Таксиджии на живот
Над 12 000 души от южноафриканските страни и Мароко са опитали да достигнат до испанския бряг от началото на 2019. Политиките на Мадрид за подпомагане на новодошлите стават все по-малко ефективни. Така черната работа по спасяване на мигрантски животи в морето ляга на плещите на морската спасителна служба Салваменто Маритимо.
“Някои ни наричат „таксиджии на мигрантите“, но истината е, че когато си в морето, мислиш само за едно – да спасяваш животи. Няма значение какви са хората, щом са в опасност.“ Така започва историята на Мануел Капа от испанската синдикална федерация CGT Sector Maru Puerto. Самият той преди 8 години за първи път се качва на една от лодките на Салваменто Маритимо – правителствената агенция за безопасност и спасяване в морето.
„Ясно си спомням първата ситуация, когато спасих емигрантска лодка. Отидохме на изток и когато младежите забелязаха, че се приближаваме, изпънаха испанско знаме, колкото цялата им лодка. Това наистина ме докосна“, въодушевено си спомня Капа.
Днес той има друго призвание – да защитава интересите на своите приятели и колеги от агенцията, които вече 25 години не просто спасяват хора, но често поставят и своя живот в риск в името на това да помогнат на някого. Наскоро, заради сменената политика в Испания, тяхната задача става все по-сложна, а очакваното намаляване на заплатите крие и още по-големи предизвикателства.
Миналата година само в Алмерия е имало 4 лодки за спасяване, днес е само една. Лодките на Салваменто Маритимо в цяла Испания са 55, но само 10 са за спасяване на мигранти, като те са съсредоточени основно в южната част на страната. Една от причините за малкия брой е, че в своята работа агенцията помага още на рибарски лодки, почиства петна от замърсяващи течности и прибира мъртви животни от морето. Капа твърди, че само около 10% от работата на Салваменто Маритимо се занимава с миграция. И въпреки това именно тази част от задълженията им е най-сериозно възпрепятствана в последната една година. Причината според него са неправилните политики и липсата на комуникация между правителствата на Испания и Мароко.
Да спасяваш наполовина
Самолетите на спасителната служба следят ситуацията в морето. Обикновено те задвижват цялата процедура по намеса и спасяване, като сигнализират в офиса на агенцията точното местонахождение на лодката. Тогава на помощ идват и хеликоптери. Търговските кораби и самите хора от мигрантските лодки също биха могли да алармират спасителните морски служби на телефон 112. Само до преди година при подобен сигнал на място веднага е изпращана спасителна лодка. Самолетът фиксира точното място на бедствещите и от Салваменто Маритимо печелят време, защото няма нужда да проучват къде се намира обекта и вече са се насочили към съответния район. По този начин са били необходими между 30 и 40 мин да стигнат до дадено място, като се скъсява периодът, в който мигрантите са в опасност.
„Понякога състоянието на лодките им е ужасно, понякога са твърде стари или претоварени с хора, а също всичко зависи и от състоянието на морето. Когато морето е спокойно, има повече инциденти, защото хората напират един през друг да се качат в нашата лодка, докато, когато е бурно, всеки запазва самодисциплина, за да се спаси. Ето защо е много важно максимално да скъсяваме времето на риск“, пояснява Капа.
Сега нещата стоят по друг начин. Промяната в закона е решена през август миналата година, но на практика влиза в сила тази година. Днес вече говорим за две зони за спасяване: испански води (около 30 км навътре от морския бряг) и разстоянието до паралел 35’50, където се намира остров Алборан. Отвъд него испанските служби вече не спасяват хора – поне не официално.
По този начин на Агенцията за безопасност и спасяване в морето отнема много повече време да достигне до мигрантските лодки, защото дори лодките да са забелязани преди о-в Алборан, никой не сигнализира. „Преди самолетите ни оглеждаха цялата зона за спасяване без значение в испански води или не, но сега те стигат до паралел 35’50 и оглеждат само северната, но не и южната част“, разказва Мануел Капа. Пътят до въпросната морска граница за спасяване е около 3 часа, което умножава времето в риск, а от това следват и много повече смъртни случаи.
Като представител на работниците, Капа казва, че те се чувстват длъжни да спасят всеки човек в беда и ако зависи от тях, те самите биха отишли навсякъде, за да помогнат. Преди са имали възможност да навлизат и в марокански води и са го правили с разрешението на властите, но от тази година практиката е променена.
Съвсем скорошен случай илюстрира последствията от новата миграционна политика на Испания. На 20 юни 2019 г. мароканската организация Caminando Fronteras алармира спасителните служби на Испания за приближаваща лодка. Организация защитава човешки права, а ръководителката й Хелена Малено е обвинявана за трафик на хора именно защото сигнализира на властите в Испания за приближаващи лодки и търси помощ за мигрантите, които се свързват с нея. В случая нито испанските, нито мароканските власти решават да предприемат нещо, като първите дори не са поискали разрешение за навлизане в марокански води. Самолет на Фронтекс също е прелетял над мястото по думите на Капа и въпреки това не е предприето никакво действие. 27 от мигрантите са спасени от ферибот, минаващ по този маршрут, но 22 са намерили смъртта си.
Добрият, лошият и злият в морето
Капа и неговите колеги и приятели обвиняват за това правителството. По-рано тази година управляващата лявоцентристка партия PSOE представи нова стратегия, насочена към намаляване на пристигащите нелегално мигранти. Планът включва прехвърляне на контрола по спасяването по южната морска граница към гражданската гвардия. Лодките, принадлежащи на спасителната служба, доплавали до южната граница през 2018 г., за да помагат с нарастващия брой на новодошлите, са преразпределени в други части на страната. Намерението на испанското правителство е да разчита повече на мароканската брегова охрана, за да се прихващат мигрантски кораби преди да успеят да достигнат до испанската спасителна зона.
Всичко това звучи парадоксално на фона на разказите на Мануел Капа за нелегални изтласквания (pushbacks) дори и в морето. Оранжевите испански спасителни лодки са „добрите“ според мигрантите, но те не могат да се приближат на по-малко от 24 км от брега на Мароко, защото това са териториални води, в които нямат право да навлизат. Там водещи са сивите или „лошите“ лодки, както ги наричат хората, които се опитват да избягат. Тръгвайки от Мароко, повечето мигрантски лодки са заредени с гориво едва колкото да преминат фаталните 24 км. Трафикантите предпочитат да вземат още някой човек пред това да заредят лодката с повече петрол, защото вместо да дадат 25 евро в повече, ще спечелят 500 или 600 евро отгоре. Така мигрантите едва навлизат в спасителната територия на Испания. Там са „спасявани“ от гражданската гвардия, натоварена с преки задължения под ръководството на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Военните обаче нямат намерение или поне не са инструктирани да водят когото и да било в Испания.
„Тези мигранти никога не стъпват на оранжевата лодка, просто представителите на нашите военни служби изчакват мароканските лодки да дойдат без да разрешават на мигрантите да напускат малката си лодка. След това мароканците ги връщат обратно. Това не е всичко. Близо до мароканския бряг има остров, който също е испанска територия, но дори там мароканските власти пристигат и вземат мигрантите обратно в Мароко и всичко това под наблюдението на гражданската гвардия“, разкрива Капа.
По думите му, на национално ниво тези случаи не са широко известни, но не са и строго пазена тайна. Пояснява също, че морският закон има различни прочити и това може да се използва в полза или във вреда на някого.Той продължава да не доумява защо са нужни военни в зона за спасяване на животи.
На Салваменто Маритимо не му достига персонал, потвърждава Капа – в южната част имат само 10 лодки и на тях работят само 80 души, 4 на всяка лодка по 7 дни в седмицатаа, след това момчетата се разменят. „За нас това е изтощителна работа, макар че не всеки ден има бедстващи мигранти. Опитваме се да не говорим много с хората, които спасяваме, защото после носим тези истории вкъщи и ни тежат. Все пак, представете си, това са хиляди хора.“ Не предлагат спешна помощ на самите лодки, но са удовлетворени от мисълта, че веднага щом пристигнат на брега, ще получат медицинска помощ, душ, храна и дрехи“, допълва Капа. Категоричен, че последните промени в миграционната политика не се дължат на недостиг на ресурси. Според него това е абсолютно политическо решение, защото Салваменто Маритимо има ресурси да се справи с всеки случай.
Кой ще помогне на международната помощ?
Остава въпросът какво правят членовете на многото международни организации, в които са инвестирани милиони за опазване сигурността и човешките права по границата. В Испания парите от Фронтекс се разпределят от Министерството за вътрешните работи. По този начин наскоро бе създадена системата за наблюдение на морето SIE. Мануел Капа обаче смята, че тя работи неефективно и че идеите на страната да разпространи системата в цяла Европа ще доведат само до загуба на финанси.
“Често можете да видите членовете на Фронтекс как просто правят снимки на вече пристигнали лодки в пристанищата. Един от тях е достатъчен за тази работа, а имат толкова много пратеници тук. Те просто не вършат нищо. Понякога членове на ВКБООН също се приближават до лодките, но лесно може да ги объркаш за тези от Фронтекс, защото не вършат никаква работа“, смело заявява той.
Така на практика се оказва, че по пътя през морето си сам, а от едния и от другия бряг те дебнат акули, готови да те разкъсат за всеки твой избор. И не става въпрос за мигрантите, а за „таксиджиите“, които спасяват животи.
–
Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Minority Rights Group.
Повече по темата в „Евромегдан“
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.