Лицата на промяната
“Говори се за движенията като безлични, но те са съставени от съзнателни хора, които имат собствена история", смята Дарина Коконова. Върху бели чаршафи тя е изобразила лица от женски движения, които често се губят в цялата картина. Снимка: Велина Барова / Евромегдан
Борбите за правата на жените, опазването на околната среда и демокрацията са силно свързани, убедена е младата художничка и активистка Дарина Коконова. В серия от портрети тя изказва благодарност към жените от граждански движения по целия свят и показва, че промяна е възможна само със солидарност.
Всичко е наред – стига да се борим, твърдо заявява Дарина чрез послания в четири картини. Те са включени в изложбата „Всичко (ни) е наред“, организирана от Български фонд за жените, и създадени в рамките на конкурс, който “провокира художничките да мислят за проблемите и предизвикателствата пред жените днес – в или отвъд феминизма”. Изложбата е открита броени дни преди обявеното на 13 март 2020 г. извънредно положение във връзка с пандемията от COVID-19. Поради наложените стриктни мерки за ограничаване на разпространението на заразата, картините дълго остават без публика. Два месеца по-късно, изложбата отново провокира посетителите на няколко столични галерии до 30 май 2020 г.
Любовно писмо
“Тази серия е моето любовно писмо към жените по света, които намират смелост да се борят за справедливост и знаят, че не могат да го направят сами”, започва разяснителният текст, който посреща посетителите наред с творбите на Дарина. В телефонен разговор в края на март, със смях в гласа тя обяснява това откровение с благодарност към всички жени, които е изобразила. “Аз се чувствам благодарна, че тези жени са правили това нещо преди много години, за да мога днес аз да имам правото изобщо да имам изложба и някой да ми даде платформа да се изразя.”
Надява се картините ѝ да променят перспективата и да поставят под въпрос ролята на героя, като припомнят, че нито една революция или промяна не е дело само на един човек. “Това е вид почит към всяка една индивидуална жена, която има смелостта да излезе навън и да се бори за един по-добър свят. Въпреки всичкия домашен труд, домашно насилие, войни, екологични катастрофи, които се случват около тях.”
Според Дарина сме свикнали да гледаме много портрети на героични мъже и не чак толкова много такива на героични жени. “Казва се, че зад всеки мъж стои една прекрасна жена, но зад всяка героична жена стои тя самата и може би нейната общност от други подкрепящи жени.”
Всеки детайл от картините ѝ е внимателно обмислен символ на почит към домашния труд, който съпровожда жените. Мащабните портрети (повечето високи около метър, а най-големият – дълъг два метра) са нарисувани върху чаршафи и закачени с щипки за простиране. Нарисувани са с въглен върху цветни петна от изцяло естествени материали, които също се свързват с домашния труд – червено цвекло, червен пипер, куркума, сода бикарбонат, спанак.
Картините на Дарина разказват истории от различни краища на света – от Индия до България. Снимка: Велина Барова / Евромегдан
Истории от целия свят
Цветните платна са събрали истории, разпръснати във времето и по различни кътчета на Земята.
Портрет на жена и момиче разказва история за силата на жителите на Черан, Мексико. През 2011 г., водени от местните жени, те се организират в защита на вековните гори, застрашени от изсичане от въоръжени картели. Те прогонват дървосекачи и барикадират града. А днес мексиканското правителство разпознава Черан като автономна територия на самоуправляващото се коренно население.
През 70-те години в с. Рени в Индия 27 жени се събират, за да спасят дървета, които трябва да бъдат изсечени. “Те прегръщат дърветата и оставят да ги “пазят” в продължение на четири денонощия. Междувременно все повече хора се присъединяват към тях, докато накрая изпълнителите на поръчката се отказват и напускат”, разказва информацията до портрета на жена с твърда решителност в погледа. Движението “Чипко” създава прецедент в Индия със своя ненасилствен протест и вдъхновява много други подобни групи да се борят за обществени и екологични каузи.
Радост струи от портрета на жена от протестите в Судан през 2019 г. За стотици хиляди хора, които протестират от месеци, премахването на дългогодишния президент Омар ал-Башир е голяма победа. Една от основните движещи сили на протестите са и местните жени. Въпреки трудностите, пред които постоянно се изправят жените в Судан – детски бракове, домашно насилие, сексуален тормоз и изнасилване, са въведени малко политики в тяхна защита. “Ние протестираме за своите права и за правата на всички, които са били репресирани от стария режим”, споделя една от протестиращите, цитирана от Ал Джазира.
Малко преди края на еднопартийния режим в България шест жени от Русе организират поредица от шествия с около 2000 участници, като протест срещу замърсяването на въздуха от завод за хлор от другата страна на Дунав. Протестите достигат своя връх на 10 февруари 1988 с така известната демонстрация на майките с количките. Дарина изобразява гнева им в портрета на една от тях.
Поредицата от шествия срещу замърсяването на въздуха в Русе в края на 80-те години, организирани от няколко местни жени, силно впечатлява Дарина. Тя избира да разкаже историята, като пресъздаде гнева им в портрета на една от тях. Снимка: Велина Барова / Евромегдан
Четирите творби представят малка част от женските движения по целия свят – “въпреки постоянния си и невидим труд в дома и семейството, въпреки насилието, основано на пола, въпреки войни, въпреки унищожението на природата, от която са част”.
Художничката признава, че е било изключително трудно да избере толкова малко истории, които да разкаже в картини, ограничена от собствените си възможности и време. Спира се на движения от различни континенти, случи ли се в различни периоди от време и показващи различните лица на активизма: “борбите за правата на жените, екологията и изобщо едно истински демократично общество”.
Кръщава ги на различните емоции, които изразяват. “Тази от Русе е с гняв, защото показва гневното лице на една майка, която не може повече да не излезе на улицата и да се бори.” Дарина обръща внимание, че в сферата на активизма и социалните борби гневът понякога е осмиван като ирационален, а според нея е съвсем естествена реакция. “Стига тази синергия да бъде насочена към нещо конструктивно, е важно да не потискаме тези емоции, а да ги канализираме.” Гневът обаче не е единственото изражение на протеста – има и много моменти на радост. Така изобразява и момента на победа след протестите в Судан. “За мен е важно да се борим и с позитивно настроение, за да може да е наистина устойчива тази борба, която вероятно няма да свърши от раз”, казва Дарина.
Една за всички
Върху белите чаршафи художничката изобразява лица от масите, които често се губят в цялата картина. “Говори се за движенията като безлични, но те са съставени от съзнателни хора, които имат собствена история. Разсъждавам какво е накарало точно тази жена да направи това нещо, например да се завърже за дърво, както в една от картините.” Определя работата си като израз на почит към всичко, което жените от цветните портрети са направили.
Много от движенията, за които Дарина избира да разкаже, са обвързани с екологични каузи. Вярва, че именно те са свързани и с правата на човека и особено правата на жените. “Благодарна съм, че са се борили за един по-чист свят, за да можем ние все пак да продължаваме да съществуваме и да дишаме.” За Дарина тези движения дават кураж и вдъхновение и се надява, че ще вдъхновят и други хора да бъдат активни и да се интересуват от тези проблеми.
Художничката казва, че целта на феминизма е да открие връзките между отделните теми и те да се разглеждат заедно: човек – природа, мъж – жена, тяло – дух. “Защото ние не съществуваме в разчленени светове и реалности, а сме свързани и едни с други, и с природата.”
Разказва, че в голяма част от историята жените първи откликват на екологични проблеми – до голяма степен защото те пряко са се занимавали с храната, готвенето, отглеждането на растения и са най-чувствителни към тези промени. “Подбудени от неизбежността на собствената им ситуация да реагират, да действат на каквато и да е цена.”
“В България, където се смята, че феминизмът е някакво чуждо и наложено понятие, която няма нищо общо с нашата реалност, се оказва, че един от най-първите протести е бил именно на жени майки, които са излезли да протестират за чист въздух”, с възхищение казва Дарина. Учудена е, че въпреки множеството достъпни материали за “майките с количките” от Русе, малко хора знаят историята им: “за това, че те са успели да мобилизират до 2000 души да излязат на протест във време, което в момента ни е известно с цензура, диктатура и изобщо потискане на човешките права”.
Солидарност за промяна
“Изкуството винаги е било важна част от моя живот и моя начин на комуникиране”, признава Дарина. То я следва в гимназиалните ѝ години в паралелка по изкуства и се изразява в образованието ѝ след това – социална и обществена политика. А наред с него е и активизмът.
Част от посланията на Шествието за правата на жените на 8 март акцентираха върху връзката между правата на жените и проблемите на околната среда. Снимка: Велина Барова / Евромегдан
Дарина е част от редица самоорганизирани движения – без лидери и спонсори. Едно от събитията с кауза, в които взима участие е “Шествие за правата на жените: Феминизмът е за всички!” на 8 март 2020 г. в София. “Целта беше да се премахне тази стигма около думата феминизъм. Всеки, който споделя идеята за равенство между всички хора, особено между половете, би трябвало да се припознае и да види, че ще има много голяма нужда от феминизма”, смята Дарина.
През март участва и в улични акции в подкрепа на бежанците, изпаднали в тежко положение на турско-гръцката граница. Каузата е обединила много хора – ангажирани не само с човешки права, но и с опазването на околната среда, които се чувстват съпричастни и имат нужда да реагират бързо. “Каузите винаги са свързани от това, че всички, които са съпричастни към една, са съпричастни към другите.”
Дарина смята, че днес има “страшно много” екологични каузи, около които гражданските движения трябва да се обединят. “В последно време се разшумя около внасянето и изгарянето на боклук, което е изключително голям проблем, свързан с индивидуалните консуматорски избори. За това много се чу покрай забраните за пластмаса за еднократна употреба, но хората усещат, че са необходими много по-системни мерки.” Прави паралел и с творбата си и с майките от Русе, които са протестирали за чист въздух през 1987 г. “Вече сме 2020 г., проблемът е огромен и обхваща много места, не само един град. Но пък за сметка на това няма такава силна обединена реакция.”
“Част от идеята на изложбата е да покаже, че ние сме много повече от само нашата си страна. И имаме много повече неща, които ни свързват с целия свят”, обобщава младата художничка. “Много неща, които не се усещат тук, имат влияние на другия край на света. И това важи не само за последствията от климатична гледна точка, но и от човешка.”
–
Повече по темата в „Евромегдан“
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
