива, където му заповядват да убива. И аз нямах никакви идеи, че това зло пак ще връхлети. Просто тая война трябва да спре. Това е тотално извергщина.

Това, идвайки от човек, който цял живот е имал у себе си някакво чувство за принадлежност към руския народ, е доста силно. И вероятно чувствата, които изпитваш ти, а и много други хора, между другото, руснаци или наследници на руски емигранти, се чувстват много особено, когато тази страна и нейният режим извършва престъпления.

Аз все пак съм си израснал в България, животът ми е свързан тук, но нямам никакви притеснения. Имам гняв. Путин да ми попадне на мушката, цялото ми миролюбие ще замине по дяволите. Но това, което единствено се надявам да не се случи, е да подходим по племенен подход и да почне да се създава омраза и към руснаците. Защото както беше след атаките срещу кулите – американското правителство трябваше да излиза с декларации „важно е да не започваме да създаваме омраза към арабите“. В момента е същото, но е ясно, че Путин трябва да бъде спрян максимално бързо. Важно е да спрем войната. Защото тя ще роди военни престъпления и от двете страни. Няма начин да не се случи. Но е ясно кой вдигна оръжието пръв. Кой започна.

Да, това може би е най-ужасяващият ефект от войната. Това, че опостушава човешкото, опостушава това, което нашата западна цивилизация е постигнала в продължение на столетия. И изведнъж в момента, в който срещу теб започнат да стрелят и да убиват, ти си принуден да отговориш на удара. И в тоя смисъл ние като хора със споделени зелени, демократични ценности, имаме ли какво да направим, за да ги отстоим в тази ситуация по-ефективно?

Продължавам да се опитвам да се вслушвам в хората, които казват, че се надяват да се окаже включително и военна помощ, но все още не го разбирам. Поради простата причина, че когато отидеш и видиш, че един насилник насилва някого, необходимо е да отидеш да помогнеш и да го спреш. Това е елементарен морален въпрос. Да, започват едни теоретизирания… ама той насилваният и той не бил цвете. Няма значение. Ако това беше съдебен процес, съдията нямаше да се интересува от това. Той щеше да се интересува от насилника. А ние в момента сме някак си блокирани в моралния си избор. За мен в момента ние трябва да помогнем на насилвания. Защото той в момента е насилван. И тук става дума за човешки живот. За да спре това нещо. Просто защото насилникът трябва да се уплаши. Това, което ме плаши, е, че нито една страна от никъде не предлага политическо решение на проблема с Крим и Донбас, което е ябълката на раздора. Защото ако такова се намери, не военно, а политическо, вероятно войната ще спре. Това е в момента, което я държи. Трябва да има процес, в който няма насилие. Обаче за да се случи това, трябва и прагматизъм. Но категорично моралният избор за това да не се помогне на Украйна е грешен. Трябваше да помогнем на Украйна, включително с оръжие.

Все пак тази война очевидно предизвиква страхотни дебати. И заплахи. Как се интерпретират те от природозащитна гледна точка? И някакви поуки, някаква промяна в мисленето диктува ли тя?

Аз мисля, че и в западния свят, включително и Германия, избиват, да, а и у нас, неща, които в общи линии са абсурдни. Примерно „Ние сега трябва да се отървем от зависимостта от Путин, дайте сега ще правим атомни централи“. Това са пълни простотии. Ние в момента имаме немалко европейски средства, които можем моментално да инвестираме в децентрализирана енергийна независимост. В енергийни източници, които всяко семейство да има и да бъде независимо. Не просто държавата да е независима от Русия, а хората да са независими. Това е бъдещето. И аз искрено се надявам, че в някой момент ще надделее това, а не мегапроектите от типа „не знам колко си мегавата фотоволтаици на Марица- изток“ или нов реактор в Козлодуй, защото всичко това пак ни поставя в зависимости. И това е и екологичен въпрос, и въпрос за това да сме нормална държава, общо казано, с независими хора. И това да спрем войната. Защото аз не мога да понеса факта, че вкъщи ние се топлим на парно. Газта за това парно в ТЕЦ-а идва от Русия. Това е просто непоносимо. В момента аз също финансирам този режим. Не се чувствам добре от това.

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.