Изход от въглищата и съдебна реформа поиска ЕС от НПВУ
При внасянето на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на 15 октомври 2021 г., служебното правителство на Стефан Янев е поискало удължаване на времето за оценка на комисията от два месеца. Снимка: Министерски съвет
Европейската комисия направи забележки по внесения на 15 октомври 2021 г. Национален план за възстановяване и устойчивост. Повечето забележки по документа са свързани с посочените срокове за приемане на ново законодателство, чрез което да се приложат обещаните реформи, смята Атанас Пеканов, вицепремиер в служебното правителство, отговарящ за изготвянето на плана, цитиран от „Дневник“.
При внасянето на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на 15 октомври 2021 г., служебното правителство на Стефан Янев е поискало удължаване на времето за оценка на комисията от два месеца, съобщи Европейската комисия (ЕК) по-рано през декември. Тогава е било договорено допълнително продължаване на преговорите за коригиране на предложението на българското правителство с още един месец.
В такъв случай положителен отговор от Брюксел може да се очаква около средата на февруари 2022 г., като най-рано месец по-късно той може да бъде одобрен от Европейския съвет. Тогава България ще може да поиска финансиране за възстановяване на икономиката си – вероятно в началото на април 2022 г.
Точките, по които Европейската комисия оценява националните планове, са изброени в регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, чрез който се управлява финансирането. Те включват параметри като: мерки за трайно въздействие; отговор на предизвикателствата, определени в специфичните за страната препоръки; ясни и реалистични етапи и цели, които позволяват да се следи напредъкът на заложените реформи и проекти; 37% от разходите за реформи и проекти за борба с промените в климата и 20% за цифровизация; зачитане на принципа да „не се нанася значителна вреда“ на природата; и осигуряване на адекватен механизъм за контрол и одит на разходите и достъпна информация за разходването на средствата.
Забележки за енергийния сектор
По отношение на енергийния сектор ЕК иска от България да потвърди ангажимент за извеждане на най-замърсяващите въглищни инсталации с обща мощност поне 1.6 GW до 2026 г. Напомня също, че не са готови териториалните планове за справедлив преход на трите засегнати от затварянето на въглищната индустрия региони – Стара Загора, Перник и Кюстендил. ЕК настоява и да се спре подпомагането на ТЕЦ „Марица-изток 2“ чрез закупуване на емисии парникови газове.
Комисията препоръчва кръстосаното субсидиране в рамките на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да не забавя или възпрепятства целта за декарбонизация и финансирането по НПВУ да се използва само за мерките в Зеления преход. ЕК не одобрява и схемата за инвестиции в електроцентрали на газ, които да заменят затварящите се въглищни мощности, тъй като не се поема ангажимент за намаляване на емисиите от въглероден диоксид в резултат на промяната.
Препоръчва се прекратяване на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия в името на либерализацията на пазара, която трябва да приключи през юли 2022 г. Срокът на действие на контрактите е до 2024 г. и 2026 г. Във връзка с либерализацията на пазара се иска потвърждение, че през третото тримесечие на 2022 г. Националната електрическа компания вече няма да купува електроенергия въз основа на квоти на регулиран пазар или задължения за обществена услуга за ТЕЦ „Марица-изток 2“.
Бурни реакции
На този фон изглеждат леко преувеличени усилията на българската прокуратура да се представи като жертва на българския план за възстановяване и устойчивост. Ръководството на прокуратурата обяви в специална декларация, че твърденията за връзка между средствата по НПВУ и реформата в прокуратурата са манипулация на обществото. От екипа на главния прокурор Иван Гешев заподозряха, че целта е неговото отстраняване от поста и овладяването на държавното обвинение.
Красимира Филипова, една от заместничките на Иван Гешев, заяви: „Категорично се противопоставям на опитите за обвързване на успехите на законодателната и изпълнителната власт с функциите на прокуратурата и фигурата на главния прокурор“. Позицията на прокуратурата ще бъде изпратена на европейските институции, посолствата на страните членки на ЕС, на Великобритания и на Съединените щати.
Бившият служебен вицепремиер Атанас Пеканов реагира в социална мрежа срещу така поднесената информация от страна на държавното обвинение. Според него твърденията на ръководството на Прокуратурата са „пример за тъжното неразбиране на процесите, свързани с европейските институции и Плана за възстановяване и устойчивост, както и опит за манипулиране на общественото мнение чрез целенасочено смесване на полуистини и неверни твърдения“. Пеканов припомни, че средствата по НПВУ се отпускат не просто за усвояване на пари чрез инвестиционни проекти, а само в комплект с належащите реформи по сектори за отделните страни.
Предстои да видим как ще продължи този процес на обществено напрежение и взаимни нападки в период на галопиращи цени на енергията и все по-плашеща енергийна бедност.
–
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
Текстът е изготвен в рамките на проект № GEF-21-17 “Насърчаване на обществения дебат по процеса на зелено възстановяване и устойчивост в България“(Fostering Public Debate on Green Recovery and Resilience Process in Bulgaria)”. Проектът се осъществява от Зелента европейска фондация (Green European Foundation) в сътрудничество с фондация „Блулинк“, с финансовата подкрепа на Европейския парламент.
