„Подводниците“ на тютюневата индустрия
Как тютюневата индустрия влияе на политики, свързани с общественото здраве, разказа д-р Маша Гавраилова. Снимка: Евромегдан
Тютюневата индустрия влияе върху законодателството за тютюневите изделия у нас чрез организации, които финансира, разкрива разследване на Коалицията за живот без тютюнев дим. Конкретни случаи представи д-р Маша Гавраилова, една от авторките и дългогодишен експерт по политики против тютюна, в интервю за Евромегдан на 9 март 2022 г.
През лятото на 2018 г. в обществото се разгоря дискусия около увеличаването на акциза на нагреваемите тютюневи изделия, провокирана от законопроект за промени в Закона за акцизите и данъчните складове с цел повишаване на бюджетните приходи, внесен от депутати на управляващата тогава ГЕРБ. Те предложиха изменение на данъчната ставка на нагреваемите тютюневи изделия предвид увеличаването на пазарния им дял.
За разлика от предходна законова промяна, приета месеци по-рано, този път предложението е за дългоочакваното въвеждане на дефиниция на „нагреваемо тютюнево изделие“ и за определяне на данъчната основа и акцизната ставка, уточни д-р Гавраилова. През ноември 2017 при кутия цигари за нагреваеми изделия с грамаж 6 гр. и цена от 5.50 лева, акцизът е 0.93лв. Експертката уточни, че ако се прилага акциз, както при обикновените цигари, следва да бъде 3.54 лева на кутия. Това становище не е прието добре както в комисията на 12 юли 2018 г., така и в пленарната зала. Не е посрещнато добре от опозицията – БСП е опонент на предложението. Според партията се нарушава Законът за публичните финанси: промените в закона за акцизите се очаква да влязат в сила от 1 октомври, а законът гласи, че подобни промени започват действието си от 1 януари.
Също са изтъкнали аргумента, че при бездимните цигари „не се отделят над 150 токсични вещества“, както при конвенционалните цигари, което ги прави по-малко вредни, следователно не би трябвало акцизът им да е изравнен. Стигнало се е дори до обвинения, че ГЕРБ, че искат да направят услуга на производителите на цигари, уточни д-р Гавраилова. ДПС и ВМРО също са се застъпили за тезата, че промяната трябва да влезе в сила от началото на предстоящата година. Министерство на финансите, обаче, подкрепя законопроекта заради възможността да последва положителен бюджетен ефект. Опозицията е възприела компромисен вариант – коренна промяна на първоначалните предложения, подчерта експертката. Сред промените, приети през 2018 г., са увеличение на акциза от 152 на 233 лева на килограм, което представлява около 40% от акцизната ставка на цигарите.
На заседание на Народното събрание от 18 юли 2018 г. тогавашната народна представителка от ГЕРБ Менда Стоянова представя доклада на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. „Министерството на финансите подкрепя законопроекта, браншовите организаации изразяват несъгласие със законопроекта предвид драстичното увеличаване на акциза на нагреваемите тютюневи изделия спрямо облагането им в други страни на ЕС“, заявява Стоянова.
„На сайта на Народното събрание е качена стенограмата от пленарното заседание, но не и от заседанията на комисията за разглеждане на законопроекта. По този начин няма как да се разбере кои са тези браншови организации. Поискахме да ни ти предоставят чрез Закона за достъп до информацията, но не получихме отговор“, отбеляза д-р Гавраилова. Тя подчерта, че се налага да се позовават на становища от Института за пазарната икономика и Националната пациентска организация, които защитават сходни тези.
През 2017-2019 г. Институтът за пазарна икономика реализира проект „Право и икономика на незаконната търговия с тютюневи изделия в България“, подкрепен от PMI IMPACT- световна иницианива, предоставяща финансова подкрепа на организации, разработващи и изпълняващи проекти в областта на незаконната търговия с тютюневите изделия. Тя е финансирана от Phillip Morris International. „Няма как всички документи, разработени в проекта, да не са повлияни от тютюневата индустрия. Който плаща, той поръчва музиката“, коментира д-р Гавраилова. По време на проекта са разработени множество икономически анализи на цялата акцизна политика в рамките на 10-годишен период, социалогическо проучване, правна и институционална рамка, изследвана ценовата идентичност. „Това е в унисон с тезите на тютюневата индустрия. Притеснително е, че и Националната пациентска организация също застъпва мнението, че тютюневите изделия са безвредни, което не е присъщо на пациентска организация. Трябва да кажем, че тя също е финансирана от “Phillip Morris International“, заяви експертката.
Д-р Гавраилова открои два основни аспекта от многобройните ползи от въвеждането на акцизите. Определи едни от тях като фискални – събиране на средства, които постъпват в държавния бюджет, и такива със здравна цел – повишаване на цената на тютюневите изделия, което да ги направи по-малко достъпни, особено сред по-бедните слоеве, младежите и децата. А децата са на челните места по тютюнопушене в ЕС, отбеляза експертката.
„Цените се определят от фирмите, не от държавата, както беше преди 2004 година. Държавата може да влияе само чрез акциза. По време на заседанието в комисиите и в пленарната зала не става дума за здравето – защо децата имат достъп до цигари, защо се налага да се повишават цените“, подчерта д-р Гавраилова. При повишаване на акцизите, респективно цените на тютюневите изделия, се очаква да намалее търсенето. „Това е най-важното от здравна гледна точка.“
Тя допълни, че акцизите трябва да бъдат съобразени със заплатите и възможностите на населението, но за да се постигне възпиращ ефект цената не бива да се увеличава с 10-20 стотинки, а с най-малко 10%. Цитира СЗО, според която това би довело до 5% намаляване на потреблението. „На първо място сме в ЕС по разпространение на тютюнопушенето. В Ирландия и други държави има поколения, които не знаят какво е да се пуши на обществени места. В България разпространението се увеличава, вместо да намалява“, възмути се експертката.
Според СЗО и Рамковата конвенция за контрола над тютюна е важно тютюневата индустрия да няма влияние на тези политики. Д-р Гавраилова заяви, че съвместно със сдружение “България без дим” Коалицията за живот без тютюнев дим ще се опита да даде максимална гласност на резултатите, разкрити в хода на разследването, да провокира подкрепа сред депутатите, с чиято помощ да получат съдействие за увеличаване на акциза на тютюневите изделия, за намаляване на контрабандата, за ратификация на Протокола за незаконната търговия, както и за дейности, които да доведат до намаляване на тютюнопушенето в България.
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
