Климатична справедливост за женски права
Спалните вагони - перла в короната на БДЖ. Снимка: bdz.bg
Борбата за намаляване на увреждащите климата емисии е борба за женски права. До този извод достигат все повече застъпници и на двете каузи, включително и в България. В навечерието на планирата конференция на ООН за климата в Глазгоу, те призовават за преговори и политики, които дават глас на жените и търсят решение за специфичните негативни ефекти, които климатичните промени оказват върху тях.
На Шествието за правата на жените през 2020 г., насред всички ярки послания, обвързани с каузата, един активистки плакат се открои. Премина обичайните граници на разговора за проблемите и правата на жените и отправи покана за по-широка дискусия – “Майката Земя е част от женската борба”.
“Може би и двете страни срещат еднакво пренебрежително отношение”, казва авторката на плаката година и половина по-късно. Младата активистка Дарина Коконова обяснява, че чрез играта на думи е представила Земята като майка, която е родила хората и се грижи за тях – подобно на всички жени и майки. Дарина изготвя плаката за акции на младежкото движение “Петъци за бъдеще България”, част от международното движение за климата, започнато от Грета Тунберг през 2018 г.
Като участничка в различни активистки колективи, Дарина се ангажира с множество каузи. Често, докато демонстрира на улицата за една кауза, среща въпроси защо не протестира и за друга или трета. “Протестирам!” е обичайният и честен отговор, който дава с особена нотка в гласа – съчетание от изумление и дотягане. “Много е некомфортно, че хората не правят връзката между различни каузи – за мен те са част от едно общо цяло“, разяснява младата активистка. И чувства, че тази гледна точка липсва на женските движения в България.
Всички сме произлезли от природата и всички се откъсваме от нея до някаква степен, напомня Дарина, но вярва, че връзката на жените с нея е по-силна – заради отколешната им роля да се грижат за децата и дома. През 2020 г. тя нарисува четири портрета на жени от граждански движения по целия свят – с почит към борбите им и към домашния труд, който ги съпровожда. Портретите са рисувани върху чаршафи с въглен върху цветни петна от изцяло естествени материали, които се свързват с домашния труд – червено цвекло, червен пипер, куркума, сода бикарбонат, спанак.
“Жените често са и първите, които виждат негативните последици от климатичните промени, защото работят със земята и зависят от нея, особено извън градовете.”
За климатичните промени в женски род
Правата на жените са силно свързани с климатичната справедливост, уверена е и Рада Еленкова от Българския фонд за жените. “Климатичните промени засягат жените в много голяма степен, лишават ги от права и от достъп до ресурси.” А това са само част от специфичните последици от промяната в климата.
“Бедността, както в България, така и в световен мащаб, е феминизирана – много по-голяма част от бедното население са жени. Това ги лишава от достъп до информация и адекватни решения за тяхното здраве и защита на правата им”, допълва Еленкова.
За жените и семействата, оглавявани от жени, е по-вероятно да живеят в неподходящи жилища с ниска стойност, което ги прави уязвими към явления като наводнения, бури, земетресения и свлачища, посочва Препоръка по свързаните с пола измерения на намаляването на риска от бедствия в контекста на климатичните промени на Комитета за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените (CEDAW) от 2018 г. По данни на ООН 80% от хората, разселени в следствие на климатичните промени, са жени.
Същевременно разрушаването на основна инфраструктура може да доведе до намаляване на качеството и достъпността на здравни услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, което да доведе до непланирана бременност и смърт при раждане, посочва Службата на Върховния комисар по правата на човека. Жените и момичетата са изложени и на повишен риск от насилие, основано на пола, включително сексуално насилие и експлоатация, домашно насилие, ранен или принудителен брак, по време на и след природни бедствия, акцентира CEDAW. Климатичните промени тласкат момичетата в Северна Кения обратно към традиционни практики като ранни бракове и генитално обрязване, разкрива Pulitzer Center през март 2020 г. Разследването описва как три сезона на суша, последвани от вълна от скакалци, свързани с климатичните промени, водят до изчерпване на ресурсите и смърт сред животните, а отчаяните семейства изкарват дъщерите си от училище, изпращат ги в чужбина за церемонии по обрязване (в държави, където това е възможно), а след това ги омъжват в Кения срещу пари.
Климатичните промени могат да задълбочат неравенствата и в пазара на труда, където жените срещат редица предизвикателства. В резултат на природни бедствия от тях може да се очаква да отговорят на повишени очаквания и нужди от страна на семействата им, което да затрудни връщането им на трудовия пазар, обобщава Службата на Върховния комисар по правата на човека.
Жените в земеделието страдат от сушите и наводненията
Преди година Дарина отива с баба си на пазара в малък град в Добруджа. Долавя тревога в разговорите между хората – реколтата е малко, защото годината е суха. “Много често тези разговори не се водят в градовете, но хората на село преживяват тази реалност – и сушите, и наводненията”, напомня Дарина.
“Може би наистина най-засегнати от климатичните промени са жените, които работят в селското стопанство като малки производители, включително и биопроизводители”, смята Радостина Славкова от Екологично сдружение “За Земята”. За тях е изключително важно да има система за навременни предупреждения за природни бедствия, най-вече за екстремни валежи, но и за суша, обобщава Славкова. “Ако в България се очаква засушаване, самите култури, които се засяват, трябва да бъдат по-устойчиви на суша. У нас има региони, където това е основно препитание.”
Славкова обаче обръща внимание и на жените, които живеят във въгледобивни райони и през целия си живот са страдали от негативни ефекти от работата на тези индустрия. Те същевременно ще бъдат изложени на негативните въздействия на природните бедствия, които се усилват от климатичните промени, подчертава тя. Именно затова голяма част от правата за климатична справедливост обхваща както борбата за човешки права, така и утвърждаването на женските права, вярва Славкова.
Политики за справедливост
Една от Целите за устойчиво развитие на ООН – за борба с климатичните промени, поставя фокус върху увеличаване на капацитета в най-слабо развитите страни, “като се обръща особено внимание на жените, младежите, местните и маргинализираните общности”. Подкрепата за тези общности е изключително важна и в България, вярват и в Българския фонд за жените.
В началото на 2021 г. фондът откри нова програма – „Равнопоставеност и климатична справедливост“. Тя дава възможност на участващите активни хора да се включат в преодоляването на климатичните промени и адресиране на социалните неравенства чрез участие в експертно обучение и в конкурс за проекти, които адресират тези проблеми и ангажират местни общности за решаването им. Целта на програмата е да включи жени, хора от уязвими групи, отдалечени населени места и маргинализирани общности в дебатите за климатичните промени, като даде на хората информация както за промените в климата, така и за социалните аспекти на последиците.
“В дългосрочен план тези хора ще бъдат най-силно засегнати от климатичните промени. Те имат най-малък принос за промените в климата, а са лишени от редица права като достъп до информация и ресурси. Всичко това ги поставя в неудобната позиция на хора без глас, които са далеч от процесите на вземане на решения”, разяснява Рада Еленкова, която е координатор на програмата.
Важността на половите аспекти подчерта още Парижкото споразумение за климата, което България ратифицира през 2016 г. През декември 2019 г. страните по споразумението решиха да определят национални координатори по равенството между половете и климатичните промени. България обаче не е сред държавите, определили такъв координатор.
Сред климатичните активисти и експертните организации има повече жени, споделя наблюденията си Радостина Славкова. Същевременно обаче жените все още не са достатъчно представени в климатичните преговори на най-високо ниво. На 10 декември 2020 г. повече от 400 лидерки в областта на климата подписаха отворено писмо до британското правителство с призив за “балансирано представителство“ на мъжете и жените в екипа на високо ниво за Конференцията на ООН за климатичните промени (COP26) през ноември 2021 г. в Глазгоу. Към момента на изпращането на отвореното писмо по-малко от 25% от ключовите позиции за предстоящата конференция са заети от жени, съобщи Евронюз.
Радостина Славкова вижда едно от възможните решения на този проблем в Европейския климатичен закон, приет от Европейския парламент през юни 2021 г. Той цели ограничаване на европейските въглеродни емисии с 55% до 2030 г. и достигане на климатична неутралност до 2050 г. “Колкото по-бързо успеем да намалим емисиите, толкова по-голям шанс имат всички уязвими групи, вкл. жените, да понесат по-малки вреди”, обяснява Славкова. Европейският климатичен регламент задължава държавите да включат всички засегнати страни и групи, и всяка страна-членка на ЕС има ангажимент да изпълнни това чрез местното си право, допълва Пламен Пеев, старши анализатор на фондация „БлуЛинк“ по природозащитни политки. През март 2021 г. фондацията сравни регламента с бъларското климатично законодателство и формулира препоръки за подобряването му.
Една от инициативите, чиято цел е да подкрепят постигането на целите на закона, е Европейският пакт за климата, който отправя покана към хора, общности и организации за участие в действията за климата и изграждане на по-зелена Европа. “Чрез него ще бъде много по-лесно да се чуе гласът на жените от засегнатите райони, професии и сектори и те да имат по-голям глас и роля във вземането на решения”, коментира Славкова, като обръща внимание, че все още не е напълно ясно как точно ще работи механизмът.
За да може решенията да се обсъждат от възможно най-широк кръг хора, климатичните активисти препоръчват това да се случва и на т.нар. климатични асамблеи, в които да участват както експерти, така и граждани, които да споделят своите перспективи, включително от гледна точка на правата на жените, допълва Славкова.
А разговорите за климатичните промени се случват не само на форумите на високо равнище, а и по улиците – на събития за уж други каузи. Дарина Коконова насочва вниманието към идеята да не мислим за Земята само като за майка, но и като за сестра – с чувство на солидарност и взаимна връзка. “Поколения наред хората са имали връзка с околната си среда, защото осъзнават, че зависят от нея”, напомня младата активистка.
Повече по темата в „Евромегдан“
Текстът е изготвен в рамките на проект “Разширяване на подкрепата за Европейски климатичен закон в България“, който се осъществява от фондация „Блулинк“ с подкрепата на Европейската климатична фондация (European Climate Foundation).
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
