За една построена микроелектроцентрала

За една построена микроелектроцентрала Язът на МВЕЦ "Роса"

Нарушени природни местообитания, унищожаване на разнообразието на видове, изсичане на гори и прекъсване на важни миграционни пътища на птици и други животни са сред обичайните обвинения, които природозащитници отправят срещу безотговорни според тях инвеститори. Такива проекти често се сблъскват с акумулиран обществен интерес, който събира като в юмрук проверки от страна на държавни органи, съдебни жалби, и протести на хора, възприемани и представяни като защитници на обществения интерес срещу инвеститорска наглост и беззаконие. А когато се прибавят твърдения за отравяне на водата на около два милиона души и заплашване на отравната сигурност, се налага изясняване на истината. Точно такъв е случаят с изграждането на микро водна електроцентрала (MВЕЦ) на река Леви Искър, един от рилските притоци на питейна вода за София.

Участниците тук не са никак малко, изброени по веригата на взаимодействие и въздействие – държавата и нейните административни органи, в няколко населени места по поречието на река Леви Искър, част от софийския водопровод за питейна вода, инвеститорът на МВЕЦ „Роса“ Димитър Лобутов и гражданите подали сигнала за възможно замърсяване от водната електроцентрала в лицето на инж. Любомир Луков и редица решения на административни, апелативни и върховни съдилища в България.

„Тука става въпрос за отравянето на водата на 2 млн. души, а не за някакви междуличностни селски работи. Нямам нищо против Димитър Лобутов. Той е страшно добър строител, но ВЕЦ-ът му е в нарушение на нормите и той няма да работи, защото смятам, че държава все още съществува в България“. С тези думи ни посреща заявилият се като представител на обществения интерес инж. Любомир Луков.

Добрият, лошият и инвеститорът

Доброто познаване и умелото боравене с правната материя изправя Луков срещу защитника на икономическия интерес Лобутов. Срещата „очи в очи“ се оказва невъзможна поради страха на първия, което налага да ви запознаем в задочен разговор с позициите на двамата жители на Самоков. Независимо от предварителната ни уговорка Луков отказва да се качи с нас до МВЕЦ-а, защото не иска „да спори с инвеститора“. Обосновава се със страх, защото му били пращани биячи.

Обещава ни и да получим от Лобутов покана за обяд, както и финансово предложение, което да наклони позицията на медията в негова полза. Въпреки че идваме по негов сигнал и в защита на интересите на хора, които той представлява, не желае да ни покаже самия МВЕЦ „Роса“. В последствие, след уговорки, се съгласява да дойде до началото на обекта заедно със свой съмишленик, като чрез нас отправя покана към инвеститора за среща в заведение в града – за да бъде обсъдено нарушаването на обществения интерес.

Общественият интерес

Според римската правна доктрина, общественият интерес е понятие и термин относим до „всеобщото благополучие“ или „всеобщото благоденствие“. Колкото и абстрактни да са тези понятия, като обществен интерес следва да се разбира признатия по силата на правото интерес на обществото да защитава и отстоява своите права и свободи от неблагоприятни за социума като цяло управленски решения.

След като ни показват пътя към МВЕЦ „Роса“ Луков и Георги Стоименов (който съпровожда инж. Луков по време на нашата среща в Самоков) потвърждават, че не са стигали до новоизградената малка водна централа. След което установяваме, че софийското водохващане (което според обвинителите МВЕЦ-а щял да отрови с масла) се намира на близо километър над централата.

Самият инвеститор смята, че на Луков е платено да му създава притеснения, търсил го е многократно (което Луков не отрича). Необичайна ситуация – обикновено този, който вреди на населението, е трудно да бъде открит от другата страна по въпроса. На нас ни беше лесно – Лобутов дори промени плановете си, за да се срещне с представители на медиите. Откриваме го на 400 метра от сградата на МВЕЦ-а, като оставяме Луков 100 м по-надолу. Първият въпрос на Лобутов е именно къде е той. Отговаряме, че не иска да срещне с него заради биячите.

Набеденият че застрашава националната сигурност и живота на хората в 2-милионната столица на България инвеститор отговаря: „Писал е, че ще отровим сто населени места по поречието на реката с отрови и машинни масла. А двата трансформатора са сухи, няма масло в тях, което да може да замърси [водата в реката].“

Луков обаче е сигурен, че правото е на негова страна: „Съдил съм се с около 60 противоборстващи страни, от които най-дребната е била КТБ, и съм ги побеждавал в столичния Административен съд. Твърдя, че правната материя нито главната архитектка, нито някой друг от Смоков познава колкото мен. Същото се отнася и до РИОСВ, и до Басейнова дирекция – Плевен.“

Как се строи МВЕЦ – историята

Там където тече река винаги има живот – буйна растителност, богата фауна и концентрирано присъствие на антропогенния фактор в села и градове. Чистата вода обаче освен среда на живот и един от гарантираните ресурси, които определят неговото качество, е и елемент за производството на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) – идея, която обединява експлоатацията на природни ресурси и опазването им. В оптималния случай енергодобивът чрез МВЕЦ не би трябвало да уврежда речната екосистема. Но според луков случаят с „Роса“ е различен.

Според него фирма „Хидро Еко Ват“ в своето инвестиционно предложение предложила МВЕЦ с една турбина с мощност 470 киловата през 2006 г. През 2008 г. РИОСВ-София й разрешава две турбини с общо тройна мощност. „Те се базират на фалшиви проучвания за дебита на водата, смята Луков.“

„Ето, тази година, когато вали всеки ден, дебитът на водата е не повече от 35 литра. В нормална година е под 20 литра. А те са им издали разрешително в реката да останат 220 литра, но не е предвидено те да бъдат измерени. Това са такива мошенически работи,“ коментира разпалено критикът на самоковския МВЕЦ. Според него след изграждането на разрешените от от РИОСВ-София и от Басейнова дирекция – Плевен две турбини, „в реката не може да остане и една капка вода.“ Луков смята, че самата централа също няма да може да работи и изразява подозрения, че на продадения парцел от 600 квадратни метра на границата а Народен парк „Рила“ ще се използва за строеж на вилно селище с хотели.

Но да се строят 9 хиляди квадрата сгради върху 9 декара земя е абсурдно, контрира Лобутов, и посочва за доказателство вече готова постройка на МВЕЦ „Роса“ със размер около 200 квадратни метра. „Луков никога не е идвал тук, кракът му не е стъпвал,“ обяснява той.

Лобутов отхвърля и обвинението, че се строи  в санитарно-охранителната зона на парка. „Луков никога не е идвал тук, кракът му не е стъпвал, и няма представа къде е тази зона,“ контраатукова опонента си той. Според неговата теория на конспирациите, имало хора, които непрекъснато пишат и не искат да се случва нищо в тази държава. Ако не е бил ВЕЦ-ът, изграден тук още 1928 г., нямаше да има път дори“, разказва и показва Лобутов, докато се изкачваме по пътя до водохващането на МВЕЦ “Роса“.

Лобутов продължава да опровергава обвинителия си: „[той] пише за двеста метра просека – има не повече 15, а пътят е вече съществуващ. Пише, че ще замърся софийското водохващане, а аз съм под него. Маркирани са дърветата, които попадат в просеката, платил съм такса на общината за тях, общо са около 70 кубика.“  Според неговата версия плът за изграждане на МВЕЦ датира от е 2006 г. Инвестицията е 3 млн 300 хиляди лева. Преминали са през всички процедури – изготвяне и приемане на ОВОС и всичко останало. Когато през 2010 г. кандидатстват за водно право, не го получават, защото за същото място имало издадено водно право. А иначе всичко останало е изрядно. „Когато се прави ОВОС, се посочват координати на трасето, на сградата, на всичко. А водното право е издадено на друга фирма. Наложи се да водим две години дела, за да бъде обявено това водно право за нищожно,“ обяснява инвеститорът.

Историята навлиза в дълбоките и уплетени дъбрави на родното законодателство и Лобутов се опитва да го разясни, в своя защита: „Понеже преди се вземаше първо водното право дори без да имаш право на строеж, като вземеха водно право после с години не можеше да се оправи имотът,“ приповня той. След промяна на закона първо вече се прави ОВОС, получава се право на строеж, и чак тогава се получава водно право, твърди инвеститорът.

През 2010 година коалицията „За да остане природа“ също прави своя проверка за незаконното изсичане на горите около река Леви Искър, по трасето на изграждащия се към бъдещия МВЕЦ тръбопровод.

Когато фактите говорят

За да си изясним картинката (както документално, така и фактологически) търсим и останалите дългогодишни участници в тази местна драма с национално значение. Председателят на общинския съвет на Самоков, кметът и заместниците му не поискаха да коментират въпроса, защото решението не е взето в техния мандат. Сякаш важен е единствено темпоралният фактор, а не това, което се случва в общината им.

„Офисът на бившия инвеститор Славейко Гергинов е тука някъде в един гараж 3 на 4 метра. Печалбата му не може да е повече от 5-10 хиляди лева. Значи пита се в задачата колкостотин години той трябва да работи без да яде, за да събере два милиона лева банкова гаранция. Това означава, че комисията не е искала банкова гаранция. Такъв документ според мен не е представен. То е ясно, че Славейко Гергинов няма два милиона лева, което прави решението незаконосъобразно“, твърди Луков, лишавайки ни от доказателства за липсващата банкова гаранция.

Свързахме се със Славейко Гергинов – човекът, продал МВЕЦ „Роса“ на Димитър Лобутов. Каза: „От повече от година нямам нищо общо с този МВЕЦ. 10 години преживях проверки от всички институции, само Светият синод не ме беше проверявал. Отказах се.“ Днес се занимава със застраховки – ръководи градския офис на голяма застрахователна компания.

От справката, получена от главния архитект на община Самоков Надежда Клинчева-Колева, става ясно, че МВЕЦ-ът е построен след издаването на многобройни документи, съобразени с екологичното законодателство. Собственикът притежава разрешение за строеж на Общинския съвет на Самоков, инвестиционните проекти са одобрени и съгласувани, кметът на община Самоков е издал заповед за учредено право на прокарване на речно водохващане, напорен тръбопровод и електропроводно отклонение. Налице е становище на Дирекция „Национален парк Рила”, съгласувателно писмо от „Софийска вода”, решения по ОВОС, становища на „ЧЕЗ Разпределение България” АД за условията за присъединяване на обект на производител към електроразпределителната мрежа, предварителен договор за присъединяване на енергиен обект за производител на ел.енергия към ел.разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, разрешително за водовземане и ползване от/на повърхностен воден обект на Басейнова дирекция за управлениена водите в Дунавски район център Плевен. Законността на Разрешението за строеж на малка водно електрическа централа „Роса” и проверена от РО „НСК”-Софийска област, ДНСК, ОД на МВР – София и Столична дирекция ва вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи.

Гражданинът конкурент

Важна фигура в предишни битки е придружителят на Любчо Луков. Георги Стоименов, управителят на фирма „ЕС-ДЖИ-АЙ-ПИ“ ООД , получил разрешително за водовземане от река Леви Искър. Той е един от групата граждани на Самоков, които подават сигналите срещу МВЕЦ „Роса“, внасяни от Луков и правят всичко възможно да опазят „водата на софиянци“ от замърсяване. Без отговор остава въпросът защо при тази опасност той е искал да построи МВЕЦ „Леви Искър“ на същото място?

Според Луков с издаването на разрешение за строеж на 7 септември 2013 г. от главния архитект на Самоков е нарушена императивна правна норма на Закона за водите е нарушена  В нарушение е и издаването на разрешение за водовземане от Басейнова дирекция – Плевен, както и решението по ОВОС на РИОСВ от 2008 г., смята той. Освен това централата се намира в първи охранителен пояс на водовземането на София. А според закона, в 500-метровата зона не може да се строи нищо. Във втори пояс – само при доказана необходимост. Аз съм прекратил тук с други самоковци общо десетина ВЕЦ-а. Преди време РИОСВ издаде разрешение за ВЕЦ точно на 5 метра от мост, върху праговете. Е затова не трябва ли да има уволнения?“, изрежда своите аргументи, записани в поредица от жалби и искания за проверки Луков.

Санитарно – охранителните зони (СОЗ) представляват защитени зони около сондажите, кладенците, дренажите и изворите, в които земеделските, техническите и инженерните дейности създават условия за влияние върху количестата и качествата на водите постъпващи във водовземните съоръжения. Санитарно охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни цели, се учредяват с цел опазването на водите и водните обекти от замърсяване и увреждане.

В документната справка получена от главния архитект на община Самоков четем, че на СД „ЛОБУТ АК-Лобутов, Конярски и сие” като възложител е издадено разрешение за строеж за обект „Комплекс-жилищни сгради за сезонно обитаване с ресторант, спа център, магазини и сградни ВиК връзки, външно ел.захранване с кабели за захранване на комплекса” по плана на с.Мала църква (бивш терен за училище).

Особено важно е да се отбележи, че в сервитутната зона на Софийски водопровод и в охранителна зона пояси І и ІІ не са издавани каквито и да било разрешения за строеж. Същото е потвърдено с констативен протокол на РИОСВ-София с представители на МОСВ.

Днес напълно завършен и готов да заработи, МВЕЦ „Роса“ очаква развръзката – решението на Върховния административен съд. „Нещата ще приключат рано или късно. Този господин ще престане. Аз ако му бях пратил биячи както той твърди, щяха да го утепат и да се приключи. Или той е бил много ловък и силен и се е спасил?“, обобщава Лобутов. Другият участник в нашия разказ отсича: „Аз съм подал много жалби и тоя ВЕЦ няма да заработи никога“.

В неравната борба за опазването на чистотата на заобикалящата ни природа вече не сме сами. В помощ на българската природозащита се позоваваме на авторитета на европейските директиви и общностно правни норми, които сякаш очакваме да произведат незабавно своето (императивно) действие.

Такива са надеждите ни и когато инвеститори унищожават света, който харесваме, както и когато виждаме типичен случай за това как с „еко“ етикет се прокарват фалшиви „граждански“ интереси (на практика интересите на конкретни граждани).

 

Димитър Лобутов, инвеститор на МВЕЦ „Роса:“

„Водното право, което аз вече имам, е на името на „Хидро Еко Ват“ Беше възложено на надзорна фирма да изготви доклад. И чак сепрември 2013 г. всички документи бяха готови. Купих фирмата, уговорката беше като взема строително разрешение, да започвам. Строителното разрешение влезе в сила на 25 септември 2013 г. През това време идваха на проверка от РИОСВ, няколко пъти, от Басейнова дирекция, не бяха констатирани никакви нарушения. Имам разрешение за въвеждане в експлоатация от тази година, но ми беше отговорено, че поради съдебни спорове не мога да произвеждам електричество. Досега съм загубил поне 300 хиляди лева, особено в такава дъждовна година. Вместо сега МВЕЦ-ът да си плаща задълженията по кредита, като работи, аз се чудя какво да направя. Назначил съм от Бюрото по труда двама специалисти-инженери. От април им давам заплати, но не работим. Монтирани са две турбини с обща мощност 1200 киловата. Има осигурен санитарен минимум за отток на реката от 220 литра. Над него водата може да минава през турбините и да произвежда ток, под това количество водата изтича под тръбите.“

 

***

EEAgrantsТози журналистически материал е създаден в рамките на проект „Четвъртата власт в млади ръце: Журналистическа практика в обществен интерес”, изпълнен от фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.