За да има журналисти! Главният редактор на в. "168 часа" Слави Ангелов бе пребит брутално пред дома си в центъра на София на 17.03.2020. Изображение: https://pngimage.net/mano-sangre-png-5/

За да има журналисти!

Отново атакуваха журналист. Брутално. С тръби и ритници в главата. На улицата. Този път – в центъра на София.

Не беше случвало вече повече от година, или поне не бяхме чували. Не до такава степен. Защото за по-дребните атаки не чуваме. Те са ежедневие. От дребната ежедневна принуда да изкривявяват и натаманяват истината според интересите и прищевките на медийните собственици и политическите им клиенти. През унижението и пренебрежението на самозабравили властници, които ги наричат “олигофрени”, “мисирки” или “фалшиви новини” – докато действително ги принуждават да са такива. До директните заплахи в ефир и ехидните намеци за “свободния стол на колегата Ви” и прякото отстраняване на неудобните от ефир и от работа (впрочем, какво разкри разследването на спирането на БНР през октомври?).

Уви, тези неща не се случват само в България. У нас посегателството над Слави Ангелов “влезе” в новините, защото няма как да бъде заметено под килима. Арогантната безнаказаност на нападателите му извади на показ провала на българската правова държава в едно от основните й задължения: да осигурява сигурност и върховенство на закона.

Не за журналистите, полицаите, лекарите. Не за жените, ромите, гей хората, велосипедистите или, да речем, непушачите. Сигурност и върховенство на закона за всички български европейски граждани! Това е, което Европейска България трябва да гарантира.

Ударите по Слави Ангелов отекнаха отчетливо, като кървави шамари по европейската претенция на управлението. Те казаха на всички българи: “Журналистът е беззащитен! Мисли му ти!”.

Клетвите и лютите закани на политиците от управлението и главния прокурор са недостатъчни. Разбира се, че полицията трябва да залови престъпните извършители. Разбира се, че съдът трябва да ги накаже справедливо. И дано оцелее Слави Ангелов – с непокътнато здраве и журналистически дух!

Но за да няма повече такива престъпления, управляващите трябва да направят много повече. Да пресекат политическите зависимости в институциите и държавните органи, включително – и най-напред – в разследващите и съдебни институции и прокуратурата. Да ги преизградят в полза на гражданите и техните права и сигурност, а не на управленската конюктура, както е в момента. Да гарантират независимо и ефективно правосъдие. И не на последно място – да спрат овладяването, финансирането и експлоатирането на медиите като инструменти за манипулации, пропаганда и шантаж.

Защото лишаването на медиите от независимост и обществена отговорност е първата и най-ефективна стъпка към ликвидиране на журналистиката.

Ден след нападението, Слави Ангелов написа в профила си във Фейсбук: „Каквото и да се случи, важното е да не губим посоката. Да знаем къде е светлината. Може и да ни ударят. Може и да ни съборят. Може да се учим наново да ходим. Правил съм го вече няколко пъти. Боли и е трудно, но е велико, защото е ново начало. Повярвайте, това никой, никога не може да ни отнеме!“. Снимка: личен профил във Фейсбук

Още нещо важно:

За да  продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.