Убийствено неравноправие Прелитащ на червено луксозен автомобил погуби журналиста Милен Цветков, докато чакал зелен сигнал в колата си. Снимка: pixnio.com

Убийствено неравноправие

Капитализмът е противоречива система и едно от противоречията, които удържа в себе си е между политическото равенство в публичната сфера и неравенствата, оставяни да се вихрят в частната. Визирам скъпата за либералните политически мислители идея за равенство пред закона и равноправието: независимо, че бедни и богати имат несъизмерима икономическа или пазарна мощ, несъизмерим стандарт на живот и пр. пред закона те са абстрактни и равни индивиди с равни права.  И не само: при гласуването също е така, защото един човек (независимо от материалното му положение) има един глас (все още; да видим до кога).

Това е абстрактното и изпразнено от към субстанции гражданство: независимо дали си мъж, жена, беден, богат, циганин или не, професор или неграмотен, за закона ти си една абстрактна гражданска единица и законите важат с еднаква сила за всички. Ти и шефът ти сте равни страни по договора пред закона. Това е на теория. На практика уж заскобените квалификатори на абстрактния гражданин – класови, образователни, етнически, полови – често се измъкват и запълват, така да се каже, празния граждански деец в публичната сфера, създавайки неравенства дори и там, където уж трябваше да сме равни по силата на принципа 1 човек = 1 глас.

Аз често обичам да илюстрирам как неравенствата в частната/икономическата сфера се разливат към уж равноправната политическа сфера на гражданството със следния шофьорски пример. Имаме правилник на движението, който важи еднакво за всички: на червен светофар си длъжна да спираш, независимо каква кола караш. Обаче на практика често се получава така, че хората със скъпи и бързи коли нарушават правилника. Когато е в „ДНК“-то на колата ти (например, Ферари) да вдига безумни скорости, ти ще се изкушаваш да го правиш. Когато колата ти е огромна и мощна, ти се чувстваш някакси по-защитен и не те е страх да караш бързо. Когато можеш да си позволиш кола за 120К лева, можеш да си позволиш и глобите (а и подкупите) като те хващат да превишаваш ограниченията на скоростта. Когато си мъж, се изкушаваш да доказваш мъжественост пред жените, карайки безотговорно и сякаш си над нещата.

Макар че правилата са еднакви за всички, някои са практически по-предразположени да ги нарушават, просто защото икономическата им мощ ги овластява

С други думи, макар че правилата са еднакви за всички, някои хора са практически по-предразположени да ги нарушават, просто защото икономическата им мощ (наред с културни кодове, които направляват поведението ни като мъже или жени) ги овластява и политически и започват да си вярват, че са над закона и че са големи пичове.

Виждаме, че не можем да имаме истинско политическо равенство, ако нямаме и икономическо равенство, защото богатите винаги ще се изкушават или ще могат да си позволят да се гаврят с правилата и ще правят възвишените либерални постановки за равенството пред правилата и закона на практика несъстоятелни.

Не опира само и единствено до това какви данъци плащат богатите, макар че данъците, ако са прогресивни, упражняват известен изравняващ ефект, спирайки класовите асиметрии да излязат тотално извън контрол. Обаче ако данъците са като в мамковината, тогава те усилват неравенствата, а оттам и общото положение на безнаказаност, защото слабата държава, неспособна да удържи неравенствата, е едновременно с това неспособна да предостави и елементарна справедливост на гражданите си. И това не е само зарази неработещата съдебна с-ма: огромните неравенства обиждат базовото чувство за справедливост у хората. Защото къде са справедливостта и (либералната идея за) равните шансове, когато мнозинството блъска цял живот и живее в лишения, а някакъв 22-годишен мухльо кара Ауди по показния (и едновременно с това безнаказан) начин, по който класовата му привилегия му позволява да кара?

Трябва да искаме премахване на тази глупава система и фундиращата я илюзия, че можем да имаме политически равенство и справедливост всред икономическо неравенство, експлоатация и несправедливост

Да повторя: не е само до данъци. Трябва да искаме премахване на тази глупава система и фундиращата я илюзия, че можем да имаме политически равенство и справедливост всред икономическо неравенство, експлоатация и несправедливост. Просто винаги и навсякъде силните винаги мачкат слабите.

С този пример не твърдя, че само богатите газят на пътя или че само те предизвикват нелепи катастрофи. Катастрофи са ставали и през социализма. Просто с примера показвам как икономическото неравенство не може всякога да бъде удържано в легитимните граници на икономическата сфера, а се разлива нататък.

Досега ползвах примера с мачовците-шофьори да илюстрирам границите на либералната идея за ограничено равенство в политическата или публичната сфера. Обаче отвратителното мъжкарско-богаташко-безнаказано шофиране, което е симптом за всеобщата несправедливост, тровеща всички ни, сега не е просто мисловен експеримент или пример, илюстриращ някакъв аргумент, а истински суров и смразяващ казус, който отне живота на Милен Цветков, както и на хилядите жертви преди него.

И никакво бръмчене, репчене и жестикулиране от страна на прокуратура, власт и полиция не могат да компенсират липсата на справедливост, защото тя е вкоренена в самото ДНК на системата.

 

Коментаърът е препубликуван от личния профил на авторката в социална мрежа с нейно съгласие.

Още нещо важно:

За да  продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.