Под сянката на честта

Хванати в капана на традициите, много момичета и жени търпят тормоз и насилие, оправдани от общността им в името на честта. Да се говори открито и без предразсъдъци за този проблем съветват експерти – особено през 16-те дни на активизъм срещу насилието, основано на пола, преди 10 декември – Международен ден за правата на човека. У нас все още няма достатъчно разбиране за този тип насилие, както и достатъчно ефективни механизми за превенция. Има ги историите на пострадалите, скрити под сянката на честта.

Романът „Остайница“ на българската писателка Рене Карабаш бързо хваща читателя за гърлото. Събрал традиционните закони на Кануна на Лека Дукагини в албанските планини, разказва за мъже, които загиват в многогодишни кръвни вражди, и за жени, които трябва да мълчат, да гледат в земята и заедно с чеиза на сватбата си да отнесат по един куршум, за да ги застрелят, ако са “нечисти”. Една жена може да получи свободата си само ако се откаже от всичко женско. Преди да се омъжи има право да стане клетвена девица, остайница. Реже косите си, получава мъжко име, мъжки дрехи и може да бъде глава на семейството. Младата Бекиа решава да се превърне в Матя точно преди уредения си брак – начало на кръвна вражда, която води до смъртта на баща ѝ и изгнанието на брат ѝ. Всичко в името на честта.

В Албания една жена може да получи свободата си само ако се откаже от всичко женско. Преди да се омъжи има право да стане клетвена девица, остайница. Реже косите си, получава мъжко име, мъжки дрехи и може да бъде глава на семейството. Снимка:
BBC World Service чрез Flickr (CC BY-NC 2.0)

Рене Карабаш признава, че преди да напише романа дълго е търсила тема, зад която да скрие и собствената си история. Родното ѝ село Александрово, близо до Ловеч, я сблъсква със затворите на малкото населено място, с ограниченията, смъртта и живота в него. “Търсех тема, която да е нещо като маска”. Случайно попада на историята на клетвените девици в Албания, заинтригувана от снимка на една от тях – с мъжки дрехи и черти. Казва, че с романа си е искала да премахне значението на пола: “да се взрем в душата, което е важното – другото е само опаковка”. А законът на честта е безпощаден към всички, независимо от “външната опаковка”, и носи тормоз и насилие.

В името на честта

Проучване на мненията и нагласите на различни експерти, които работят или имат отношение към форми на насилие в името на честта, от април 2020 г. показва, че сред тях няма единна позиция за това какво включва понятието “злоупотреби в името на честта”. Еднозначна дефиниция няма, а те могат да приемат много форми, обяснява Диана Георгиева от Центъра за развитие на устойчиви общности, възложител на изследването.

Когато говорим за престъпления, има някои особености, които показват, че са извършени именно в името на честта, разяснява адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията на жените адвокати. Като задължителни елементи експертите посочват защитата на възприемани културни и религиозни ценности – т. нар. Кодекс на честта при някои общности, както и мотивите, които са повод или причина за дадено престъпление. За разлика от домашното насилие, този тип престъпления са планирани, обикновено се извършват от най-близките на пострадалите (почти винаги повече от един), като често роля има и възрастна жена от семейството – майка, баба, свекърва.

Няма еднозначна дефиниция на злоупотребите в името на честта, а те могат да приемат много форми, казва Диана Георгиева от Центъра за развитие на устойчиви общности (вляво). Когато говорим за престъпления, има някои особености, които показват, че са извършени именно в името на честта, разяснява адв. Елка Пороминска, председател на Асоциацията на жените адвокати (вдясно). Снимка: Велина Барова / Евромегдан

Насилието и злоупотребите в името на честта могат да имат различни проявления: заплашително поведение, домашно насилие, нападение, изнасилване, отвличане, принудителен аборт, принудителен брак, заплахи за убийство, спиране от училище, предпочитание за синове в семейството и др.

Злоупотреби като тези в романа има и у нас, смята Рене Карабаш, просто не са толкова крайни и видими. “Има много мъже, които искат да имат синове. Дядо ми през цялото време искаше да има внуци момчета, но има две внучки” – отношение, което “продължава сякаш от Каменната ера”.

Желание в семейството да се роди момче има и в някои ромски общности, разказва Теодора Крумова, програмен директор на Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”. Но е категорична, че у нас няма крайни форми на злоупотреби и насилие, както в други страни като Индия, където дори убиват бебета момичета. Обяснява, че в ромската традиция момчето се грижи за родителите си, не се разчита на дъщерята, защото тя ще отиде в друго семейство. “Дори имаме случаи, в които ако в семейството не се е родило момче след второ или трето дете накрая дори пристъпват към осиновяване, без значение от етническия произход – важното е да има момче, което да отгледат като син, който да се грижи за родителите.”

Традицията на кръвни отмъщения в Албания е довела до смъртта на повече от 10 000 души за последните 30 години, съобщи преди месец албанското издание “Екзит нюз”. А в семействата, в които всички мъже са избити като отмъщение, “едва ли не една жена не може да се грижи за дома и трябва да стане мъж и така да спечели свободата си – нещо абсолютно болно”, изумява се Рене Карабаш. Смята, че това, което виждаме в Албания, е крайност, но такива неща съществуват и около нас и могат да се проследят в отношението към жените.

За една четвърт от анкетираните в рамките на национално представително проучване традициите са напълно определящи за поведението им. Изображение: ЦРУО

Според резултати от национално представително проучване на Центъра за развитие на устойчиви общности от юли 2020 г. между половин процент и 13% от българите признават, че в семейството им или други познати семейства знаят за случаи на насилие в името на честта. Най-разпространени са ограничаването на контакти с приятели, роднини и други хора, “за да се предотврати рискът от това някой да опетни семейната чест”. За ранен брак (преди навършване на 16 г.) говорят 9% от хората. Същевременно докладът от изследването определя тази форма на насилие в името на честта като най-проблематична.

За една четвърт от анкетираните традициите са напълно определящи за поведението им. Резултатите от проучването посочват, че в тях попадат хора от етнически групи, различни от българската, при които тези разбирания са от два до два и половина пъти по-разпространени. Сред представителите на еврейската, турската, арменската и ромската общности тези стойности са близки до 50%, посочва докладът.

По-консервативните ромски общности са много затворени и рядко позволяват в тях да влезе външен човек чрез брак, разяснява Теодора Крумова. И заради тази традиция, родителите се опитват рано да намерят съпруг или съпруга на детето си, за да не “изпуснат” подходящия. Но традицията е само една част от проблема с ранните бракове, посочва Крумова. “Тези случаи вече не са свързани толкова с насилие на честта, колкото се случват там, където са много маргинализирани общностите, просто защото нямат друга перспектива.”

Под чадъра на позора се крият различни злоупотреби в името на честта, сред които са ранните и принудителни бракове. Изображение: ЦРУО

По данни на Националния статистически институт през 2019 г. са регистрирани 591 ранни брака на младежи под 18 г. (като от тях само 19 са момчета). Само през 2016 г. са регистрирани 853 деца, родени от малолетни и непълнолетни момичета. “Направете си сметка какво означава това за едно дете, което е на 14-15 години. Това е съсипване на съдбата на детето и вкарване в една стигма, която то няма как да избегне оттук нататък в своя живот и то го приема като нещо нормално”, коментира адв. Пороминска.

Диана Георгиева работи по проблема с насилието в името на честта в продължение на няколко години. Често остава учудена от неглижирането на проблема, като признава, че е срещала такова отношение и сред момичета от традиционни общности. “Да, аз знаех, че ще бъда продадена. Единствено ме е яд, че ме продадоха много евтино – баща ми ме продаде за шише ракия”, спомня си думите на едно от тях.

Пропукани модели

Напоследък обаче традиционният модел се променя, смята Теодора Крумова. Миграцията и пътуванията в чужбина са може би най-силният фактор, който води до тази промяна. Значение имат и социалните мрежи – дори и да е забранено на момичетата от консервативни общности да ги използват, те все пак успяват и се отварят за света. “Имали сме и случаи в такива консервативни общности, в които момичета са успели да си направят профили във Фейсбук и избягаха с момчета, които си намериха от другия край на България, от друга група”, разказва Крумова.

Много често в общността има достатъчно хора, които смятат, че това трябва да се промени, само че никой не иска да бъде първият, който “ще хвърли камъка”

Според нея все повече в самите общности разбират, че тези злоупотреби в името на честта не са правилни. “Много често в общността има достатъчно хора, които смятат, че това трябва да се промени, само че никой не иска да бъде първият, който “ще хвърли камъка”. Затова от “Амалипе” постоянно опитват да говорят с общността по тези теми: “защото говоренето отприщва тази енергия, която се натрупва, за да промени нещата”.

Признава, че преди около 15 години, когато започват да работят активно по проблемите на насилието, търпят и упреци, дори от колеги. “Какво правите, вие допълнително засилвате стигмата срещу общността. Това са си наши вътрешни проблеми, които нямате право да изнасяте извън общността”, спомня си критиките Крумова. Но е категорична, че за злоупотребите в името на честта и конкретно за ранните бракове трябва да се говори без стереотипи: “Това не е ромска традиция, а традиция на всяка консервативна общност – имало го е и в българската и турската общност.” И всъщност процесите в ромските общности са отражение на проблемите в цялото ни общество, вярва Крумова.

На същото мнение е и Диана Георгиева. Според нея обединяването около ранните ромски бракове като най-явна проява на злоупотреба в името на честта е “силно стесняване на темата”. “Някак си се опитваме да виктимизираме тази общност, че те са единствените, които имат такава проява.” Георгиева посочва, че такива прояви има, макар и споделени с половин уста, във всяка една затворена общност, например в по-планинските места. “Там също има уговорените бракове, това събиране на родовете, среща се дори женитба за запазване на бизнес.”

Според нея е изключително важно да се обърне внимание и на икономическия аспект на злоупотребите в името на честта. И както самите млади хора, които са пострадали, трябва да знаят своите права, така и обществото трябва да разбере, че това не е страничен проблем и трябва да се вълнува от него. “Съществен резултат от злоупотребите в името на честта е реалното отпадане на тези деца от образователната система. Това е важно за всички нас като общество, защото тези хора не могат да получат достатъчно добро образование, след време те ще влязат на трудовия пазар и ще бъдат на нископлатени позиции, което ще доведе и до по-малко участие в социалната сфера. Все пак рано или късно тази социална сфера ще формира нашите пенсии и нашата издръжка”, коментира Георгиева.

Според нея изключително важно е и да се работи с пострадалите от такова насилие, вкл. за икономическото им овластяване, защото често това са младите майки, които ще възпитат децата си и могат да им предадат модела на жертва.

Закон на хартия?

След като са прегледали всички съдебни решения, достъпни в електронни платформи, от Асоциацията на жените адвокати са извадили 69, които могат да се определят като такива в името на честта. Те попадат в Глава четвърта от Наказателния кодекс – престъпления против брака и семейството и против младежта. От анализа на съдебните решения става ясно, че обикновено наказанието за тези престъпленията се заменя с глоба, защото е първо за извършителя, като няма данни как се изпълняват тези наказания, посочва адв. Пороминска.

В съдебно решение е записано смекчаващо вината обстоятелство принадлежност към ромската общност и ромските традиции – „съдът ти казва, че човешките права не значат нищо и че има някаква традиция, за която е решил, че е смекчаващо вината обстоятелство“, посочва с учудване Теодора Крумова. Снимка: „Амалипе“

Теодора Крумова е направила преглед на дела на Окръжен съд – Сливен за блудство с малолетни за период от половин година. Признава, че е разгневена от отношението на системата: докато всички казват, че този модел трябва да се прекрати, “институциите го затвърждават”. От прегледаните от нея решения само едно е с ефективна осъдителна присъда. “Интересното е, че в едно от решенията беше записано смекчаващо вината обстоятелство – принадлежност към ромската общност и ромските традиции”, което за мен беше безумно, защото съдът ти казва, че човешките права не значат нищо и че има някаква традиция, за която е решил, че е смекчаващо вината обстоятелство.”

В голяма част от случаите престъпленията в името на честта остават скрити и не влизат в статистиката, а нашата правна система не дава големи гаранции за предотвратяването им, предупреждават експертите.

Затова Центърът за развитие на устойчиви общности и Асоциацията на жените адвокати са изготвили препоръки за превенция и борба с насилието в името на честта. Според адв. Пороминска изключително важно е да се изгради единна система за регистриране на случаи на насилие, която да обхване цялата страна, и да бъдат изградени консултантски, психологически и правни услуги.

Експертите посочват, че е необходимо на жертвите на насилие (включително и при насилие в името на честта) да бъде осигурена безплатна правна помощ, без да се изисква доказване на икономическо състояние като условие за получаването ѝ. Препоръките предвиждат изискване към лекарите, отбелязали случаи на насилие, да подадат сигнал към прокуратурата, както и да дадат информация на пострадалите за правата им – такова изискване се препоръчва да бъде въведено и за разследващите органи. Експертите препоръчват още периодични беседи за ученици, които да действат като превенция срещу този тип насилие; периодична подготовка и за специалистите, работещи с деца, и изискване към учители и служители в учебните заведения също да се обръщат към прокуратурата в случаи на насилие над деца, вкл. в името на честта.

Възможен изход

Според Рене Карабаш проблемът с насилието няма как да се реши, ако се третира като рана, която зараства повърхностно, но продължава да разяжда плътта навътре. Наред с центрове за настаняване на пострадали от насилие и гореща линия за помощ, смята за изключително важни терапевтичните срещи с психолог. “Тя ще си тръгне от този насилник, но ако не отработи травмата в себе си, ако не спре да се идентифицира като жертва, ще вика следващ човек в живота си, който също да я насилва.”

Може би спасението е да избягаш

Когато си част от цяла общност, която упражнява насилие върху теб, и това е всичко, което виждаш около себе си, вероятно изглежда невъзможно да се откъснеш от тази реалност, предполага писателката. “Може би спасението е да вземеш решение като брата Сале в романа ми – да избягаш. Може би няма да е лесно, но няма друг начин”. И когато пострадалите чуят гласа на някой, който иска да им помогне – да се вслушат в него.

Когато едно ромско момиче се опита да избяга от насилието, тя тръгва срещу цялата си общност, обяснява Теодора Крумова. И колкото и в нея да има нагласи за промяна, реагира импулсивно и се обединява срещу онзи, който е нарушил традицията. За да преодолее всичко това, едно момиче най-често трябва да напусне общността си, като остане само и без подкрепа. От “Амалипе” се опитват да помогнат на пострадали чрез училищната общност, която поне в някаква степен да бъде заместител на общността, от която идват – място, където да бъдат приети и подкрепени.

Подчертава, че е изключително важно случаите на насилие в ромските общности да се търсят проактивно, защото пострадалите много рядко търсят помощ сами. “За да дойде някой, трябва вече да е осъзнал, да е събрал достатъчно смелост и да може да направи крачката, а жените в традиционните ромски общности рядко намират подкрепа около себе си за това.”

Проучването на Центъра за развитие на устойчиви общности сочи, че 93% от българите не толерират насилието и конкретно насилието в името на честта. То обаче съществува. Според Диана Георгиева е важно да говорим за него именно по време на 16-те дни на активизъм срещу насилието, основано на пола. “То има много различни форми. То е в дома, може да бъде на работното място, а може да бъде и под формата на насилие в името на честта”, напомня Георгиева.

“Родени сме не да бъдем жертви, а да бъдем силни хора“, вярва писателката Рене Карабаш. Снимка: Георги Казаков за #URBN

Не жертви, а силни хора

Рене Карабаш признава, че умишлено е избрала тази радикална история от Албания за романа си – за да накара хората да обърнат внимание на всички тези неща, които се случват и днес на няколкостотин километра от България. “И всъщност хората да си дадат сметка, че същите тези затвори и ограничения, които на пръв поглед изглеждат много крайни и радикални, ние носим вътре в себе си. Не е нужен закон отвън, който да ни ограничава, ние самите ограничаваме себе си.”

Според писателката в името на честта си заслужава всичко, свързано с това човек да опази себе си. Но заменя думата чест с достойнство – човек да бъде достоен първо за себе си и да държи на себе си. “Родени сме не да бъдем жертви, а да бъдем силни хора.”

–

Тази статия е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Център за развитие на устойчиви общности и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.

Още информация ще намерите на www.activecitizensfund.bg и на https://hra-project.eu/bg/

–

Още по темата в „Евромегдан“:

насилие в името на честта

насилие, основано на пола

права на жените

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.