Целта от 1.5 градуса „виси на косъм“: COP26 бележи малки постижения, а най-трудните проблеми остават за догодина

Снимка: Киара Уорт за Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата чрез Flickr

Климатичната конференция COP26 в Глазгоу, обявена като последен шанс за спасяване на света от катастрофално изменение на климата, не успя да предприеме радикалните стъпки, необходими според учените, но завърши със споразумение за политически консенсус 24 часа по-късно от планираното.

Заявената цел на Обединеното кралство да „поддържа 1.5°C живи“ – да предотврати превишаване на този опасен праг на затопляне на планетата, не беше постигната от споразуменията на конференцията. Светът все още е на път да се затопли с 2.4°C, ако всички обещания в Глазгоу бъдат спазени. Надеждите за поддържане на 1.5°C останаха да „висят на косъм“, каза генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, разчитайки на действията на COP27 в Египет догодина и след това.

Министерската декларация на 197 държави наистина отиде по-далеч от която и да е минала Климатична конференция в настояването за повече действия по отношение на изменението на климата. Но голяма част от нея беше на език, който „подтиква“ правителствата да действат, което основателката на „Петъци за бъдеще“ Грета Тунберг определи като „бла-бла-бла“.

На държавите обаче беше казано, че за да запазят стремежа към 1.5°C, трябва да увеличат усилията си за намаляване на въглеродните емисии и да вземат участие в COP27 с актуализирани планове за по-сериозното им намаляване до 2030 г.

Отвъд този слаб резултат, цялата конференция почти се провали по въпроса за средствата за развиващия се свят. Имаше амбиция за удвояване на фонда от 100 милиарда долара годишно, за да се адаптира към изменението на климата, но не и да се отделят средства за покриване на огромните загуби и щети, които вече изпитват най-уязвимите страни в света. Съществува дългогодишно искане от страна на развиващия се свят за фонд за репарации от богатите страни, който да помогне за преодоляване на щетите, причинени от екстремни метеорологични явления като тайфуни, наводнения, суша и покачване на морското равнище.

Няколко африкански държави, и по-специално членове на Алианса на малките островни държави (AOSIS), заявиха, че липсата на средства за загуби и щети е основна пречка за успеха, но те не искаха да попречат на конференцията, като откажат да бъдат част от консенсуса.

За рязвитите страни включването на този въпрос изобщо беше отстъпка, а присъствието на отделен раздел, посветен на загубите и щетите в министерската декларация се прие като знак, че го разглеждат сериозно. Въпреки това САЩ, Европейският съюз, Австралия и Обединеното кралство бяха посочени като възпрепятстващи включването на Механизъм за финансиране на загуби и щети за осигуряване на средства за страните, засегнати от екстремни метеорологични условия и повишаване на морското равнище.

Този обединен фронт на развития свят срещу репарациите беше пробит по-рано по време на конференцията от Никола Стърджън, първи министър на Шотландия, която получи поздравления (както и рядката награда за „Лъч на деня“ от Climate Action Network – International) за обещанието за 1 милион британски лири към нов фонд за загуби и щети за най-бедните страни, които изпитват най-тежките последици от изменението на климата. Това е малка сума в сравнение с оценените щети от 1 трилион долара, които вече са претърпели поради повишаването на температурите с 1.1°C, но се разглежда като прецедент и подтик за други да се справят по-добре.

Офертата на Шотландия беше незабавно подкрепена с още 3 милиона долара от група западни филантропски организации, а Стърджън по-късно удвои обещанието си до 2 милиона британски лири. До края на конференцията все още не беше ясно как ще бъдат изпълнени тези обещания.

Друг значителен напредък в декларацията на Климатичната конференция беше споменаването на изкопаемите горива за първи път с призив към страните да увеличат производството на чиста електроенергия с оглед на „ускоряването на усилията за поетапно намаляване на енергията от въглища и неефективните субсидии за изкопаеми горива”.

Макар че това беше първото споменаване на изкопаемите горива в някоя от декларациите на 26-те климатични конференции до момента, формулировката „субсидии“ беше разочароваща за мнозина. Някои искаха изявление, в което се казва, че всички въглища, петрол и газ трябва да бъдат премахнати, докато други искаха да се премахне думата „неефективно“ в опит да се спрат всички субсидии за изкопаеми горива. Глобалните субсидии за изкопаеми горива достигнаха 5.9 трилиона долара през 2020 г., или 11.2 милиона долара на минута – много повече от всеки друг пакет за помощ, предлаган на развиващия се свят за борба с изменението на климата.

България бе представлявана на COP26 от служебния министър-председател Стефан Янев. Той заяви, че трансформацията е необходима, но трябва да бъде справедлива, за да е и успешна. „Скоростта за постигането ѝ не е определяща. Определящи са солидарността, разумният подход и консенсусът, че необходимите реформи трябва да се правят, когато сме готови и когато сме сигурни, че сме защитили националните си икономически и социални системи“, каза Янев, цитиран от „Климатека“. Заместник-кметът на Перник Стефан Кръстев се беше единственият представител на община от България, като се включи в събитие, организирано от WWF. „В Перник нямаме илюзии, че можем да спрем да използваме въглищата утре или след две години. Но също така нямаме илюзии, че можем да продължим да ги използваме още десетилетия. Целта ни е да осигурим на хората справедлив преход и работещи алтернативи. Още през 2022-ра година община Перник ще инвестира собствени средства в монтирането на инсталация за зелен водород в едно от училищата в града“, каза Кръстев, цитиран от WWF България. Снимка: Министерски съвет на Република България

Освен това езикът на декларацията за въглищата беше разводнен от по-силния призив за постепенно премахване на най-мръсното изкопаемо гориво в света, резултат от намесата на индийския министър на околната среда Бхупендер Ядав в заключителния кръг на пленарните разисквания. Мнозина видяха неочаквания обрат като подла тактика, която е в ущърб на гражданите на Индия и останалата част от развиващия се свят.

„Този ​​ангажимент за въглищата беше светло петно в пакета за климат“, каза пратеничката на Маршаловите острови за климата Тина Стеге. „Това беше едно от нещата, които се надявахме да върнем обратно у дома с гордост. И дълбоко боли да видиш как това светло петно ​​потъмнява.“

Но „тъй като ООН действа с консенсус, другите делегации нямаха особен избор“, обяснява „Globe and Mail“. „Нямаше време за по-нататъшни преговори и ако бяха отхвърлили поправката на Индия, пактът за климата в Глазгоу щеше да рухне“.

Стеге все пак защити становището си в публикация в Туитър в събота.

„Този ​​пакет не е перфектен“, написа тя. „Смяната на въглищата и слабият резултат по въпроса за загуби и щети са удари. Но това е истински напредък и някои елементи от пакета от Глазгоу са спасителен пояс за моята страна.“

Тези победи включват:

• решение за удвояване на финансирането за адаптиране към изменението на климата, „много трудно извоювана победа“, която изобщо не беше сигурна, когато блокът от държави от Коалицията с високи амбиции (High-Ambition Coalition – HAC) започна кампания „от зори до здрач“, за да може това се случи;

• призивът за ускоряване на обещанията за намаляване на емисиите в Национално определен принос на страните през това десетилетие, което също „невинаги изглеждаше възможно“ по време на преговорите.

Стеге добави, че „планът е толкова добър, колкото неговото изпълнение. Всички представители сега трябва да се върнат у дома и да се захванат за работа, за да изпълнят своите ангажименти от Глазгоу и Париж“. И след като Климатичната конференция COP 26 сложи край на шест години преговори за финализиране на член 6, дълбоко оспорвания раздел от Парижкото споразумение, който се отнася до международната търговия с въглища, Стеге публикува в Туитър, че „трябва да останем бдителни срещу „грийнуошинг“ практики, да защитим целостта на околната среда и правата на човека и на коренното население.“

Бившият президент на Маршаловите острови Хилда Хайне написа като отговор в Туитър благодарности към Стеге, че „прави всичко възможно за SIDS [малките островни развиващи се държави] при тези обстоятелства. Разочаровани от ЕС и САЩ, членове на HAC не се обединиха около механизъм за финансиране в подкрепа на уязвимите в отговор на загуби и щети, причинени о зависимостта на индустриализирания свят“ към изкопаемите горива.

Като цяло конференцията беше победа за богатите нации, много от които имаха защитници на изкопаемите горива в своите делегации, срещу страните, които вече страдат от изменението на климата – много от които бяха недостатъчно представени на конференцията поради ограниченията на COVID-19 и ваксинационния апартейд.

Езикът на дипломатите и министрите в залата беше учтив, но неправителствените организации бяха разочаровани от липсата на амбиция.

Може би чувствата и възгледите на развиващия се свят бяха най-добре обобщени от яростната атака на африканското гражданско общество, Панафриканския алианс за климатична справедливост, срещу „провала на Климатичната конференция“. Те казаха, че резултатът е фокусиран върху дневния ред на Севера за отлагане на спешни действия по отношение на климата и преследване на половинчати, докато потиска Африка.

В изявлението се казва, че много африкански държави и наблюдатели са се почувствали изключени от конференцията, като организаторите от Обединеното кралство ограничиха достъпа до срещи и форуми така, че африканските гласове не бяха чути.

„COP26 увековечи взаимното подозрение и недоверие, които са характеризирали досегашния дебат за климата“, се казва в изявление на Алианса от името на 1000 граждански организации в 48 държави. „Това е конференция, която провали Африка с мерки, пригодени да игнорират неотложните нужди на континента. На конференцията липсваше ясна далновидност за справяне именно с извънредната климатична ситуация.“

Изявлението подробно описва щетите за селското стопанство, здравеопазването и инфраструктурата, които затоплянето, сушата и наводненията причиняват на континент, на който някои държави вече харчат повече за адаптиране към климата, отколкото за образование и здравеопазване. В него се казва, че сега са необходими спешно средства за компенсиране на загуби и щети, както и за адаптация, но такива не се очаква да пристигнат.

„Имаше липса на разбиране за нашето тежко положение, липса на загриженост от страна на страните, които смятахме за приятели, но виждаме, че са враждебни“, се казва в изявлението.

В него се посочва, че Африка е отговорна за само 4% от глобалните емисии на парникови газове, но е най-уязвима към изменението на климата и най-малко способна да се защити.

„Когато дойдохме тук, мислехме, че Обединеното кралство ще бъде различно“, каза Алиансът. „Това беше страната, която може би най-много се облагодетелства от индустриалната революция. В края на краищата, това беше уникална възможност за промяна на посоката, за коригиране на грешките от миналото, но тя не беше използвана. Не сме видяли лидерство или решителност.“

Що се отнася до Обединеното кралство, което беше домакин на преговорите в Глазгоу, имаше поздравления за президента на конференцията Алок Шарма, назначен от премиера Борис Джонсън да ръководи срещата. Той имаше трудната задача да изготви окончателен документ, с който всеки можеше да се съгласи.

Въпреки това правителството на Обединеното кралство беше описано от вътрешни лица като такова с липса на навременна политическа ангажираност и неподготвено за сложната задача да организира и информира 30 000 делегати за сложните преговори. Поредицата от компромиси в окончателната декларация разводни действията за намаляване на емисиите и не успяха да дадат на развиващите се страни необходимата финансова помощ. Окончателната декларация може да бъде описана като твърде малка стъпка по пътя към климатичната безопасност, но със сигурност не е триумф.

Текстът „1.5° Goal ‘Hanging by a Thread’: COP 26 Makes Small Gains, Leaves Toughest Issues to Next Year“ е публикуван за първи път на 14 ноември 2021 в „The Energy Mix“. Текстът е изготвен от Пол Браун със съдействие от Мичъл Бийр.

Още по темата в „Евромегдан“:

климат

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.