Отстъпление към победа Вълк в овча кожа. Приемането на Русия обратно в ПАСЕ може да насърчи и други опресивни лидери, притесняват се критици. Изображение: Anna Tóth за BlueLink Stories

Отстъпление към победа

Промяната на правилата на Съвета на Европа за санкциониране на Русия и възстановяването на правото ѝ на глас в Парламентарната асамблея (ПАСЕ) раздели привържениците на демокрацията и на правата на човека. Въпреки критиките за анексията на Крим през 2014 г. и историята на Кремъл по отношение правата на човека, влиятелни групи като Гражданския форум ЕС-Русия подкрепиха завръщането на Русия като „последна надежда за руските граждани, които търсят справедливост за нарушаване на правата на човека“. Те призовават за нови правила, които да позволят на организацията да изключва членове, които не спазват принципите му.

На лятната си сесия на 24 – 28 юни 2019 г. ПАСЕ прие резолюция, която възстанови пълномощията на руската делегация. Предложенията на Украйна за налагане на допълнителни ограничения на руското участие бяха отхвърлени. ПАСЕ прие строги препоръки, които Русия трябва да изпълни, включително: освобождаване на 24 задържани украински моряци и незабавно плащане на всички финансови вноски в Съвета на Европа. ПАСЕ поиска също така пълно сътрудничество на Русия за разследванията относно свалянето на полета на MH17 на Malaysian Airlines и убийството на Борис Немцов и призова за решителни мерки за предотвратяване на нарушения на правата на човека на хомосексуални, бисексуални, транссексуални и интерсексуални хора, особено в Чечения.

Дипломация или поражение?

Критиците, като специалният представител на САЩ в Украйна Кърт Волкер, приеха решението като отстъпление на Съвета на Европа от собствените му принципи. Русия бе санкционирана, като загуби правото на глас в ПАСЕ, от април 2014 г. заради анексирането на Крим. Тогава повечето членове на Съвета на Европа в решителна резолюция нарекоха действията на руските военни сили в Крим „упорито неизпълнение на задълженията и ангажиментите си“. В отговор Москва прекрати членския си внос, като остави дупка в размер на 53 милиона евро в бюджета на Съвета за 2018 г.

Според бившия президент на ПАСЕ Ан Брасър, санкциите срещу руската делегация са предприети, защото анексията на Крим е „явно нарушение на международното право и това е неприемливо“. Но Съветът на Европа никога не е изключвал Русия официално. „[ПАСЕ] прекрати правото на глас и след това (…) [руската делегация] реши сама да напусне, а дори и да не представят пълномощия по-късно. Това беше тяхно собствено решение“, обясни Брасър за BlueLink Stories във видео интервю на Общото събрание на Гражданския форум ЕС-Русия през май.

Ходът на ПАСЕ беше осъден остро от Украйна. „Това не е дипломация, това е капитулация“, коментира за в. “Гардиън” пратеникът на страната пред Съвета на Европа Дмитро Кулеба. Според поста му в Туитър, по същия повод пет други държави са се противопоставили на решението на Съвета, така че борбата за изключване на Русия от Парламентарната асамблея не е приключила.

Отстъпките към Русия създават опасения в рамките на ЕС, тъй като могат да насърчат други правителства да пренебрегнат човешките и демократични разпоредби за своите граждани. Международни организации като Съвета на Европа и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа са изправени пред предизвикателства от тълкуването на това защо са създадени и какво наистина означава за днешния свят ангажиментът, който държавите-членки са се съгласили да поемат, предупреди Алеска Симкич, заместник-ръководител на делегацията на ЕС в Русия.

Скорошният натиск над независими кандидати за изборите за Общински съвет в Москва изпраща ясен сигнал, че Кремъл няма намерение да спазва принципите на Съвета на Европа. Но изключването на Русия е последното нещо, което искат активистите за човешки права и демокрация в страната. Напротив, те се нуждаят от международния орган като последен ресурс за международен натиск срещу Кремъл. В отговор на наскоро документирани нарушения на избирателните права от властите в Москва и Санкт Петербург, 40 организации и граждански активисти апелираха към Съвета на Европа да обсъдят ситуацията и да включат информация за нея в предстоящата си оценка за прилагането на Европейската харта за местно самоуправление от страна на Русия.

Пример за нарушаване на права в Русия е отказаната възможност независими кандидати да участват в изборите за Общински съвет в Москва през септември 2019. На 10 август граждани излязоха на шествие в подкрепа на опозиционните кандидати. Снимка: putnik / Уикимедия (CC BY 4.0)

Възможност за защита на правата на човека

По-рано контактна група от правозащитници от Съвета на Европа и Русия и Съвета на Гражданския форум ЕС-Русия се обърнаха към всички членове на ПАСЕ с апел да върнат правото на глас на руската делегация. В обща позиция те нарекоха това „логична последна стъпка” в процеса на търсене на решение на кризата между Съвета на Европа и Русия.

Според защитниците на правата на гражданското общество, резолюцията не трябва да се разглежда като заплаха за бъдещето на Съвета на Европа, а по-скоро като възможност за нейното осигуряване. Предлаганите промени в Правилника за дейността на ПАСЕ не премахват, а само ограничават съществуващите механизми за санкции, твърдят те. Като се премахва възможността за ограничаване на правото на глас в ПАСЕ, правата на други членове могат да бъдат все още спрени или отнети – например право да внесе предложение за резолюция или препоръка, да отправи въпроси към Комитета на министрите, да бъде назначен докладчик, да поиска спешно разискване по текущи въпроси, да бъде кандидат за избрани длъжности в Асамблеята, да бъде член на мисии за наблюдение на избори, да представлява Асамблеята в други органи на Съвета на Европа или на външни събития.

Правозащитниците се опасяват, че ако не бъде взето решение по този въпрос, най-вероятно Русия ще напусне Съвета на Европа, което ще причини много негативни последици и за руското общество, и за Съвета на Европа. „Убедени сме, че напускането на Русия от Съвета на Европа не би спряло нарушаването на правата на човека и авторитарното отстъпление в страната, както и няма да предотврати агресивното поведение на руското правителство на международната сцена“, се казва в изявлението им.

Решението на ПАСЕ от юни бе официално обосновано като възможност за Русия да участва в изборите за следващия генерален секретар. Кремъл го нарече „решаващ фактор“ за другите държави-членки на Съвета на Европа.

Удълженото членство на Русия е от полза за гражданите, които активно използват Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) – един от най-ефективните механизми за защита на човешките права на Съвета на Европа. През 2018 г. руски граждани са подали 11 777 молби до ЕСПЧ, което е 20% от общия брой. Според доклад на московската група за защита на правата на човека Public Verdict, за 20 години членство съдиите на ЕСПЧ са взели 2013 решения по отношение на Русия, като са наложили обезщетения в общ размер на 1,9 милиарда евро. Това предполага, че оставането в Съвета на Европа не е точно победа за Кремъл, а по-скоро компромис.

Вместо да спорят за символичното значение на запазването на санкциите срещу Русия в Съвета на Европа и да влагат големи усилия в това, онези, които наистина следят за това дали руските власти спазват международното право, трябва да намерят други по-ефективни начини да постигнат това, смятат членовете на Инициативната група на руски правозащитници и Съвета на Гражданския форум ЕС-Русия.

Организациите заявиха, че продълженото членство на Русия в Съвета на Европа „трябва активно да се използва от всички заинтересовани страни като възможност за изграждане на по-силен натиск върху Русия, за да се гарантира изпълнението на нейните задължения“. Организациите предлагат разработването на нови и по-интензивни механизми за намеса по отношение на нарушенията на международното право от страна на Русия, които следва да се прилагат в Съвета на Европа, по-специално по отношение на Крим и Донбас.

Оттеглянето или липсата на ентусиазъм от страна на Русия и някои други държави-членки за ценностите на правата на човека тревожи европейски политици от старата школа като Ан Брасър. „Не става въпрос за страната, а за защитата на гражданите на онези 47 държави-членки, където всеки гражданин трябва да има гаранцията за основните свободи: да има свобода на изразяване; свобода на медиите; свобода на сдружаване. И Съветът на Европа наистина е организацията, която гарантира тези основни свободи“, коментира Брасър.

В отговор на опасенията относно отслабването на правилата за санкциониране на Съвета на Европа, защитниците на правата на човека призовават за критичен преглед и надграждане на инструментариума на Съвета за справяне с тежки и системни нарушения на нормите на организацията от държавите-членки. Следвайки предложението на Комитета на министрите за разработване на нова процедура за координиран отговор на подобни ситуации, тя би била много по-добра и по-силна от съществуващите символни санкции в рамките на ПАСЕ, посочиха те. Такива процедури следва да включват възможността за спиране или изгонване на държава-членка.

Разработването на такива насоки на действие би показало, че ПАСЕ не просто е прибягнала до краткосрочно тактическо решение на кризата, но работи върху дългосрочна стратегия за отговор на нарушенията, извършени от Русия и, потенциално, от други държави-членки, вярват подписалите становището.

Текстът „Surrender to Victory“ на Жана Софрониева първо е публикуван на 30 август 2019 г. в регионалното издание на БлуЛинк за Централна и Източна Европа – BlueLink Stories. По текста работиха и Павел Антонов и Ксения Вахрушева.

Повече в Евромегдан за:

права на човека

Русия

Още нещо важно:

За да  продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.