Цената на хората

Поредният медиен и политически цирк около поредната зловеща касапница на работещи за хляба си хора затиска една страшна истина: че взривът в Горни Лом не е трагедия а убийство, и то предумишлено. Че е дело на хора на власт, които отлично са знаели какво ще последва. И са сторили всичко то да се случи, без оглед на броя на жертвите, само и само да капнат пари в едни сметки на техни приятели, настанени в директорски бордове. От които печелят и те.

И ето, случи се! Пак затрити животи , разбити семейства, осиротели деца. Машината за хляб и зрелища работи безотказно като месомелачка: кадри от пръснати на късчета човеци се редуват с човъркане в мъката на оцелелите им близки; обичайните лица на властта са в траур, скръбно мълчат, хванати в крачка ден преди избори! Правителството е служебно, никой от набедените за участие в следващото раздаване на властта не носи отговорност. Колко удобно! И колко цинично!

Този път обаче има нещо различно: има свидетели. И един от тях проговори: Петър Пенчев, човек, за когото рядко ще чуете в инак многогласните медии. Съпредседател на „Екогласност“ (Национално движение, не онази пародия, наречена „политически кръг“ около БСП), учредил Асоциация на свободното слово „Анна Политковская.“ Описал е всичко в пакет: как подавал сигнали за гешефта с пехотните мини до Сергей и Борисов. Как сезирал и молил да спазят закона. Да попречат на този убийствен бизнес проект. Как изисквал да има екооценка, да се води обществено обсъждане, за да чуят и хората в Горни Лом каква смърт ги заплашва. Как обжалвал, водил дела. Има сигнали, въпроси, входящи номера. В тях е казано всичко: че се върши престъпление, че ще има и жертви.

Има и отговори – от лицата, които сме избрали да водят държавата. Един – мълчалив, от Сергей Станишев. Друг – ехидно-формален, от прочутата Манева, несменяем еко-министър (или негов заместник) при ОДС и при Герб. Трети просто се смели в лицето му. без да кажат и дума: да, има закони, имате право, пишете, обжалвайте – само че тук ние решаваме, в нас са ножът и хлябът. И нищо, нищо не предприели. Напротив, покрили свидетелства, замаскирали каквото и колкото можели – просто тъй, да върви далаверата! И така, докато мините гръмнаха!

Всеки път щом се случи такава трагедия ни се иска да спрем месомелачката за човешки животи, да изключим политико-икономическото й захранване. Нека този път го направим, поне имаме шанс във неделя! Да пречупим системата, да разкараме тези, които от години печелят от нея. За сметка на десетките взривени на късчета работници край Горни Лом, на затрупаните миньори в Ораново, на удавените от калта в Аспарухово и Мизия, на смазаният машинист в Калояново, и безброй други погубени от нея. На децата им, близките им. На всички нас, които живеем, работим и плащаме данъци в държавата България, без да получаваме от нея елементарните услуги, които ни дължи: сигурност, законност, правосъдие, здраве.

Всеки път щом се случи такава трагедия ни се иска да спрем месомелачката за човешки животи, да изключим политико-икономическото й захранване. Нека този път го направим!

От десетки години управляващи под всякакви фирмени флагове – и леви и десни – ни залъгват, че това е окей. Че да се харчи човешки живот е приемливо. Че всяка грижа за здравето, чистотата на въздуха и водите, е „бреме,“ ненужна прищявка. Че да търсим законност, закрила за хората и за природата е равно на „рекет,“ че права имат само печалбите. И то даже не всички печалби: само тези на дадени хора и фирми, които умеят да „върнат на жеста.“

Не, не съм болшевик! Нека предприемчиви, активни, почтени хора, правят бизнес с идеи и с труда си. Нека плащат достойни заплати и печелят достойни пари – без заменки, без строежи по дюните, без отровни лагуни и затрупани рудници, без сеч на вековни гори. Нека тях да опазва държавата, не да брани агенти на службите с партийни протекции – кой получил от тях черно куфарче, кой – „приятелски“ кредит или РМД. Днес всички трябва да действаме: прокурорът – по факти и действия, ние – на изборите, с бюлетини в ръка. Без процеси и съд, без промяна на властниците, сегашната тъжна пародия на демокрация и пазарна икономика ще продължи.

Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.