Какво е бъдещето на българския туризъм

Идеи за промени в дейността и териториалния обхват на Организациите за управление на туристически райони ще бъдат представени на Международното изложение „Културен туризъм“, което ще се проведе от 14 до 16 април 2022 г. във Велико Търново. Такава заявка направи Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) на пресконференция на тема „Устойчиво развитие на туризма или развитие на устойчив туризъм. Възможности и предизвикателства след пандемията“ на 1 април в БТА в София.

Желание за коренни промени в начина на работа в сектора заяви Любомир Попйорданов, съветник на премиера Кирил Петков по въпросите на туризма и член на УС на БААТ, по време на пресконференцията в началото на април. Това включва приемането на изцяло нов закон за туризма, както и цялостна трансформация на дейността и териториалната обвързаност на сега съществуващите Организации за управление на туристическите райони. В коалиционното споразумение сред 80 точки има поне 10, които засягат развитието на туризма, обърна внимание Попйорданов.

Според него обаче като туристическа дестинация България се справя неумело с предизвикателствата на глобалните кризи, а принципите на устойчивото развитие и устойчивия туризъм все още не са важна част от реално провежданата в туризма политика. Има резерви и по отношение на правилното управление на природните, културните и антропогенните ресурси.

Пандемията е променила профила на туристите, като все повече българи търсят връзка с природата и качествената местна храна, смята Ели Петрова, собственик на семейна ферма и къща за гости в село Съботковци. В селската къща за гости всеки турист получава гостоприемство и връзка с живота на нейните стопани, а не е само „консуматор на алкохол, храна и чаршафи“, смята и Георги Палахутев, управител на туроператор за специализирани видове туризъм и планински водач.

Палахутев даде за пример развитието на селските къщи за гости в община Трън. То се случва паралелно с развитието на дейността на Трънското туристическо дружество, създадено през 2017 г. след референдума срещу златодобива в района. Пример за събитие, което развива туризма в района, е предстоящия планински ултра маратон „Трън Ултра Рън“, който ще се проведе на 29 май 2022 в четири планини около село Велиново.

Бъдеще за Дунавския регион

В сегашния си вид Дунавският туристически регион не функционира пълноценно и би трябвало да се направи реорганизация на дейността му, смята Попйорданов. Според него 400-те км между Видин и Силистра са непосилни като разстояние не само за физическо преминаване, но и за общ маркетинг и дейности за цялостно развитие.

Попйорданов се заяви като поддръжник на идеята да се създадат пристанища за малки пасажерски кораби по реката, които да обслужват и транспорта на туристи и изрази съжаление, че за тази идея засега няма политическа воля в две ключови министерства – на регионалното развитие и на транспорта. Това е комплексен проблем, който касае и промяна на законодателството, което може да позволи по-голяма ангажираност на институциите към Дунав. Сега река Дунав е като „свещена крава, която обаче не дава мляко“.

До края на 2022 г. обаче в дунавските общини ще бъде представен етикетът за качество DANUrB за продукти и услуги в периферните райони на Дунав. Той е разработен от екип от експерти от шест дунавски страни. От 2020 г. те подкрепят устойчивото използване на богатото културно и историческо наследство по Дунава като възможност за туризъм и бизнес в рамките на проект “Градски бранд Дунав+: Изграждане на регионална и местна устойчивост чрез валоризация на културното наследство по река Дунав”. Фондация БлуЛинк е сред българските партньори в международния консорциум.

Като добър пример за развитието на региона Попйорданов посочи инициативата „Дунав Ултра“ – 740 км веломаршрут по поречието на Дунав до Черно море в България. Според него само за пет-шест тя години е направила повече, отколкото българската държава за последните осемдесет.

Гражданско участие за устойчив туризъм

Голямо развитие има в проекта за национална велосипедна мрежа, за която принос имат и много граждански организации, посочи на пресконференцията Елеонора Йосифова, председател на УС на БААТ. Все още обаче има неразбиране от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“, свързано с промени при указателните табели по пътищата. Това засяга особено болезнено регионалните винени маршрути, както и други специализирани видове туризъм, посочи Йосифова.

БААТ е готова да се включи в обществен съвет във връзка с устойчивия туризъм в защитени територии, стана ясно на пресконференцията. На среща с представители на Министерството на околната среда и водите на 14 март и организации, специализирани в алтернативния туризъм са обсъдени възможни решения на проблемите в тази област, разказа Попйорданов.

Конкретен пример е регламентирането на това къде и как могат да се отглеждат крави. Според него този проблем е важен не само за правилното функциониране на защитените територии, но и за бизнеса на местните хора, който е свързан и с опазване на автохтонни породи. Необходим е компромис между различните интереси в части от Източните Родопи, Стара Планина и Природен парк „Персина“.

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.