Въпроси от затворения град

Гледам новините и се чудя. Хората, които излязоха от града, а сега се връщат в София, не ги пускат обратно. Наричат ги как ли не. „Тарикати“, „андрешковци“, „да видим сега как ще се приберат в София“, „да си стоят на село“.

Първо, карат ни да се мразим, да се настройваме едни срещу други. Малко са ни другите поводи, а сега и това. „Излезлите от града“ срещу „останалите в града“. „Софиянци“ (заразоносители) срещу „провинция“. Старата омраза на нов глас. Спазващите мерките срещу хитреците.

Второ, как можеш да изискваш хората да имат редовни документи за връщане, след като условията са се сменили пост фактум? Направиха онази среднощна пресконференция и обявиха в 23:00 ч, че от 00:00 затварят града, след като сума хора вече се бяха изнесли.

Що за перверзно удоволствие е да се гавриш така с хората, които са искали да посрещнат празниците извън града? Какво ще ги правите сега, ще ги връщате обратно ли? Ще ги държите с часове на опашки? Да не говорим за прозореца от 18:00 до 20:00, заради който върволицата на КППтата е огромна, защото се получава bottleneck. След всички ограничения, на които бяха подложени хората пред последните шест седмици, биваше ли така да им отровите и празниците? Ще следи ли някой дали се предлагат и вземат подкупи? Идеални са условията за издевателство в момента.

Недисциплинирани били, отишли били да заразяват близките си в провинцията. „Софиянци тръгнаха да разнасят коронавируса из страната“, гърмят заглавията в медиите. Преди това, две седмици ни облъчваха с митрополитите от БПЦ и никой от официалните лица не излезе да опровергае твърденията им, че от лъжичката за причестяване не можеш да се заразиш.

Чух как хлопнаха кепенците из засада. Представяте ли си да го бяха направили с вярващите?

Молиха се на хората да не ходят на църква, но не посмяха да наложат ограничения. Ми защо не се молиха така и на останалите – да не излизат от града, да не ходят в провинцията, да пазят близките си? Обясняваха ли така подробно и напоително, че не трябва да се ходи в провинцията? Предупредиха ли, че ще затворят, за да си планират хората времето? Не знам, аз не чух. Чух как хлопнаха кепенците из засада. Представяте ли си да го бяха направили с вярващите – в 23:00 ч. в събота вечер да кажат: ами затваряме църквите, за ваше добро е. Хайде обратно!

Днес ни казват: в църквите имаше малко хора, на безопасно разстояние. На КППтата имаше много хора, тръгнали да разнасят зараза. Чакайте пик след две седмици.

Май нарочно пуснаха хората извън града, а после уж взеха строги мерки. Хем да имат алиби, когато гръмнат бройките заради църквите; хем да се оправдават, че са свършили нещо и за недисциплинираните пътуващи извън града, наказали са ги, свършили са си работата. А ние сами сме си виновни.

Не вяра, а суеверие

„На Разпети петък хората минават под плащеницата, за да измолят здраве и благоденствие.“ Цитат от новинарската емисия на централна медия, 2014 година. Възмутила съм се тогава, излиза ми във Фейсбук спомените сега.  От много години ни набиват в главите този модел – ходенето на църква и изпълняването на ритуалите не за покаяние и пречистване, а като вид застрахователна полица, за да си осигурим здраве и късмет. Не вяра, а суеверие.

Днес това дава богат плод:  Не вярвайте на лекари и специалисти. Вярвайте на поповете. Целувайте иконите за здраве. После ги дайте на децата и внуците да ги целунат след вас. Видяхме в ефир как точно това направи ББ от двора си. После ходете да гласувате, макар че няма много смисъл – всичко е божа работа, от вас нищо не зависи.

Бог да ни пази, друго не ни остава.

Коментаърът е препубликуван от личния профил на авторката в социална мрежа с нейно съгласие.

Още нещо важно:

За да  продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.