Извънредно климатично положение обяви ЕП
Европейският парламент обявява извънредна ситуация в областта на климата © 123RF/European Union–EP
Европейският парламент прие с голямо мнозинство резолюция, с която обяви извънредна ситуация по отношение на климата. Евродепутатите поискаха от Комисията и страните членки да предприемат спешни действия за да задържат увеличаването на глобалните температури под 1,5 ° C.
Приетата от законодателния орган на ЕС резолюция съдържа следните елементи:
- ЕП обявява извънредна ситуация за климата и околната среда; декларира собствения си ангажимент за спешно предприемане на конкретните действия, необходими за борба и овладяване на тази заплаха, преди да е станало твърде късно и призовава еврокомисията, държавите-членки и всички глобални участници да направят същото;
- ЕП настоятелно призовава новата Европейска комисия да направи пълна оценка на въздействието върху климата и околната среда на всички съответни законодателни и бюджетни предложения, така че да гарантира, че всички те са напълно приведени в съответствие с целта за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5 ° C и че не допринасят за загубата на биоразнообразие.
- ЕП припознава своята институционална отговорност за намаляване на въглеродния отпечатък; предлага да приеме свои собствени мерки за намаляване на вредните емисии, включително да замени своите автомобилни паркове с превозни средства с нулеви емисии, и призовава всички държави-членки да се споразумеят за единствено местоположение на Европейския парламент. Институцията в момента е принудена да провежда заседания освен в Брюксел и в Страсбург.
- ЕП настоятелно призовава новата еврокомисията да се справи с несъответствията на настоящите политики на съюза по отношение на извънредните ситуации в областта на климата и околната среда, по-специално чрез широкообхватна реформа на своите инвестиционни политики в селското стопанство, търговията, транспорта, енергетиката и инфраструктурата;
- Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.
ЕС трябва да се ангажира с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. на конференцията на ООН по изменението на климата, реши също днес Европарламентът. В отделна резолюция, евродепутатите призоваваха ЕС да представи своята стратегия за достигане на климатична неутралност не по-късно от 2050 г. пред Конвенцията на ООН по изменението на климата. Евродепутатите призовават новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да включи в Европейския зелен курс цел от 55% за намаляване на парниковите газове до 2030 г.
ЕС на зелен курс
Евродепутатите заявяват, че сегашните амбиции на ЕС в морския и въздушния транспорт не са достатъчни. Всички страни трябва да включат емисиите от международния морски и въздушен транспорт в своите планове за национален принос, отбелязват те, и призовават Комисията да предложени включването на морския сектор в схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ).
Страните на ЕС трябва поне да удвоят своя принос към Зеления фонд за климата, заявява Европарламентът. Държавите членки на ЕС са най-големите източници на публично финансиране за климата и бюджетът на ЕС трябва да съответства напълно на международните му ангажименти. Те също отбелязват, че обещанията на развитите държави не достигат колективната цел от 100 млрд. долара годишно след 2020 г.
В заключение, те настоятелно призовават държавите членки на ЕС да спрат поетапно директните и индиректните субсидии за изкопаеми горива до 2020 г.
Резолюциите на Европарламента бяха приети преди предстоящата Конференцията на ООН по изменението на климата (COP25), която ще се състои в Мадрид от 2 до 13 декември 2019 г.
Резолюцията за обявяване на извънредна ситуация в областта на климата и околната среда беше приета с 429 гласа „за“, срещу 225 гласа „против“ и 19 гласа „въздържал се“. Измежду българските депутати резолюцията подкрепиха левите Елена Йончева, Иво Христов, Петър Витанов, Сергей Станишев и Цветелина Пенкова, както и двамата гласували депутати от ДПС – членове на групата на европейските либерали: Илхан Кючук и Атидже Алиева-Вели.
Българските опоненти на климата
Евродепутатът на „Демократична България“ Радан Кънев гласува против резолюцията за извънредно климатично положение, въпреки че мнозинството в групата на ЕНП, към която принадлежи, я подкрепи. Кънев е избран с гласове и на българските зелени, които са част от Европейската зелена партия. Снимка: ЕП
Против резолюцията гласуваха представителите на управляващата в София коалиция Асим Адемов, Александър Йорданов, Андрей Новаков, Андрей Ковачев и Ева Майдел от ГЕРБ, и Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков от ВМРО.
Към противниците на резолюцията се присъедини и избраният от инак опозиционната коалиция „Демократична България“ евродепутат Радан Кънев. Коалицията включва Зелено движение – българския член на европейските зелени, но самият Кънев е представител на консервативната партия Демократи за свободна България, свързана с бившия премиер Иван Костов.
Самият Кънев обясни днес, че голямото мнозинство в собствената му група – ЕНП – и особено силни и управляващи партии като Фина Гаел (Ирландия), Австрийската народна партия, Нова Демокрация (Гърция), са недвусмислено посветени на климатичната политика. Затова повечето депутати от ЕНП подкрепиха днес резолюцията за климатичната спешност – “за да отговорят на очакванията и страховете на избирателите си”, обясни Кънев.
Радан Кънев критикува “българските партии”, за това, че си криели главите в пясъка, и нарича това “голяма грешка и сериозен риск за обществото”. Въпреки това самият той гласувал против, тъй като, както сам обяснява в социалните мрежи, не виждал смисъл от “високопарни декларации и празни заклинания”. Според Радан Кънев “Climate emergency” не значело нищо. За пореден път той нарече режителността за противодействие на климатичните промени – “популизъм” . “Аз съм убеден в необходимостта от смели климатични политики, но това изисква конкретни решения, график и бюджет, а не популизъм.
Извънредно положение за климата
Радев критикува понятието Climate emegency и обяснява, че то нямало как да се преведе на български. Евродепутатът на “Дeмократична България” цитира и възражение на германски християндемократи, според което терминът “извънредно положение” напомнял за нацисткото законодателство.
”Извънредно положение предполага временно ограничаване на права в името на по-висше благо. Доколкото нито сме наясно в какво се изразява извънредното положение, нито кои права следва да бъдат ограничени, не виждам смисъл от подобен вот,” разсъждава представителят на мнозина от българските зелени гласоподаватели в Европарламента.
От 2016 водещи развити и развиващи се страни приемат декларации за климатично извънредно положение и определят приоритети за смекчаване на климатичните промени. Според ClimateEmergencyDeclaration.org 1143 юрисдикции и местните власти от цял свят, са публикували собствени декларации за извънредно положение в областта на климата към 19 октомври 2019 г.
Карта на страните, обявили извънредно климатично положение до м.октомври 2019 г – за цялата страна в тъмносиньо, и за отделни територии – в светлосиньо. Източник: ClimateEmergencyDeclaration.org
Като обявяват извънредно положение за климата, те признават че глобалното затопляне съществува и че предприетите до този момент мерки не са достатъчни, за да ограничат промените, причинени от него. Решението задължава правителството и администрацията да разработят мерки, които се опитват да спрат глобалното затопляне, причинено от човека.
Европейските Зелени също призоваха за конкретност, но и категорично подкрепиха резолюцията. Тяхната група отправи три основни искания:
- Всички законодателни и бюджетни предложения да бъдат оценени по въздействие за изменението на климата. Европейската комисия да гарантира, че всички предложения отговарят на целта за ограничаване на глобалното затопляне до под 1,5 градуса и че неутралитетът на климата е постигнат най-късно до 2040 г. и че биологичното разнообразие е защитено.
- Комисията на ЕС да представи цялостен закон за климата с цел ограничаване на емисиите на парникови газове с най-малко 65 процента до 2030 г.
- Многогодишната финансова рамка на ЕС да не финансира проекти, които са в противоречие с парижките климатични цели и опазването на биологичното разнообразие.
На 26.11.2019 г. ООН публикува проучване, предупреждаващо за глобалното повишаване на температурата от 3,9 ° до края на века, ако не се предприемат драстични усилия. Само за Европейския съюз препоръките ще означават намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 65% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
Решителност преди COP 25
Европарламентаристи аплодираха на крака приемането на резолюцията за извънредно климатично положение. Снимка: ЕП
Бас Екхаут, заместник-председател на комисията по околна среда от страна на групата на Зелените / EFA и ръководител на делегацията на Европейския парламент в COP25 в Мадрид, коментира:
„Климатичната криза ще има драматични последици за целия живот на тази планета и ще изисква херкулесови усилия за предотвратяване на най-лошите ефекти. Ето защо е важно да се обяви извънредно положение за климата, но това трябва да бъде последвано от сериозни и достоверни действия, ако това е повече от символичен жест. Поради намесите на консерваторите и либералите декларацията обаче не беше свързана с конкретни ангажименти от Европейския парламент.”
„ЕС трябва да се ангажира с редица цели, включително: постигане на неутралитет на климата до 2040 г., намаляване на емисиите с 65% до 2030 г. и поставяне на околната среда и биоразнообразието в центъра на селскостопанската политика на ЕС, за да спре загуба на биологичното разнообразие. “
Пар Хомгрен, делегат на Зелените / EFA пред COP25 в Мадрид поиска новоназначеният комисар по климата Франс Тимерманс да представи цялостен закон за климата възможно най-скоро, а еврокомисията да забрани всякакви инвестиции от бюджета на ЕС, насочени към изкопаеми горива.
„Комисията не може да отиде с празни ръце в Мадрид, тя трябва да предложи идеи, които ще насърчат другите държави да действат. Замърсяващите индустрии трябва да платят справедливия си дял: авиацията трябва да започне да плаща данъци за своето влияние върху климата, а корабоплаването трябва да намали емисиите. преходът в световната търговия и трансграничната промишленост ще се нуждаят от международно споразумение, поради което ЕС трябва да ръководи. “
Европейският парламент прие отделната резолюция относно COP25 с 430 гласа „за“, срещу 190 гласа „против“ и 34 гласа „въздържал се“.. Радан Кънев е подкрепил резолюцията.
Повече по темата в „Евромегдан“
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
