В казана на заразата

До момента няма регистрирани случаи на COVID-19 в гръцките бежански лагери, но коронавирусът наближава хилядите хора в тях. Властите полагат усилия да преместват някои от най-уязвимите лагеристи в по-безопасни условия и да увеличават медицинските грижи, без да застрашават безопасността на местното население. Проблемът е с капацитета: мигрантските лагери по гръцките острови са проектирани да приемат 6000 души. Вместо това, в момента в тях са 37 000. 

Посещавала съм лагерите по егейските острови многократно от 2015 г., когато над един милион мигранти влязоха в Европа през Гърция. Лагерите никога не са били по-претъпкани, което значи че и условията в тях никога не са били по-лоши. Директорът на Медици без граници за Гърция Апостолос Веизис ми призна, че има лагери, в които 167 души са принудени да споделят една тоалетна, а 142 – един душ. “Това е съответно 8 и 5 пъти повече от безопасното в извънредни ситуации”, заключи той. 

Гръцкото правителство и медицинските служители, работещи в лагерите, твърдят, че заболели от вируса засега няма. Но е трудно да се каже на хора, живеещи в пренаселени и нехигиенични условия, да не изпадат в паника. 

Вече втора седмица получавам обаждания и съобщения от бедстващи мигранти и бежанци, задържани в лагерите по гръцките острови, които казват: „вирусът е тук, ще умрем “! Някои от гласовете им включих в статия, която публикувахме в Washington Post с колегата Чико Харлан. Споделям ги, за да може съседна България да ги чуе навреме.

В най-големия от тези лагери трима държавни лекари се занимават почти изключително със скрининг на новодошлите. Те потвърждават, че социалната дистанция – или която и да е от другите мерки, необходими за ограничаване на епидемията от коронавирус – е практически невъзможна тук. 

Гърция предприе стъпки за намаляване на броя на настанените в лагери. Обитателите им са насърчавани да не излизат от скупчените една до друга палатки. Има публикувани инструкции за предпазване от коронавирус. А от миналия вторник достъпът до лагерите на доброволци и посетители е забранен.

Засега случаи на COVID-19 не са регистрирани сред мигрантите в лагера. Но очакването е, че вирусът рано или късно ще ги достигне и ще се разпространи много бързо при тези условия. 

Червеният печат в документите задържа много мигранти в гръцките лагери понякога повече от година, в очакване на решение по молбите им за убежище. Снимка, предоставена от Е.Лабропулу

Захра Мусави, 17-годишен бежанец от Афганистан, сподели, че, инструкциите са невъзможни за спазване – включително нещо толково просто, като миене на ръцете. По сведения на “Медици без граници” в някои части на лагера има само един кран за вода на всеки 1300 души и липсва сапун. 

На опашка за храна се чака по няколко часа, през които хората са близо един до друг, разказа 17-годишният Мустафа Дахадори от Афганистан. Според него маски не са раздавани, въпреки че някои лагеристи разполагат с такива. 

Дори гръцките служители потвърждават, че прилагането на мерки в лагерите е затруднено. Те просто запечатват пренаселените места, където вече има други заболявания.

„Около 80 процента от хората, които виждаме, идват при нас с респираторни симптоми и треска“, сподели Д-р Сияна Махрооф-Шафи, основател и директор на Kitrinos Healthcare. Според нея е много трудно да се разбере кой може да е заразен с COVID-19, тъй като в лагера няма тест за коронавирус.

Махрооф-Шафи лекува в Мория – най-големия лагер, разположен на остров Лесбос. В него има повече от 19 000 души, много от които живеят в палатки из маслинови горички извън официалните порти на лагера.

„Ако коронавирусът удари лагера, голям процент от хората ще се заразят. И много от тях може да умрат”, притеснява се Махрооф-Шафи. Друго нейно притеснение е, че ако се разпространи в лагера, няма начин вирусът да не се разпространи и сред гръцкото население на острова.

Европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон заяви пред Ройтерс миналата седмица, че по-възрастните, болните и останалите най-застрашени от заразяване трябва да бъдат преместени. „Работим заедно с гръцките власти и правителство по съгласуването на извънреден план за максимално намаляване на риска в препълнените горещи точки на островите”, информира тя.

Много можеше да се направи по-рано и много ще бъде казано и написано след това. Но засега трябва поне да помислим за хората в лагерите – и милиони други по света, които не могат да спазват изискванията за хигиена и физическа дистанция. От нас се иска да се пазим и да се опитаме да им помогнем както можем, като се придържаме към правилата и оставаме вкъщи.

Още нещо важно:

За да  продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.