Енергийна сигурност зад „желязната завеса“

Съществуващите стратегии, които се подкрепят и предлагат от ЕС за преход към по-зелена енергия, остават актуални в контекста на войната в Украйна, а възобновяемите енергийни източници трябва да бъдат насърчавани като част от енергийната независимост. Премахването на дезинформацията около тяхната същност и цена трябва да бъде силно подкрепено от властите в Брюксел.

До тези изводи стигнаха водещи експерти по енергетика от Източна Европа по време на семинар, проведен от Европейската климатична инициатива (ЕUKI) месец след началото на руската агресия в Украйна. Раду Дудау от Групата за енергийна политика, Румъния, д-р Александра Гавлковска-Фик от Форум Енергия, Полша, и Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията, България, обсъдиха последствията, които войната ще окаже върху преходa към по-зелена енергия в страните зад бившата „желязна завеса“.

На зачестилите напоследък срещи на европейските лидери неизбежно се обсъжда и темата за енергийната зависимост от Русия. Но това е реципрочен процес, защото 40% от енергийните доставки на ЕС идват по линия на Кремъл, което формира цели 80% от руския износ на енергийни носители. По този повод в края на март българският премиер Кирил Петков коментира в телевизионно интервю, че търсенето на асиметричен ефект в санкциите срещу руската икономика трябва да бъде стратегията на ЕС. Така може да се упражни максимално сериозен натиск без това да афектира сериозно на нашата икономика.

Руският посланик в София Елеонора Митрофанова посрещна това мнение със заплахи и закани срещу цялостната европейска политика. Според нея европейските политици готвят за страните си енергийна катастрофа, като се отказват доброволно от руски нефт и газ.

Действително, страните в Централна и Източна Европа разчитат до голяма степен на доставки на газ, петрол и въглища от Русия. Нахлуването в Украйна не само повиши цените на газа, но и постави енергийната независимост в центъра на политическите дискусии, потвърдиха участниците на форума. Според тях, перспективите за Полша, Румъния и България са в една обща посока – търсене на повече алтернативни форми на възобновяема енергия и диверсификация на доставчиците на изкопаеми горива.

В търсене на енергийна независимост

Полша в момента внася почти половината от общото си потребление на енергийни източници, като Русия е основният ѝ доставчик. Оттам Полша внася 75% от въглищата, 65% от петрола и 65% от газ, които потребява. Дискусиите във Варшава около енергийната сигурност винаги са били на преден план, но в момента те са доминирани от енергийното осигуряване за следващата зима.

Румъния е значителен производител на газ и разчита само за 20% от потреблението си на внос от Русия. В страната има и сериозни традиции в добива на нефт, но все пак в наши дни до 30% от петрола идва от Русия, като страната има повече международни алтернативи за този енергиен ресурс. Въпреки това настоящият политически дебат сред властите в Букурещ все още се върти около енергийната сигурност. През лятото на тази година румънското правителство ще отвори отново мини за лигнитни въглища с общ капацитет 3 мегавата, вместо да намалява потреблението на въглища, както е записано в зелената сделка на ЕС.

България е силно зависима от вноса на енергия от Русия. Оттам се внасят 85-90% от нейния газ, цялата ядрена енергия и голямо количество от потреблението на петрол. Затова и към момента българското правителство най-неохотно заема по-твърда позиция срещу Русия в контекста на войната в Украйна. Това засяга не само евентуални санкции за намаляване на енергийни доставки, но и по отношение на потенциална военна помощ за Украйна.

На фона на информацията, че Русия е изключена от Съвета на Европа, експертите в дискусията се съгласиха, че трябва да бъдат намерени съвместни решения за енергийното бъдеще на ЕС. Те подчертаха, че трябва да се взимат безкомпромисни решения за увеличаване на електричеството, произвеждано от частните домове, както и за доминирането на възобновяемите енергийни източници в средносрочен и дългосрочен план. Въпреки това според тях краткосрочното увеличение на използването на въглища и ядрена енергия, особено в страни като България и Полша, е много вероятно.

EUKI подпомага граждански организации в Източна Европа за насочване на политическия дискурс към постепенното премахване на изкопаемите горива и нъсърчаване на инсталирането на възобновяемите енергийни източници. Това става на фона на намаляването на общото потребление на енергия в целия ЕС, особено в транспортния и промишления сектори. Сигнали, че възобновяемите енергийни източници са по-евтини от изкопаемите горива и насърчават енергийната независимост, вече са налице.

Правителствата трябва да бъдат подпомогнати да променят курса си за връщане към въглищата и ядрената енергия в условията на неясно бъдеще заради войната в Украйна. Фокусът да бъде изместен към общностната сила и децентрализирани малки енергийни проекти. Все пак трябва да се вземат предвид несъответствията между държавите в ЕС и че все още няма универсално решение, което да работи за всички, съгласиха се участниците в дискусията.

Острите нападки между София и Москва доведоха до изтеглянето на българския посланик от руската столица „за консултации“, което на дипломатически език е знак за намаляващото доверие между двете страни. Дали това недоверие ще се отрази и на вноса на руски енергийни източници в страната е въпрос с повишена трудност за всички, които следят темата. Сред тях е енергийният експерт в Центъра за изследване на демокрацията Костанца Рангелова, която съзира алтернативи на руския газ в евентуални доставки на втечнен газ през терминали в Гърция, Турция и Румъния. Количествата от тях обаче трябва да се договорят, а при спешни нужди е необходимо да имаме допълнително споразумение, особено с Румъния и Гърция за доставяне на допълнителни количества газ.

Големите световни износители на газ, освен Русия, са Австралия, Катар и Съединените щати. Отворен остава въпросът как ще може той да стигне до България и най-вече на каква цена. Критични гласове предупреждават, че инфраструктурата за транспорт на втечнен газ чрез танкери няма как да достави по-големи количества газ отколкото тръбопроводите. Един от тях е на Боян Рашев, експерт по управление на околната среда, свързан с корпорации, добиващи изкопаеми горива у нас.

В България единствената реално направена стъпка за диверсификация на газовите доставки от Русия е договорът с Азербайджан. Засега получаваме договорено по него количество, което се равнява на 10% от общите ни нужди. Ако правителството на Кирил Петков успее да завърши газовата връзка с Гърция през лятото, това може да замести по-значителна част от руските доставки.

Съществуват и алтернативни източници за добив на газ в страната и в акваторията на Черно море. Газовите хидрати по дъното на Черно море са едни от най-обещаващите източници с огромен потенциал. За подробни изследвания са необходими около 30 милиона евро за една година, за да стане ясно дали може и дали със съвременните технологии да се направи икономически изгоден добив, твърди доц. Атанас Василев от Института по океанология към БАН.

Възобновяемата алтернатива

Най-устойчивият вариант за заместване на изкопаемите горива като енергиен ресурс си остават възобновяемите енергийни източници. В момента те осигуряват между 20% и 30% от енергийния микс на Европа в зависимост от сезона, но ЕС планира мащабни инвестиции в тази посока. Според Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, пред такива инвестиции стоят две големи въпросителни. Едната е чисто технологично дали може в кратки срокове да се замени използването на изкопаеми горива. Другата е свързана с цената, която евентуална трансформация на тези източници може да доведе. Ключов е въпросът къде е пределната цена, отвъд която ще е твърде скъпо и общественият натиск ще води до загуба на мотивация сред политиците.

Променената обстановка в Европа поставя българското правителство пред изпитанието да извърши реални реформи в посока справедлив енергиен преход още по-бързо, потвърждава енергийния експерт на „За Земята“ и CEE Bankwatch Тодор Тодоров. В интервю за Евромегдан той заяви, че тенденцията е ЕС да намали до минимум зависимостта си от руски газ и препоръча конкретни действия в тази насока. Те включват:

– въвеждане на енергийни политики в посока зелен преход и зелена икономика, което да е съпроводено с отказ от енергийни мега проекти като АЕЦ Белене, Козлодуй 7 и парогазови централи;

– увеличаване на енергийна ефективност и децентрализация на производството на електроенергия – нещо, за което се застъпва редовно и вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов;

– инвестиране във възобновяеми енергоизточници и технологии за съхранение на енергията, за което ще има допълнителни средства от плана за възстановяване и устойчивост, Модернизационния фонд, Фонда за справедлив преход и териториалните планове;

– детайлен план за кариерно преориентиране на засегнатите от енергийния преход служители във въглищните централи, което би смекчило значително негативните нагласи на голяма част от обществото в региона на Стара Загора по тази тема.

Преходът към по-зелена енергетика ще се реализира без участието на Газпром и без изграждането на нова ядрена мощност в страната, категоричен е Тодоров.

На обратно мнение е социологът проф. Иво Христов от Пловдивския университет. Според него европейската зелена сделка вече отива в миналото и сега на преден план излизат нови възможности за предоговаряне на руските енергийни доставки, в които конкуренти на ЕС в по-голяма степен ще бъдат Индия и Китай. Христов вещае локални войни и преосмисляне на енергийните пазари.

Мнението му срещна съпротива от изследователи, експерти и журналисти, които сблъскаха визиите си за енергийното бъдеще на Европа и на кръгла маса, организирана от Академичен център за високи постижения „Жан Моне“. Ръководителят на центъра проф. Иван Чалъков смята, че голяма роля за военния конфликт играят ценните на ресурси украински земи, особено заради някои редки метали, които са суровини за индустрията с батерии. В доклада си „Геополитиката като стил на мислене“, той посочи следното: „Сега геополитическата борба между Евразийския континент и Атлантическите сили продължава, приема нов вид. Ако България може да избира между Изтока и Запада, то Русия няма такъв избор!“

Като добър пример в контекста на цялостната европейска стратегия за енергийна сигурност той посочи развойната дейност в Германия на българската компания Монбат – една от общо две в ЕС, които активно разработват нова технология. През 2017 г., българската компания придобива две германски компании, с опит, експертни познания и умения в литиево-йонната област, като целта е Монбат да се фокусира върху разширение на производствения капацитет и комерсиализиране на новоразработената клетъчна технология. Подобна технология дава и достатъчно добра алтернатива за съхранение на електрическа енергия, което е заложено като стратегическа цел и в приетия наскоро План за възстановяване и устойчивост на България.

Повече по темата в „Евромегдан“

околна среда

климатични промени

Текстът е изготвен в рамките на проект “Fostering policy changes in Bulgaria’s climate legislation“, който се изпълнява от фондация „Блулинк“ с подкрепата на Европейската климатична фондация (European Climate Foundation).

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.