Нагреваемите тютюневи изделия не са “по-безопасна алтернатива”, индустрията ни мами
Твърденията, че нагреваемите тютюневи издеиля представляват „по-безопасна алтернатива“ са подвеждащи и обслужват единствено продажбите на тютюневите компании. Това заяви д-р Гергана Гешанова, председател на Коалиция за живот без тютюнев дим, в интервю с редакторката на БлуЛинк Велина Барова, излъчено във фейсбук профила на Евромегдан.
Експертката определи претенциите на индустрията като неоснователни и описа механизмите й на влияние върху формирането на нагласите както в обществото, така и у взимащите решения относно политиките в тази област.
Нагреваемите тютюневи изделия са широко рекламирани у нас. Те са съставени от устройство, в което се употребява тютюн във вид на малки стикчета. В него има механизъм, който загрява тютюневите листа до температура от 300-350 градуса, при което се образуват изпарения, които пушачът вдишва и получава усещането, че пуши цигара.
„Всяка стока се рекламира в най-добрия възможен вид. Тютюневата индустрия в продължение на десетилетия е хвърлила милиарди, за да създаде този продукт. Изглежда елегантно, съвременно, високотехнологично, красиво и е представено като по-безвредно за здравето“, отбеляза д-р Гешанова.
Промяна в нагласата на обществото се забелязва, заяви председателката на Коалицията. Допълни, че все повече развити страни започват да отхвърлят употребата на тютюневи изделия. Даде за пример Скандинавските страни, Канада, Австралия, Великобритания и други, където нивото на пушачите спада до 7%.
„Това е загуба за производителите, води ги до работа с всички сили за запазване на старите клиенти и намиране на нови“, заяви експертката. Цитира данни на СЗО, според които 8 милиона души годишно умират вследствие на заболявания, пряко или косвено свързани с употребата на тютюневи изделия (рак на белия дроб, други ракови заболявания, сърдечно и мозъчно-съдови заболявания, ХОББ).
В момента тютюневата индустрия признава, че пушенето е вредно, но определя бездимните продукти като не толкова вредни за здравето на човека. В края на рекламите се казва, че тези изделия са за пушачи, които се затрудняват с отказването от цигарите, за възрастни хора. Практиката, обаче, показва нещо друго, заяви д-р Гешанова. Младите хора са силно впечатлени от елегантната визия и посланията, които се лансират, и намират тези продукти за атрактивни. СЗО доказва, че много млади хора започват да пушат именно чрез нагреваеми изделия и електронни цигари, отбеляза председателката на Коалицията.
„Световният здравен консенсус категорично излиза със становището, че някои вредни вещества може би са в по-малко количество заради процеса на нагряване, вместо горене, но това не означава, че те липсват“, заяви експертката и допълни, че „половин чаша отрова все пак е отрова“. Експертната оценка на СЗО е категорична, че тези изделия съдържат в себе си тютюн и никотин, който предизвиква зависимост, и не са безопасни за здравето.
Д-р Гешанова заяви, че в България няма забрана за реклама и спонсорство на тютюневата индустрия, която умело използва всички пролуки, за да достигне до хората. Индустрията си позволява да лансира широко реклама на устройството, а не на самото тютюнево изделие. „Много лекари участват в кампанията. Вероятно някои от тях не са докрай запознати, други са облъчени изцяло от платените изследвания на тютюневата индустрия, но започва рекламиране от страна на медицинските специалисти. „Това е най-опасното“, категорична е експертката. Съобщи, че съществуват здравни конференции у нас, които се сформират с пропагандна цел. Пишат се и платени публикации в списания, които лансират посланието. Това е в противоречие с Рамковата конвенция за контрол на тютюна, становищата на СЗО и други световноизвестни медицински специалисти и институции.
Набира популярност твърдението, че Американската агенция за контрол на храните и лекарствата е разрешила употребата на нагреваеми тютюневи изделия, което не е истина. Става дума за злоупотреба с името на авторитетна световна институция. В действителност твърди, че някои вещества са в по-малко количество, но в никакъв случай не ги препоръчва като по-безвредна алтернатива. „Изследване, което проведохме последните месеци, показва, че организации получават спонсорство за това да се провеждат здравни конференции, в които се казват полезни неща, но присъстват представители на тютюневата индустрия, които лансират своите изделия. Същото се случва и с авторитетни лекари, което влияе както на цялото медицинско съсловие, така и на пациентите“, заяви председателката на Коалицията за живот без тютюнев дим.
Тези послания стигат и до властимащите, което довежда до това нагреваемите тютюневи изделия да имат много по-нисък данък от конвенционалните цигари и не са забранени за употреба там, където обикновените са забранени. Държавата не взима адекватни мерки така, че да защити населението от индустрия, чиято цел не е да опази здравето, а да увеличи собствените си печалби. В страни, в които населението е с по-ниска здравна информираност, цигарите се рекламират и продават успешно, категорична е д-р Гешанова.
„Има доказателства, че съществува спонсорство от страна на представители и фирми на тютюневата индустрия от страна на организации, но няма данни относно кой депутат или министър конкретно е получил финансов стимул“, заяви експертката. Това, което се вижда е, че много министерства цитират послания, които до които намесата на тютюневата индустрия. Това говори за индиректна връзка между източника и посредниците (научни институти, медицински институции, медии).
Показателен е и примерът от 2010 г., когато депутат повежда война срещу забраната на тютюнопушене на закрити обществени места, в следствие на което тя е забранена и влиза в сила едва през 2012 г. Това е доказателство за прякото въздействие на тютюневата индустрия.
Спонсорството в България не е забранено и чрез него имиджа на тютюневата индустрия се изчиства. То стимулира и дава възможност нейните послания да се популяризират. В телевизионните предавания много по-често гостите защитават становища в тази посока и по-рядко се канят експерти, които разкриват истината за здравето на хората.
С тези въпроси се занимава и разследващ доклад, изготвен от Коалиция за живот без тютюнев дим. Засяга темата за спонсорството и 5 направления, споменават се конкретни институции и лица, участвали активно във връзката посредник-получател и до какви последствия е довело за страната.
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.