Когато партийността срещне личността
Още не знам кой ще е моят избор за кмет на София. По простата причина, че още не са известни имената и профилите на всички кандидати. Не се придържам стриктно към една или друга политическа формация на местните избори, тя може да зависи, според личността, чиято кандидатура издигне.
Приех със смесени чувства номинацията на „Спаси София“. От една страна, защото това поставя тази иначе нелоша инициатива на нова плоскост и не знам какво точно ще произтече и ще се промени сега в самата инициатива. Дали тя ще може да продължи да бъде независим критик на градското управление. От друга – изглеждащ кадърен млад и модерен кандидат.
При всяко положение, ако гледаме чисто изборната гледна точка – това е чудесно – колкото повече кандидати, толкова по-голям избор за гражданите. Би било прекрасно да има поне 2-3-ма кандидати, между които да се колебаеш – т.е. – поне 2-3 заслужаващи си имена. Защото отдавна не съм била поставяна пред дилемата да ИМА поне 2-3 заслужаващи си имена.
Какво обаче ме изумява – вместо хората да се зарадват, че ще имат повече възможности за избор или ако това не е вариант за техния избор – ОК, да го игнорират тогава, започнаха дебати как кандидатът на „Спаси София“ ще разцепи гласовете, докато други директно му се подиграваха. Всъщност, ако трябва да съм точна – имаше много хора, които искрено се зарадваха, но в случая мисълта ми е за другите – дето взеха да критикуват злостно.
И впечатлението е много грозно. Значи, теб не те вълнува, че е издигнат вероятно добър кандидат за кмет, а те вълнува единствено и само, че ще вземе гласовете на твоята партия. Да издигне тя по-силна кандидатура и тогава няма да има тези тегоби. Но не могат и го знаят. Затова нападат.
Все пак, поне моята представа за едни цивилизовани местни избори е, да търсим най-добрите решения за града си, а не да мерим политически пристрастия. Затова за мен смисленото бъдеще на града е точно в независимите и партийно необвързани кандидати. Като пак казвам – не знам дали това точно е моят кандидат. Но другите, ако продължават да се излагат с нападки, със сигурност отсега ще ме загубят и вярвам – не само мен.